Клета майка Аборигения

Повсеместната кадрова чистка, която върви в държавата, се сблъсква не само с управленското безсилие на ГЕРБ и реформаторите при назначенията на роднини и близки. Конкурсите отдавна отстъпиха място на шуробаджанащината и партийната лоялност, но за някои ключови постове и те изглежда са недостатъчни.
За новия шеф на БНБ например "на помощ" дойде не друг, а наставникът отвъд Океана. Оказа се, че в стола на Иван Искров трябвало да седне "непознат у нас банкер, работил дълго време в чужбина". Идеята била "подсказана" на управниците ни лично от държавния секретар Джон Кери при последното му посещение тук през януари.
И нашите сервилни послушковци, разбира се, веднага се разтършуваха. Вече имало две кандидатури, за които вчера потвърди и министър Владислав Горанов - на финансистите Димитър Радев и Николай Георгиев, които в момента работят за МВФ. Че и двамата са хора "от кариерата", спор няма. Проблемът обаче не е толкова в тяхната експертност, колкото в "гастрола" при предстоящата смяна. Питам се не е ли малко обидно от САЩ да посочват на пешките им в клетата наша майка Аборигения кого, къде и как да поставят? Питам ей така, риторично, защото съм сигурен, че властта не изпитва и капка срам, когато трябва да изпълнява напътствия отвън. Тя само формализира това, което й се спусне. А Вашингтон и МВФ ни повече, ни по-малко искат техни хора начело на БНБ - фасулски просто. Нали и Дянков беше човек на МВФ...
И още един проблем трябва да преодолеят ГЕРБ и компания, за да финализират успешно "сделката". Сегашният закон за БНБ не позволява предсрочната смяна на Искров, независимо че всички я искат. Промяната му обаче трябва да бъде специално одобрена от Брюксел. Та и за нея пешките ни пак са на ход. А колко по-чисто и ясно щеше да бъде, ако БНБ просто беше отдадена на концесия. Или на лизинг, някак си да бъде "аутсорсната" директно на чужди институции под техен контрол и управление. И без друго посредническата роля на правителството създава само излишна бюрокрация.