30 Септември 2020сряда23:57 ч.

Памет

Каймак-Чалан духом е с Шипка редом

На Господаря на върховете се качват над 6000 български войници и офицери. Слизат по-малко от 800 от тях...

/ брой: 186

автор:Димитър Копривленски

visibility 2939

Тази книга друг не може да я напише. Нито историк, нито политик, нито академик... Никой от тях го няма този стил, този хъс, тези познания, този патриотизъм... Доказано вече, тази книга най-приляга на "поручик" Красимир Узунов, шефа на Агенция "Фокус", офицер от запаса с артилерийска закваска. Званието му не е от министър на отбраната. Получи го в размирните години на "прехода" от людете около него.
От началото на октомври 2015 г. текат 

годините на столетието

от началото на Първата световна война за България. Което ще завърши в края на септември 2018 г. Май че някъде някой каза, или написа нещо за тази най-дълга за България война и поредна национална катастрофа. А забележителният епик, стоик и историк Красимир Узунов е поставил на най-видно място на корицата, след заглавието, върху червена подложка надпис: "Посвещава се на 100-годишнината от влизането на България в Първата световна война (1914-1918) и на паметта на героите, останали завинаги на прага на Отечеството..." Изпипано отвсякъде! "Каймакъ-Чаланъ", том І. С обем над 700 страници и тираж 3000. Факт. И в аванс. От началото на тази година под печат е и том ІІ.
Дотук бе прологът. И не ще е пресилено да се каже, че това е книгата на годината. Колкото грабваща е на вид, десет пъти по-завладяваща е по дух, по стил, по всеобхватност, по патриотичност... Трудно е да се разкаже с думи. Всеки ред, всяка страница, от първата до последната, звучат

като балада, като легенда, като вик и като стон

След като с първите си слова Красимир Узунов ни е хванал за душата, бърза да припомни: "Каймак-Чалан, най-високият връх на Нидже планина, се намира на самата граница между Гърция и Македония. В превод от турски означава Връх на върхищата. Господар на върховете... В края на август и началото на септември 1916 г. на Каймак-Чалан се качват малко над 6000 български офицери и войници. В началото на октомври 1916 г. от Каймак-Чалан слизат по-малко от 800 от тях... Повече от 8000 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите му зъбери... На топографските карти от годините на войната височината на Каймак-Чалан е от 2525 до 2532 метра, докато на съвременните е само 2521 м. Откъде иде разликата?... В продължение на повече от месец върху върха всеки ден падат от 10 000 до 50 000 снаряда. Така Каймак-Чалан губи между 4 и 11 м височина..."
Пренаситена е книгата на Красимир Узунов с имена, дати, събития и пояснения. Ден по ден, по ден, някъде и час по час той проследява и 

припомня станалото преди век

От самото начало. На книгата и на войната. Вижте: "На 1 октомври 1915 г., петък, България обяви война на Сърбия и се нареди на страната на Централните сили... Само за тридесет години двата народа се изправяха един срещу друг за трети път... На 2 октомври 1915 г., събота, Англия обяви война на България заради нахлуването й в Сърбия. На 3 октомври 1915 г., неделя, Франция също обяви война на България. На 7 октомври 1915 г., четвъртък, в Русия беше публикуван Височайши манифест, подписан още на 5 октомври, за обявяването на война на България и в него дословно се казва: "Руският народ посреща с болка предателството на толкова близката ни до последните дни България..." Така, само за пет дни, в началото на октомври 1915 г. България се озова във война с всички световни сили от Съглашението. Най-напред на Македонския, а после и на Добруджанския фронт... В името на свободата на поробените си братя българските офицери и войници летяха, щурмуваха, загиваха!..."
Авторът иска да изплаче мъката си от 

забравата и гордостта си от героизма

И така поне малко да намали вината на потомците, на държавниците и институциите. И го постига с чест! Следва да му се признае! Това е исторически, документален, художествен роман. Както неведнъж е повтарял големият познавач полк. Георги Й. Георгиев, това е художествената история на България. Увлекателно, изчерпателно, емоционално Красимир Узунов разказва на читателите станалото преди 100 години, подкрепя го отвсякъде, натъртва сякаш знае, че и нищо не знаем, и всичко сме забравили. Без да вини никого. И без да оправдава. Защото Каймак-Чалан стои редом със Шипка, не пада по-долу от Тутракан и Дойран. Но е печално, виновно, съдбовно забравен...
Разточителен е този типичен за автора стил, спомене ли едно име, да го допълни. Ето отново: "На 17 октомври 1915 г. полковете на Македонската дивизия за първи път щурмуваха главната френска позиция на платото Криволак... В тези боеве падна убит като командир на разузнавателна рота капитан Христо Чернопеев, единственият български народен представител, който сам бе пожелал да бъде освободен от поста си и имунитета и беше заминал на фронта. Тялото на легендарния войвода беше положено с почести в двора на църквата "Св. Успение Богородично" в Ново село, Щипско, редом с други десет български офицери, паднали пред Криволак и описани великолепно от писателя Антон Страшимиров в разказа му "Първият от 11-те"." Така е и с генерал Жостов, и с генерал Климент Бояджиев, и с генерал Георги Тодоров... Така се пише и учи история - с жар, с душа и сърце!
Тази книга е

клетва пред паметта на загиналите

за България. Тази книга е преклонение пред подвига на българските офицери и войници. И понеже всичко не може тук да се каже, не искам едно да пропусна. Напълно прав е авторът, когато кори и обвинява наляво и надясно за забравата и дълга на потомците. Тук обаче похватът "Удряй самара, да се сеща магарето" няма да помогне. Крокодилски сълзи се ронеха за паметните плочи на 1-ви и 6-ти пехотни полкове, точно там, където днес е параклисът на т.нар. жертви на тоталитарния строй. А мавзолеят бе взривен, вместо да стане пантеон точно на героите от Каймак-Чалан, Тутракан и Дойран. Сега ще бъде премахнат от столичната кметица омразният, защото е правен по тоталитарно време, паметник "1300 години България". А колко добре би било там да се изпишат имената на "каймак-чаланци"! Лесно е да събаряш. И да се надяваш на забравата!
А иначе читателят и сам ще научи за роднинските връзки на "зетя крал Константин с кайзер Вилхелм ІІ", използвани като оръжие за пристигането на руски войски в Солун, преди да дойдат в Добруджа... И може да се досети, че Ньойската брадва е заради английските жертви на Балканите, за неприязънта между генерал Жостов и фелдмаршал Фон Макензен, за...


  Върхът

Каракачанов за F-16 : Правим проучване, не сделка

автор:Дума

visibility 42

Докладът на ЕК - шамар за властта

автор:Павлета Давидова

visibility 78

/ брой: 186

Българите пазаруват храна и горива с кредит

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 186

Четвърт от сметките за парно ще се преизчисляват

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 186

Хартиените двулевки излизат от употреба от януари

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 186

БНБ запази правилата при кредитирането

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 186

Макрон призова за по-независима Европа

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 186

Грозни нападки в първия дебат Тръмп-Байдън

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 186

Османи: Ще засилим контактите с България

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 186

Унгария отхвърля новата идея за финансиране в ЕС

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 186

Война между БКП и ЮКП за Македония 1941-1945 г.

автор:Христо Георгиев

visibility 106

/ брой: 186

Анатом на социалния крах през "прехода"

visibility 77

/ брой: 186

Целта: възраждане на България

visibility 77

/ брой: 186

Датата

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 186

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ