15 Август 2020събота19:31 ч.

Индийски пост в спорния граничен район

ГЛОБУС

Китай и Индия се отърсват от граничния спор

На карта са заложени твърде много интереси в различни посоки, за да враждуват двата гиганта за долина без голямо значение

/ брой: 132

автор:Елиана Иванова

visibility 726

Светът затаи дъх от граничния конфликт между двата азиатските гиганти Китай и Индия, които освен това са и ядрени сили. Става въпрос за кървавия сблъсък от 15-16 юни в долината на река Галуан в планинския регион Ладакх. По някои данни са загинали 20 души от индийските патрулиращи части. От китайска страна няма официално потвърдени жертви, но със сигурност има загуби и за КНР. В същото време имаше и съобщения за общо 200 убити и ранени от двете страни.

Въпреки първоначалния твърд тон, Индия и Китай заявиха, че войната не е желан изход и те ще се стремят към мирно разрешаване на граничния конфликт. Към момента двете азиатски държави договориха примирие и изтегляне на армейските си части от линията на сблъсъка. Но и продължават преговорите за окончателно разрешаване на спора. Всъщност Индия и Китай демонстрират как големите и силни държави могат да решават противоречията помежду си чрез преговори и дипломация. 

 

Историята на конфликта

Границата между Индия и Китай е формално разделена на три сектора - източен, среден и западен, като по всеки от тях има спорове. Западният къс от границата включва спорната зона около Аксай Чин, която според Китай е част от провинция Синдзян, а според Индия принадлежи към района на Ладакх. Средният сектор съсредоточава спорове по линиите Тибет-Кашмир-Пенджаб и Непал-Тибет-Утар Прадеш. Източният дял от границата включва зоната между външната линия от преди 1914г. и линията МакМахон. 

Проблемът произтича оттам, че границата между двете държави и спорните зона не е била официално потвърдена и призната от засегнатите страни. Въпросната линия МакМахон е чедо на Конференцията от Симла (1913-1914), която е посветена на определянето на статута и границите на Тибет и в нея участват представители на Великобритания, Тибет и Китай. По отношение на Тибет Великобритания е обвързана с китайско-британското споразумение от 1906 г., според което признава Тибет за васална територия на династията Цин. В същото време има и руско-британската конвенция от 1907г., според която Русия и Великобритания признават сюзеренитета на Китай над Тибет и се отказват от опити да установят контрол над целия регион или на части от него. Преговорите започват на 13 октомври 1913г. като представител на Британската империя е Хенри МакМахон, на Китайската република Чен Ифан и на Тибет - Лончен Шатра. През есента на 1914г. е готова черновата на споразумението, според което, по примера на Монголия, Тибет ще бъде разделен на "вътрешен" (североизточната и югоизточната част на Тибет) и "външен" (съвпада със съвременните граници на автономна област Тибет, която е част от КНР). На т.нар. "външен Тибет" под управлението на тибетското правителство в Лхаса се дава широка автономия, докато "вътрешен Тибет" остава под управлението на Пекин. Освен това Китай се задължава да не превръща Тибет в китайска провинция, представители от "външен Тибет" не могат да получават места в китайския парламент, Китай и Великобритания се задължават да не се намесват във вътрешното управление на "външен Тибет", да не го анексират пълно или частично и да не разполагат свои войски в тази зона. Към документа се прикрепят и карти, на които са очертани границите на вътрешен и външен Тибет, както и източната граница между Тибет и Британска Индия (от Бутан до Бирма), останала известна под името "линия МакМахон". Първият вариант на картата от 27 април 1914г. е одобрена и споразумението е подписано от представителите на трите делегации. Впоследствие обаче преговорите започват да буксуват и в крайна сметка на 3 юли 1914 г. споразумението от Симла е сключено само между британската и индийската страна. Според документа китайското правителство не може да се ползва от никакви привилегии по същото споразумение, докато не се присъедини към него. Именно тази демаркационна "линия МакМахон" става причина за избухването на китайско-индийската война през 1962г., от която победител излиза Китай.

Приоритети са съвсем други

Днес война между двете ядрени държави едва ли ще има. На карта са заложени твърде много интереси във вътрешен, двустранен, регионален и международен аспект. Във вътрешен аспект и Китай, и Индия се стремят да разрешат редица проблеми от политически, социален, религиозен, икономически и екологичен характер. Китай е поставил фокуса си върху градежа на своето "социалистическо общество на благоденствието", като сред целите на управляващите фигурират борбата с бедността, правата на човека и развитието на икономиката. 

Индия, по примера на Китай, също е поставила като приоритет подобряването на живота на своето население, повишаване на нивото на социалната си политика, преодоляването на религиозните стълкновения, икономически и стопански подем, справяне с екологичните проблеми. 

Ако разгледаме двустранните отношения между Индия и Китай, можем да отбележим, че те имат дълга история зад гърба си. Древният път на коприната служи не само за търговски канал между старите цивилизации и общества, но също така насърчава културните връзки и обмени, разпространение на религии и на идеи. През 1950г. Индия е сред първите страни, които признава Китайската народна република за легитимен представител на китайската държава и народ в международните отношения. И двете държава притежават ядрени потенциали, а освен това са и държавите с най-голямо население в света. Скорострелното развитие на икономиките на двете страни повишава тяхното влияние в регионален и международен план и придава още по-голямо значение на благоприятното развитие на двустранните отношения между тях. Докато Китай върви смело напред, провъзгласява своите доктрини за "мирен възход" и "хармоничен свят", развива концепцията си за мека сила и дори се готви за мястото на лидер на международната общност, то Индия е все още плаха и се бои да играе по-активна роля на международната сцена. Индия гледа на Китай с уважение и го възприема като пример за следване, докато Китай е по-скоро пренебрежителен във възприятието си за своя съсед. 

В регионален план е видно съперничеството за влияние в Азия на двата гиганта. Като част от своята стратегия за спечелване на партньори и положително настроени към себе си съседи и за гарантиране на мир около границите си, Китай е насочил вниманието си към засилване на връзките и сътрудничеството със страните от Югоизточна Азия. За осъществяването на тези си цели Поднебесната империя е стартирала различни инициативи, сред които най-успешната е "Един пояс, един път". Китай традиционно подкрепя другата ядрена държава в региона Пакистан в териториалните му претенции с Индия. Освен това Китай реализира различни инфраструктурни проекти в Пакистан и двете страни поддържат добри отношения. 

Индия също се стреми да насърчава добросъседски отношения и да издига своя облик на регионална сила и не може да рискува конфликт с двамата си ядрени съседи. 

В международен план, от една страна, е антагонизмът САЩ-Китай. Пекин не може да си позволи действия, които по някакъв начин да понижат доверието в него като глобална отговорна сила, както и да петнят положителния имидж, който си е изградил. Затова КНР има нужда от спокойна и мирна обстановка в околосъседската си зона, за да може да съсредоточи повече усилия за участие в международна политика. 

От друга страна обаче, Индия е настоятелно ухажвана от САЩ, Япония и Австралия да се присъедини към тяхната "коалиция" като партньор. Не без значение е и факторът Русия, която традиционно сътрудничи с Китай, но има интерес и към Индия. Вниманието на толкова значими потенциални партньори със сигурност дава възможност на Индия да лавира във външната си политика.

Обективно погледнато, двата спречкали се гиганта са заинтересовани от трайно уреждане на граничния спор. 

И църквата във възхвала на Борисов

автор:Дума

visibility 33

Потоп удави Благоевград

автор:Дума

visibility 108

Двама лекари с коронавирус от Добрич са починали

автор:Дума

visibility 272

Румен Гечев: БСП няма да влиза в игрите на Борисов

автор:Дума

visibility 363

Домашните ремонти ще намаляват данъците

автор:Дума

visibility 342

/ брой: 155

Лаптопите най-търсени в кризата

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 155

Българите карат най-старите коли в Европа

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 155

59 на сто от хората правят застраховки по задължение

автор:Дума

visibility 220

/ брой: 155

Израел възобновява полетите до България

автор:Дума

visibility 215

Франция изпраща военни в Крит

автор:Дума

visibility 440

/ брой: 155

Помпео с антикитайска обиколка в Европа

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 155

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ