Киноплакатите са наслада за колекционерите

В столичното кино "Евро синема" е подредена втора изложба на киноплакати, афиши и програми, намерени в изоставени и забравени кина и салони от цялата страна. Сред изложените плакати на "Търновската царица", "Междузвездна война" и още 14 постера от миналото може да се види и клетвата на киноработниците от ботевградското село Литаково.

Това дава повод на БГНЕС да потърси кинокритика, продуцент и почетен гражданин на София проф. Божидар Манов и да разговаря с него за миналото, настоящето и бъдещето на киноплаката. По думите му той е опростена форма на визуална комуникация със зрителя, която изпълнява информативна и рекламна функция. Когато дава просто информация, е наричан афиш, защото афишира информация. "След това в лексиката идва немският термин плакат, а по-късно думата е заменена от английската постер", обяснява Манов. Кинокритикът смята, че макар плакатът да остарява като форма на информация и да е заменен от трейлъри, клипове и страници на съответния филм, той ще остане.

"Плакатът трябва да поднесе натрапчиво, понякога дори агресивно, за да бъде забелязан, основната информация за филма, а някъде вътре с текст и шрифт са изписани основните автори. Той трябва да носи усещането за сюжетната линия и оттам - да бъде примамка за зрителския интерес. В добрия случай плакатът трябва да подсказва жанра на филма и неговия аромат - дали е комедия, дали е тежка черна драма, исторически, екшън, спортна авантюра или пък фентъзи зрелище. В по-ново време, когато формите на комуникация и разпространение са променени, основно заради интернет, плакатът отива в статуса визуално изкуство, което има съпътстваща функция. Основната рекламно-информационна линия е аудио-визуална - трейлъри, клипове, рекламни ролки. Плакатът днес ще остане като бутиково упражнение за автори-естети, майстори на плаката и ценители на неговото възприемане", убеден е Манов. 

Продуцентът обръща внимание и на съвременната реклама на филмите, която се прави и с огромни билбордове и дори цели фасади, като най-яркият пример за това е "Таймс скуеър". Голяма заслуга за привличането на зрители имат и главните актьори - имена като Силвестър Сталоун, Лиъм Нийсън, Брус Уилис играят ролята на код, който говори достатъчно за жанра и сюжета на дадена лента.

Манов посочва, че и българите сме дали нещо в тази посока и сме конкурентни на световните художници на филмови плакати. "В годините назад българският киноплакат има забележителни успехи. Той е концентрирана форма на художествена лаконичност, естетическа плътност и същевременно има мощна комуникативна функция. Има знаменити образци на световното плакатно изкуство, като едни от най-добрите са поляците. Нашата плакатна графична школа никак не е за подценяване. Най-добрите ни майстори са покойният вече Божидар Икономов и неговият съименник Божидар Йонов, които са виртуози на плаката и умеят в концентрацията на "измъкнатия детайл" да дадат дълбочината в иначе двуизмерното изкуство на плаката", разкрива още той.

"От по-новите продукции си спомням плаката на филма "Ага", който представляваше голям бял лист и в средата му имаше огромна черна точка. Нищо повече. Плакатът не е разпознаваем. Нормално е да бъдат двама ескимоси и нещо такова около привлекателния пейзаж на Севера. Тази огромна черна точка е неясна и нечетлива в първия момент, но след гледането на филма става ясно, че това е онази пропаст, която унищожава разумната цивилизация. Плакатът на "Крадецът на праскови" също е гениален. Понякога хрумването може да е в един детайл, но достатъчно ярък, коментира Манов.

Попитан какви филми привличат вниманието на зрителите, той отговаря, че това са неангажиращите ленти. "Това го показват боксофисът и рейтингът на успешните комерсиални продукции. Това не е само заради изместване и деформация на зрителската аудитория, то е и заради условията на филмово разпространение. Мол културата с многозалните мултиплекси предлага такъв тип развлечение в контекста на бързото хранене, пуканки, сладоледи, ресторанти и киното става част от тази бързооборотна употреба. Това води до промяна в интереса на публиката. А от друга страна, комерсиалните ленти имат все по-ниско качество, съответстващо на бързата храна, хот дога и пр.", обобщава тъжната тенденция Манов. Той е убеден, че въпреки това ще остане и качественото кино, което и в момента се подкрепя от 1 процент от мислещите хора у нас. Според него няма как в рамките на един човешки живот да се преживеят корабокрушенията и ренесансът във всяко отношение.