Китайският модел за борба с COVID-19

Екип на „Франс прес“

Ръководителят на Световната здравна организация смята, че успехът на Китай в битката с коронавируса дава надежда на човечеството, но други поставят под въпрос дали стратегията на Пекин може да бъде последвана от други страни – особено от западните демокрации.

Китай отчете само един локален случай на нова инфекция през последните четири дни – на пръв поглед забележителен обрат на фона на хаоса, който съпътстваше първоначално епидемията в град Ухан.

Докато някои експерти предупреждават данните, предоставяни от Китай да се приемат като чисто номинални стойности, то шефът на СЗО Тедрос Гебрейесус настоява, че успехът на Китай “дава надежда за останалия свят”.

Но Китай е особен случай – централно контролирана отгоре надолу еднопартийна, авторитарна държава, която не позволява никакво несъгласие и може да мобилизира огромни ресурси за решаването на един единствен въпрос.

Затворете и контролирайте

През януари Китай тотално затвори град Ухан и постави 11-те милиона жители под ефективна карантина – ход, който след това се възпроизведе в останалата част на цялата провинция Хубей, поставяйки 50 милиона души в масова изолация.

В останалата част от страната жителите бяха силно насърчавани да си стоят у дома – чрез огромни постери или медийна пропаганда.

Стотици милиони китайци живеят в затворени жилищни комплекси, където кварталните общности могат лесно да бъдат следени от полицията – това позволява спазването на карантината да се следи отблизо.

„Принудителната изолация работи”, заяви Шарън Левин, професор по медицина в университета в Мелбърн, пред АФП. “Две седмици след пълното блокиране на Ухан, което е точно инкубационният период на инфекцията, броят (на заразените) започна да намалява”.

Екстремното социално дистанциране и домашните карантини се използват в различна степен от нарастващ брой европейски страни, като някои американски щати също следват подобни мерки.

Но проучване на „Imperial College” в Лондон предупреди, че макар да изглежда, че тази стратегия е успяла до момента в Китай, тя носи „огромни социални и икономически щети“ в краткосрочен и дългосрочен план.

„Основното предизвикателство при строгата социална изолация и карантините е, че този тип интензивни интервенционни пакети …. ще трябва да бъдат поддържани, докато  не се направи ваксина (това потенциално може да отнеме 18 месеца или повече)“, се казва в съобщението.

Ако интервенцията бъде смекчена, скоростта на заразяване бързо ще възстанови интензитета си”, добавят авторите на проучването.

Масова мобилизация

Най-малко 42 000 лекари и помощен медицински персонал са изпратени в провинция Хубей, за да се грижат за функционирането на здравните служби на провинцията, които според професора по обществено здраве Джънг Зиджи от Пекинския университет по същество са се „сринали“ под натиска на бързо разрастващата се епидемия.

Понастоящем здравните експерти от Китайския Червен кръст помагат в препълнените болници в Италия, която бързо изпревари Китай като най-тежко засегнатата страна по отношение на смърттността от коронавируса.

Способността на Китай да мобилизира малка армия от медицински работници не беше подкрепена от адекватна защита на медиците от заразяване. Повече от 3300 души медицински персонал са се заразили в цялата страна, а 13 са починали от COVID-19, според данните на здравното министерство, публикувани в началото на март.

Усилията на правителството в Китай бяха подкрепени от мощен пропаганден арсенал, като посланията се повтаряха непрекъснато в медиите и чрез големи улични транспаранти, призоваващи гражданите да спазват строга хигиена и да останат у дома.

При изключително усилие – тромпетирано широко от държавните медии – за 10 часа в Ухан бяха построени две нови болници с общ капацитет 2300 легла.

Маски и проверки

В градовете бързо стана необходимост да се носи маска, тъй като всички междублокови пространства, фирмени и работни помещения и дори паркове са забранени за достъп без такава.

Широкото използване на маски може да е помогнало да се забави разпространението на болестта, “особено когато има толкова много асимптоматични носители на вируса”, казва Джънг.

По време на кризата Китай произвеждаше до 1,6 милиона респираторни маски N95 на ден, според данни на официалната информационна агенция Xinhua. Те се считат за най-ефективната защита, в случай че са правилно поставени и се сменят често.

За да се повиши ефикасността на откриване на заразените, бяха инсталирани контролни точки, мерещи температурата по входовете на сгради, магазини, паркове и други обществени места.

“Ако температурата е по-висока от 37,3 градуса по Целзий, човекът бива поставен в изолация”, каза пред АФП пазач на входа на парк в Пекин.

А във високотехнологичната страна, където поверителността е силно ограничена, много места изискваха от гражданите да покажат QR код на телефона си, който ги оценява като „зелени“, „жълти“ или „червени“.

Тази оценка – базирана на проследяване дали са посетили зона с висок риск – вече е задължително условие при влизане в много предприятия и места.

Правителствените съобщения дадоха да се разбере, че кодиращата система ще остане в употреба под някаква форма дори след като пандемията отшуми.

Източник: БГНЕС