Като "Шаренка" няма втора

Традиционни, че и модерни, са родовите срещи. Съберат се хората, разтъжат се, скарат се за някой имот или наследство... Но да направиш среща на квартала - това е висш пилотаж. При това не какъв да е квартал, а в малък родопски град като Мадан. От онези градове, изградени около рудниците, при това от хора от всички кътчета на България. Такива са и шаренкаджии. Нарицателни са за града. Квартал "Шаренка" е по-далеч от центъра, но си имал всичко навремето. И работнически стол, и обичайното за тогава миньорско общежитие, и детска градина, и основно училище. И стандарт, и класа - при това какви!
Защо са го нарекли "Шаренка" ли? Носят се легенди. Щото блоковете били различно боядисани, шарени. Щото хората били шарени - от различни места. Не знам. Виж, това за хората най-пасва на шаренкаджии. Отвсякъде дошли навремето, в годините на социализма. Покрай мините съградили квартал, че и град. Направили домове, родили деца, отгледали ги и ги изучили. Приятно, тихо и спокойно местенце. Дошли обаче други времена, децата отлетели от гнездата, част от възрастните починали. Или събрали покъщнината и се върнали там, откъдето са тръгнали преди десетилетия.
Днес "Шаренка" не е същата като преди 30-40 години. И хората не са същите. От някогашните шаренкаджии са останали малцина. Духът на квартала обаче е във всеки, който е живял там и е учил в училището, носещо името на Никола Вапцаров.
Когато преди две години във фейсбук (че къде другаде днес!) се родила идеята за среща на всички, които някога са живели и учили в "Шаренка", някои си помислили, че е майтап. Да, ама онзи дух, за който споменах, е като кварц. И започнала организацията. Случило се немислимото. Събрали се - различни набори, приятели от каретата на карти под черешите, комшии, съученици. И решили - всяка година да има среща.
Така и през 2017 г. "Отново заедно" в "Шаренка". Маруся, Кузмина, Коцето, Вальо, Мима, Мариела, Янко, Стоян, Христо, Веско, Дора, Силви, Николай, Лили, Елза... И още, и още. Прекрачиха училищния праг и седнаха на чиновете 40 години по-късно. А после, пак заедно, в приятна компания осъмнаха със спомените за славните времена на "Шаренка". За "горните" и "долните" блокове, за игрите на карти, дама и гама. За футболните тренировки на уникалния женски отбор от "Шаренка". Мало и голямо се събираше да гледа турнирите, а мъжете що басове цепеха...
"Пръснахме се, но е хубаво, че се срещаме отново", споделя Маруся. Тя е един от тарторите на групата и пръв организатор на срещите. "Без Кузмина емоцията нямаше да е същата, тя започна подготовката месеци преди датата, уточни мястото, програмата и подсигури влизането в първите ни класни стаи в училище", отбелязва Маруся.
Всяка година срещите на квартала ще имат изненада, заричат се шаренкаджии. Първата година направихме балони - целият град месеци наред говореше. През т.г. имаше уникална торта - със снимка на нашия квартал. Догодина - е, това е тайна...
Събрахме се от всички кътчета на България. Ивайло дойде от Русе, Маруся - от Свиленград, Янко, Вальо и Силви - от София, Лили и Стоян - от Пловдив... Домакините от Мадан се погрижиха всичко да е на ниво, дори и традиционното чеверме. А какви спомени разчоплихме... Иван и Елза ги отнесоха в Лондон, Ники - в Мадрид, Мариела - в Гърция. За стотиците членове на групата на "Шаренка" във фейсбук имаше излъчване "на живо". А те се зарекоха, че през 2018 г. ще споделят емоцията да се завърнат в квартала, в който са израснали. И в града, който някога, в онези златни години, е бил от селищата с най-висока средна работна заплата в България. И тази заплата не е била като сегашната "средна" - за едни свинското, а за други - киселото зеле.
"Шаренка" вече се подготвя за следващата среща. Спомените от лятото на 2017-а ще ни топлят и ще ни подканват да си припомним патилата и премеждията, които ще споделим с приятелите. Да изровим отново старите снимки и да подготвим сърцата си за един празник на съкварталците.
Откъде знам ли? Защото бях там. И аз съм от тях, от шаренкаджии. И се гордея с това!


Поглед към "Шаренка"



Отново заедно пред любимото училище

40 години по-късно в класната стая

Най-сериозният Набор'70


Снимки ЛИЧЕН АРХИВ