Книги за затворници

Преди дни от Столичната библиотека са дарили над двеста книги на затвора в Бухово. Този вероятно незначителен за някои факт става още по-ценен в контекста на извънредната ситуация в страната. Понеже, освен доста други наложителни рестрикции, засягащи населението на България, се въведоха и ограничения на свижданията с лишените от свобода. За щастие, на престъпниците не им е отнето правото да четат. Което позволява на осъдените не само да запазят будно мисленето си, потапяйки се в света на литературни шедьоври. Но и предоставя ценния шанс и криминалните престъпници да не затрият част от останалата в душите им човещина.

Донякъде е наивно да се очаква именно те да посегнат към "Престъпление и наказание" на Достоевски. Обаче затворниците имат опцията да си припомнят (а някои да разлистят за първи път) например непреходните произведения на класиците Иван Вазов, Захари Стоянов, Елин Пелин, както и съвременни български бестселъри от ранга на "Възвишението" на Милен Русков. Дори за обитателите на килии представата за света на книгите няма как да е пълна без завладяващите творби на Александър Дюма, Артър Кларк, Стивън Кинг и т.н.

Но нека покрай приятното чувство, че библиотеката в Бухово е обогатена с подобни издания, всеки от нас се сети да погледне и към рафтовете с подбрани корици у дома. Защото във време, когато мнозина вероятно (ще) се чувстват като същински затворници поради коронавирусната опасност, най-добре е да се опитаме да потърсим спасение в писаното слово. Но не в надрасканото в безброй всяващи паника и ужас публикации в социалните мрежи на кибици, чудещи се какво да правят по цял ден. А в онези, стойностните думи - от истинските, непреходни книги, които ще посяват хуманността в сърцата и умовете на човечеството вовеки веков.

Напук на всички зарази. И въпреки принудителната социална изолация.