КЕВР превръща топлото от "услуга" в непосилен данък

Емил Брандийски*

От няколко дни в публичното пространство започнаха дискусиите относно исканията на топлофикационните дружества за вдигане цената на топлоенергията. С изключение на бизнес плана на "Топлофикация - София", останалите искания не видяха бял свят. КЕВР не допусна те да станат обществено достояние, а представи на обществото празни и абсолютно никому непотребни документи.     Самите топлофикационни дружества нямаха притеснения за своите искания. За тях е създаден модел, защитен с нормативни документи, който им дава всички предимства да поставят каквито си искат увеличения. Дали те са реални, съобразени с икономическата обстановка, възможни ли са за плащане - тези въпроси не ги интересуват. Като монополисти те единствено се интересуват за своето благоденствие. Фактът, че исканията им бяха скрити от обществеността, бе първата предпоставка за безбожните и нереални за страната ни драстични увеличения. Единственото, което направи КЕВР е след свои изчисления да представи публично увеличения, с които да бъде тествана реакцията на обществото.
Всичките коментари се затвориха в порочния кръг на самите увеличения на цената на топлоенергията, растящи цени на горива и емисии, недовзети приходи, искания за увеличаване на заплати, искания за все повече пари за "инвестиции" и т.н, и т.н. Никъде в публичното пространство не се поставиха въпросите за ефективността на управление на топлофикациите, постигнатите цели за добро управление, изпълнението на показателите за качество, отговорността и санкциите, които търпят дружествата при неизпълнение и т. н., защото в крайна сметка при всички взаимоотношения

би трябвало да има две страни

А иначе исканията на топлофикациите ги слушаме от години и въпреки, че им се дават тези увеличения, ефективността от все повечето финансови средства е нулева. Оттам и същността на идеята за централно топлоснабдяване. Всяка година просто се искат все повече пари. Емблематичен е примерът с "Топлофикация София". Всяка година дружеството залага да произведе все по-голямо количество топлоенергия. На това основание иска и повече приходи и прави всичко възможно да продаде тази топлоенергия, независимо от всичко.
Само че в последните две години, потребителите индикативно казаха "стига". Факт за това е, че въпреки усилията на Топлофикация да продаде цялата непотребна, но прогнозирана топлоенергия, въпреки многобройните й прийоми, столичани започнаха да потребяват по-малко от тази топлоенергия. И това е така, защото т. нар. услуга вече стана икономически неизгодна за тях. От услуга тя се превърна в данък. Основен довод за това е фактът, че отдавна потребителите на топлоенергия нямат нищо общо с думата "клиент", тъй като те умишлено са лишени от правото да контролират както продаденото им количество топлоенергия, така и цената, на която им се продава тази топлоенергия.

Исканията за постоянно повишаващи се продажби на топлоенергия на "Топлофикация София" също намериха своята гранична точка, просто защото няма кой да потребява тази топлина. Потвърждение на твърдението ми се съдържа дори в доклада на дружество, предявявайки своите претенции за по-високи продажби.
"Прогнозираните продажби на топлинна енергия за новия ценови период са 3 684 157 МВтч съответно 6.67% по-големи от тези през 2021г., което се дължи на следните предпоставки:
- Въпреки нарастващия брой клиенти, продадената топлинна енергия намалява, поради мерките за енергийна ефективност, предприети от крайните клиенти". Край на цитата.
Видно е, че с цялата си безмерна наглост "Топлофикация София" отново залага прогноза за по-високи прогнозни продажби, въпреки че през предходната година е имало намаление на продадените количества. Принципът е обаче "да продадем колкото се може повече топлоенергия". Това й дава основание да поиска по-висока цена за следващия регулаторен период за производството на съответно прогнозираните по-високи продажби.

А като няма на кого да продадеш
 
тази топлина? От този принцип на общинското дружество страда единствено ефективността на предлаганата услуга. Конкретен пример за това са разходите по пренос през топлопреносната мрежа - от това безконтролно, повишено количество излята топлоенергия в нея. От години тези разходи, които по същество са загуба на топлоенергия, непрекъснато растат и вече устойчиво надминават 20%, според отчетите на дружеството. Тези загуби са разликата между отпуснатата в топлопреносната мрежа топлоенергия и фактурираната на потребителите. Това по същество не засяга интересите на "Топлофикация София", тъй като тя не търпи санкции за това, че не е предприела никакви мерки за намаляването на тези загуби. По този въпрос КЕВР също гръмко мълчи. А това са много пари. За последващия ценови период количеството загуби от топлопроводите са определени на 653 710 MWh, а тези от течове в топлопреносната мрежа на 251 674 MWh. Общо тези загуби са 905 384 MWh. По новата, искана от "Топлофикация София", цена от 164.184 лв. за MWh, това са 148 649 567 лева хвърлени на вятъра, но е заложено да бъдат платени от потребителите чрез цената на топлоенергията.
Колко са всъщност загубите на "Топлофикация София" от топлопреносната мрежа?
Задълбавайки малко в проблема, на база данните от доклада за искане за повишение на цената от "Топлофикация София", относно отпуснатата топлинна енергия през летните месеци и фактурираната ни през същите топлоенергия за 2021 г., ясно се откроява фактът, за който говоря от години, че столичното парно ни продава в пъти повече от необходимата ни топлоенергия.
Видно от таблицата (Таблица 1) е, че така наречените разходи по топлопреносната мрежа през лятото (разликата между отпусната и фактурирана топлоенергия) достигат до 45%. Опа, тези разходи не трябваше ли да са малко над 20%? На по-разбираем език това означава, че столичното парно отпуска в топлопреносната мрежа многократно по-високо количество топлоенергия от необходимото, за да извърши естествено по-високи продажби. Всеки, който погледне фактурата си (страница 2) би могъл да забележи, че през лятото 1 кубик вода му се подгрява със 130-150 и нагоре киловат часа. Нещо, което "Топлофикация" с лекота обяснява с течове по вътрешната мрежа, кражби и други алабалистики, в които отдавна вече никой не вярва. Все едно столичани чакат лятото, за да почнат да крадат, а вътрешните инсталации като по часовник започват да текат. А "в окото ми плува ли корабче?"
Дори при тези високи продажби (чрез настройките в абонатната станция), които успяват да продадат на потребителите безбожно количество топлоенергия, като им подгряват 1м3 вода със стойности от порядъка на 130-150 kWh, остават едни 35-45% топлоенергия, която се губи (също видно от таблицата).
И това са загубите през летните месеци, при външни температури от 20, 30 и нагоре градуса.

А през отоплителния сезон?

Неслучайно от дружеството отказват да монтират отделни топломери на частта от вътрешната за сградите топлопреносна мрежа, отнасяща се за циркулацията на водата за битово горещо водоснабдяване и каква част от топлоенергията се разходва за отопление и каква за топла вода. С този си отказ те просто скриват огромните ненужни продажби на топлоенергия през отоплителния сезон.
За жалост на потребителите, това продължава и през тази година. Никъде в доклада на "Топлофикация София" или в отчетите им през годините няма ясно отразени количеството топла вода, консумирана от столичани и топлоенергията, необходима за подгряването й.
Въобще в публичното пространство, в документите на Топлофикация и докладите на КЕВР се говори и обсъждат само и единствено интересите на столичното парно. А интересите на потребителите?
Защо не се дискутират високите продажби на топлофикациите?
Защо не се дискутират загубите им на топлоенергия?
Защо не се дискутира липсата на принципи при продажбите им на топлоенергия?
Защо не дискутират кражбите в дружеството?
Защо не се дискутира, че границата на удовлетвореност от цената на услугата е вече премината?
Защо не дискутира ефективността на разходваните средства за инвестиции, които се дават на дружествата всяка година?
Тези, а и още доста въпроси се замитат под килима и не се търси решение, което да доведе до някакви ползи за потребителите. Докато това е така, топлофикациите просто ще искат всяка година все повече пари, а КЕВР като регистратор на тези искания ще сътворява шаблонни доклади и формира цени като тези, не защото не може или не иска, а защото нищо по закон или уредба не зависи от нея.

------------------
*Икономически живот, със съкращения