Кирил и Методии плюс Телето

Димитър Бежански

Пешо Телето отпи от уискито и се обърна към бодигарда си:
- Компир, ти кво мислиш за...
- А, шефе, аз отбегвам да мислим! Колко пъти се замислим за нещо - или зъб че ме заболи, или корем, или че се млатнем некъде с беемвето! Затова отбегвам!
Бизнесменът снизходително се усмихна:
- А аз мисля! И знаеш ли, Компир, сега за кво съм се замислил? Замислил съм се какво да направя за културата.
Бодигардът го погледна с невинно-теменужен поглед:
- Шефе, па ти малко ли прави! Кой да е спонсор на "Мис Мокра фланелка"? Ти! Кой да кихне награда за "Мистър Чеп"? Ти! Стига им толко!
- Не, Компир, не стига! - тежко въздъхна Телето. - Нещо друго трябва да се направи! Нещо за истинската култура! Мисля си - театър ли да купя, филм ли да финансирам... Нещо духовно трябва да създаде, възвишено! Нещо, което издига човека!
- Ми щом искаш нещо, дето издига - се разкиска бодигардът, - купи асансьор, за кво ти е цел театър?!
Бизнесменът строго го изгледа.
- Леле, Компир, като ти шибна един между веждите!
- Недей, шефе! Боли! - моментално изтри усмивката си Компира, после смутено отстъпи няколко крачки към вратата и рече:
- Шефе, искам нещо да ти кажа, ама да не е пак глупост, а?
- Опитай, Компир, опитай!
- Шефе, буквите в азбуката колко са?
Пешо Телето за миг се замисли.
- Трийсет. Защо?
- Ми, шефе, земи им купи още пет букви, да им станат трийсет и пет!
- На кого бе?! - ревна бизнесменът.
- Ми на тия от културата! - придоби смелост Компира. - Да не им е толко малка азбуката! Даже още десет букви им купи! Кажи им - ей тия букви - от мене!
Пешо Телето втренчено го изгледа.
- Абе, Компир, ти знаеш ли, че не си бил толкова прост, бе!
- Нали, шефе! - изпъчи се Компира.
- Ама изобщо не си бил толкова прост! Сега слушай: отиваш да ми намериш некой професор и му казваш - до утре вечер да измисли десет нови букви! Това - първо! Второ - намираш ми и един художник! Да дойде тука и между Кирил и Методий да ме нарисува!
- Между кои, шефе? - не разбра бодигардът.
- Не е твоя работа! Действай!
- Действам, шефе! - отвърна Компира и хукна към вратата.
Пешо Телето щастливо се отпусна във фотьойла. Поклати едра глава и замечтано произнесе:
- От едната страна - Кирил, от другата - Методий, в средата - аз! Това вече е принос в културата! Пустият му Компир!
После си наля още едно уиски. С много лед.