19 Септември 2021неделя01:43 ч.

Хакерите от години нанасят щети за милиони и милиони долари на компании по цял свят, но едва с началото на новата Студена война срещу Русия тяхната дейност стана част от политическата реторика

Киберлицемерие

Информационното пространство стана бойно поле на новата Студена война

/ брой: 176

автор:Георги Георгиев

visibility 334

В първите дни на септември руският англоезичен канал RT, наричан още "Рупорът на Кремъл", съобщи на сайта си, че разполага с информация за предстоящ петсериен документален филм за "руските хакери" и по-специално за намесата им в президентските избори в САЩ от 2016 г. Филмът, дело на опозиционния журналист Андрей Лошак, бил финансиран от американска и британска компании и премиерата му щяла да бъде в навечерието на парламентарните избори в Русия (17-19 септември).

Журналистите от RT са получили и част от суровия видеоматериал, който съдържал интервю на Лошак с бившия репортер от "Вашингтон пост" и разследващ журналист Браян Кребс, пишещ за киберпрестъпленията и компютърната сигурност. 

От изнесената частична разшифровка става ясно, че Кребс е питан за намесата в изборите от 2016 г., на която обаче той не отговаря в духа на наратива на западните медии: "Властите в САЩ дадоха ясно да се разбере, че не са намерили доказателство за хакерска намеса в тези избори." На друг въпрос за хакерска група, която се свързва с Русия, Кребс отговаря, че тя е основно съставена от украинци. Уклончиви били отговорите и на друг събеседник на Лошак - бившия агент от "Сикрет сървиз" Ричард Ла Тулип. 

Макар да не е посочено директно в статията на RT, очевидно е, че излизането на документалния сериал в навечерието на изборите за Държавната Дума има за цел да създаде негативен информационен фон около Русия, като се повдигне отново любимата на редица американски медии и политици тема за "руските хакери". 

Кавичките тук са преднамерени. Не, че няма киберпрестъпници от Русия, но словосъчетанието "руски хакери" отдавна и преднамерено е превърнато в нарицателно. В един от символите на агресивния образ на страната, който систематично се насажда извън границите на Русия, по изискванията на новата Студена война. Конфликт, воден засега основно в информационното поле и в областта на икономическите санкции. 

Трябва да припомним, че "руските хакери", имплицитно руската държава, 

станаха враг номер едно 

на "Вашингтонската селищна система" през 2016 г., когато демократите и симпатизиращите им медии ги обвиниха, че те са виновни за провала на Хилари Клинтън на президентските избори, доколкото не можеха да понесат мисълта, че Доналд Тръмп може честно да победи Клинтън. 

През лятото на същата година неизвестни лица бяха проникнали в сървърите на Националния комитет на Демократическата партия, включително в електронната поща на Хилари Клинтън. Впоследствие информацията, част от която компрометира Клинтън, бе разпространена от организацията на Джулиан Асанж "Уикилийкс". Има обаче и алтернативни гледни точки на случилото се. Тръмп директно го наричаше "фалшиви новини", а през 2017 г. американската Организация на ветераните разузнавачи за здрав разум обяви пред изданията "Нейшън" и "Салун", че по нейна информация кражбата на данни е дело на вътрешен човек, който ги е изтеглил директно от компютрите.

Макар официалното разследване така и да не направи връзка между атаката и резултата от изборите, обвиненията срещу Русия в кибертероризъм станаха едва ли не всекидневни и "дежурни". Нещо повече, под словосъчетанието "руски хакери" чрез медиите започна да се набива в общественото съзнание, че става дума предимно и основно за лица, свързани с руските спецслужби, т.е., че държавата е санкционирала атаките им. Руската тема, включително и тази за киберзаплахите, стана част от американския вътрешнополитически конфликт, което гарантира трайността на всяка митология, свързана с нея, защото потребността ѝ се поражда от неспирния конфликт между републиканци и демократи, а не от нуждите на външната политика. При това, основно американските медии, са готови да свързват името на Русия с всяко едно съобщение за хакерска атака, дори да не изглеждат достоверни. Основание за това им дава дори твърдението, че дадена хакерска група не действала на руска територия. Доказателство, меко казано, твърде спорно.

В един момент Русия бе набедена, че изкривява чрез кибероперации изборните резултати от Мадагаскар до Полша, рови в медицинските досиета на различни болници, блокира работата на петролопроводи, софтуерни доставчици, на бразилските месарски фабрики JBS (за да ги изнудва за пари, защото нейните сигурно са ѝ малко). Само още не е обвинена, че променя оценките в училищните е-дневници. Тези публикации обаче намират благодатна среда сред политиците, които обичат да показват войнственост, особено когато не вземат управленски решения. Сенаторът-републиканец от Луизиана Джон Кенеди направо призова президентът Джон Байдън да "нанесе сериозен киберудар по Путин". 

Понякога се стига до смешни ситуации. На действащия американски президент му се налага да спира устрема на медиите, например "Блумбърг," да обвиняват наред руснаците. Например държавният глава, след като се изписа сума ти мастило за "руските хакери", обяви, че САЩ "нямат никакви" доказателства за намеса на официална Москва в кибератаките от началото на юли срещу няколкостотин доставчици на информационни услуги или за нейната съпричастност към спирането на нефтопровода "Колониал пайплайн".  

Прави впечатление, че администрацията на Байдън се отнася 

резервирано към медийните истерии

около "руските хакери". Да, вероятно хакерите са от Русия, но нямаме данни, че зад това стои правителството, са нейните коментари и за това си има причини. 

Най-пресният случай е с хакерската група REvil, която телевизия Си Ен Би Си нарича "свързана с Русия", а компания за кибербезопасност бездоказателствено определя като защитавана от руското разузнаване и правителство. Та тази група бе обвинена, че е блокирала работата на бразилците от JBS. Точно за нея Андрей Лошак пита компетентния Браян Кребс и получава отговор, че тя е съставена основно от украинци. 

Но има и по-сериозни основания американските власти хладнокръвно да реагират на медийната и политическа истерия около "руските хакери". На 11 август списание "Форин афеърс" публикува статията "Пределите на кибернастъплението", автори на която са група изследователи от Харвард. Авторите, като обръщат внимание, че администрацията на Байдън не е склонна да обвинява Кремъл след всяка медийна публикация за хакерска атака, задават въпроса: Способни ли са Съединените щати да отговорят на кибератаки, които не са организирани на държавно ниво? Техният отговор е по-скоро отрицателен. Според изследователите юридически е твърде сложно да се получи санкция за кибероперации срещу неправителствени хакерски групи, а освен това е нужно време за приспособяването на кибероръжието за конкретна цел. Интересно се получава. Държавата Русия САЩ не бива да я атакуват, защото няма данни тя да участва в кибернападенията, а "руските хакери" е сложно да бъдат ударени. Но пък информационната кампания си върви по разписание. 

Голям въпрос е и как така изведнъж най-силната държава в киберпространството, гигантът в информационната сфера, дори нейната създателка, така да се каже, 

изведнъж се оказва безпомощна

пред руските хакери, рожби на страната, която един от основателите на "Гугъл" Сергей Брин нарича презрително "Нигерия със сняг". Всъщност САЩ изобщо не са безпомощни и никога не са били. На тях им е изгодно да се представят за жертви на разни хакерски групи, уж свързани с чужди държави, които, каква изненада, са актуалните им противници - Русия, Китай, Северна Корея, Иран, Ислямска държава. Това им дава морална обосновка, уж като жертви на първия удар, да провеждат сами кибероперации. 

САЩ например, с помощта на компютърния вирус "Скъкснет", нанесоха сериозни щети на иранската ядрена инфраструктура. В Русия, в навечерието на изборите, се появи приложение за смартфони, което ти подсказва за кой кандидат да гласуваш, алармираха депутати от Думата, които се занимават с проблематиката на чуждата намеса в руските дела. То било разработено с помощта на американски компании, свързани с Пентагона. По случая бе извикан в руското външно министерство посланикът на САЩ.

Тоест тук виждаме именно онова действие, в което американците обвиняват другите - държавно кибернападение, преследващо политически цели. Докато киберлицемерничат по този начин, САЩ трудно могат да срещнат разбиране на проблемите им в информационната безопасност.

 

 

 

 

Айтос на протест: „Без тирове убийци!“

автор:Дума

visibility 168

Съборът на БЛС преизбра д-р Иван Маждаров

автор:Дума

visibility 183

Петков и Василев представят проекта си утре

автор:Дума

visibility 1220

Стефан Янев се срещна с пътните строители

автор:Дума

visibility 278

Задава се риск за бюджет 2022

автор:Дума

visibility 613

/ брой: 179

НАП проверява спортния тотализатор

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 179

Само момчета ще учат в гимназиите в Афганистан

автор:Дума

visibility 172

САЩ спретнаха англосаксонски военен пакт в Азия

автор:Дума

visibility 524

/ брой: 179

Курц: Пандемията за ваксинираните свърши

автор:Дума

visibility 445

/ брой: 179

Протести срещу дясната политика в Еквадор

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 179

Страховете ни

автор:Георги Георгиев

visibility 1323

/ брой: 179

Не е яко да си вандал

автор:Велиана Христова

visibility 549

/ брой: 179

Президентската прокаженост на ГЕРБ

автор:Юри Михалков

visibility 849

/ брой: 179

Инфлацията ще ни помете безпощадно!

visibility 631

/ брой: 179

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ