Катастрофата Тагарев

Винаги съм знаел, че с приятели като Тодор Тагарев Украйна има незавидната съдба, защото просто не се нуждае от врагове.
Тагарев е апотеоз на безсмислието.
Безкрайно дрънкане, нулева ефективност.
Пропагандна машина без реално съдържание.
Абсолютно кух политически бот.
И е прекрасна метафора за цялата обществена клика, която представлява. Тези са майстори на уличния пърформанс и клетвите за целомъдрие. Но когато нещата опрат до реалността и трябва наистина да се управлява и действа, се оказват безпомощни като градски веган в кебапчийница и похотливи като начинаещи порноактриси.
Те си харесваха Тагарев, защото говори същия новговор като тях и е в състояние да произвежда безкрайни лъжи, без да му мигне окото. За тях не е важно дали той наистина ще достави БТР-и на Украйна. Важното е да го заявява гръмко, да носи украинско знаменце в сърцето и да пише бомбастични статуси с увереност в Голямата Победа. Триумф на опаковката над съдържанието. Това е политическа катастрофа, защото за нея е важна реториката, независимо колко е агресивна, лицемерна, тъпа или милитаристка. Заради това на Тагарев все другите са му виновни. За протоколните гафове - пенсионирана служителка. За абсолютното бездействие - неговите заместници. Винаги е някой друг, а той може да е само прав в своето евро-атлантическо сияние.
Точно заради това Тодор Тагарев е заплаха за националната сигурност. Невъздържаните изявление в съчетание с абсолютната некадърност са взривоопасна комбинация за всяка система за сигурност. Защото той е в състояние да предложи единствено красиви думи и словесни политически бомби, но не и политика, която да бъде приложена на практика. Тагарев е министър от 9 месеца. Зарових се във виртуалните дълбини, за да се опитам да открия къде е говорил за нещо друго освен за техника за Украйна, но не намерих. Споменава по някоя и друга странична тема, но бързо осъзнава собствената си абсолютна безпомощност и пак започва да говори на евроатлантически, за да трупа фенове сред умните и красивите. Пълна катастрофа на ума и здравия разум.
Владислав Тодоров, велик български философ, в своите иронични вметки към комунизма го обвиняваше, че той е създал пределно ефективни естетически структури и максимално дефективни икономически. Това е огледало вдигнато пред лицето на градското дясно.
То произвежда само естетика, но никакво реално съдържание. И Тагарев е неговото ходещо знаме. Абсолютен политически некадърник, но наш кучи син, който така яко ги громи от телевизора, че как да не си направиш още едно соево лате и да си помечтаеш за светлото бъдеще в което Пеевски подава молба за членство в "Да, България", а комисия го препитва по темата: "Възгледите на свети Христо Иванов за съдебната реформа и рецептите му за мазно турско кафе".
Блажени телевизионни времена.