Кое утре ще стане днес?

Канибалите са винаги човеколюбиви, никога вегетарианци.
Станислав Йежи Лец (1909-1966 г.) - полски поет и писател-сатирик

В "Литературата на политиката" нейният автор Тома Стерн Елиот (1888-1965 г.) - английски поет, драматик и критик, пише: "Политическата партия може да счита, че тя вече притежава история, даже когато още не е достигнала до пълно разбиране и съгласие на своите базови принципи; тя може да се сформира след серия метаморфози и етапи на адаптация, в хода на която едни въпроси остаряват, а нови - възникват. Какво представляват нейните базисни принципи, вероятно може да се определи само при внимателно разглеждане на нейния образ на действие по протежение на цялата й история и посредством изучаването на това, което е било казано от нейно име от нейните най-дълбоки и философски умове; и само точното познаване на историята и трезвият анализ могат да помогнат да бъде установено различието между постоянното и временното; между доктрините и принципите, които партията трябва винаги, при всякакви условия, да следва или да се преструва в това, и тези, които са предизвикани от особени обстоятелства и само в светлината на подобни обстоятелства могат да бъдат приети и оправдани".
На пръв поглед цитатът е твърде обстоятелствен, но всъщност в качеството си на изложение на методология за анализ на дадена политическа формация е максимално компресиран. Но опитаме ли се да я приложим спрямо партията с абревиатура ГЕРБ или по-пълно "Граждани за европейско развитие на България", изпадаме в ролята на

ловци на слънчеви зайчета

Всъщност как се появи ГЕРБ? Въпросът не е "Защо?", понеже целта ни не е да бъдат правени хипотетични оценки на хипотези за срещането на случайности, превърнали се в необходимости. Това е тема на друг жанр, където човешките взаимоотношения са забележими само ако са опаковани в скандална, още по-добре в перверзна пикантерия, и в който най-подробни биографии притежават убитите, а пък задълбочени анализи се прилагат единствено за изчисляване на тарифите за мокри поръчки. Затова и тук ще бъдат прескочени всички митологеми за организацията с идеална цел "Глобална България", появила се през 2002 г., за която тогава Сергей Станишев заяви, че ще отвори пътя на Бойко Борисов към кметското място в столицата, а може би и към поста министър-председател. В нея участваха ръководители на сериозните финансови институции "УниКредит Булбанк" АД, "СИБАНК" АД, "Българо-американска кредитна банка" АД, "Лукойл", осигурена беше и медийна подкрепа от телевизия bTV - тогава собственост на австралийско-английския поданик и американски гражданин Рупърт Мърдок, всекидневниците "24 часа" и "Дневник", седмичникът "Капитал", голямата рекламна агенция "Крез" и структурите на фондация "Отворено общество".
Комуто се прииска по още и после още повече от жълтото за поредния клуб на българска територия с девиз "Не мога да играя по правила, ако не са моите" и връзките му с персоната Борисов, Бойко, нека изчете "Тайният проект Бойко Борисов", с автор Григор Лилов, от първата до последната страница, а после - обратно.
Както Джордж Вашингтон не е останал в историята заради обстоятелството, че е бил плантатор и едър робовладелец, нито пък Владимир Улянов (Ленин) поради дворянския си произход, така и на Бойко Борисов не му е резервирано място в летописа на нашата държава единствено вследствие на (недоказания) факт, че "Глобална България" се е самоупълномощила да изиграе ролята на негова

ракета-носител към авансцената на политиката,

мотивирана от преките и непреки икономически интереси на своите членове.
Наистина още с нейната поява ГЕРБ, чрез регистрирането й като една неправителствена организация, която си поставя за цел да информира гражданите у нас за ползите в средно- и дългосрочна перспектива от членството на България в Европейския съюз, беше превърната - посредством активно задействане на масмедийния сектор - в първостепенно събитие за публичното пространство. Пропагандната теза на нейния неформален лидер Б. Б. беше, че ГЕРБ е истински мераклия да оправи батака в България. И че най-накрая възможната история за благоденствие престава да е невъзможна.
Именно в преекспонирането още в самия й генезис на темата за ГЕРБ бихме могли да очакваме наличието на достатъчно "извори" за опознаване на политическите възгледи на Борисов, Бойко. Като пръв изявен говорител, а на един по-късен етап - и като официален ръководител на регистрираната партия. Това преекспониране едва ли беше случайно. Но началните публични изяви на представителите на ГЕРБ не само не съдържаха визия за европейско бъдеще на България, а дори постоянно демонстрираха шокираща некомпетентност, напуснеха ли утъпканата пътека на про-ЕС клишетата. Фразеологичните упражнения всъщност имаха за цел да изсмучат каквито и да са остатъчни представи у българските граждани за положителни резултати от предишните управления. Беше боравено с темата за еврочленството като удобен инструмент за насаждане на убеждения срещу съществуващия политически елит. Твърдата си позиция относно идейни и програмни послания, полегнала върху мотото

Искам да ви кажа, че нямам какво да ви кажа

неформалният (тогава) лидер на ГЕРБ обясняваше с трайно установената вече девалвация на политическите обещания.
Изминалите близо десет години от позиционирането на ГЕРБ в политическото пространство породиха изобилна фактология, която, анализирана, оформя извода, че тази партия е най-уместно да бъде типологизирана не чрез идеологията (доктринален признак), а в зависимост от типа партийно ръководство. Понеже нейната дейност - и когато е на власт, и когато е в опозиция - не е предвидима с оглед на ясната идентификация на политическата същност на партията (либерална, консервативна, християнска и пр. от десния спектър), а в зависимост от решенията на нейния лидер. ГЕРБ е партия с еднолично ръководство, в която на практика властта на Борисов, Бойко, е безгранична и неконтролируема. Както лично самият той заяви с апломб от трибуната на Народното събрание: "Аз съм неконтролируем!" Колкото се отнася до следващите в ранглистата на ГЕРБ, те щедро даряваха българското население с празни мисли за консумация в тежки дни. В опитите си обаче да бъде адекватен на посттоталитарните настроения, гербаджия №1 камуфлира "неговата" партия като политическа формация с харизматично ръководство, въплътено де факто единствено в собствената му персона.
На какво се дължи популярността на лицето Б. Б. в обществото?
Той успя да хармонизира своите публични изяви с медийните симулации и медийния спектакъл у нас, който измества политическия дебат, имащ за фокус реални материални проявления. Единственият път, когато на Бойко Борисов се наложи да се изказва експертно ad hoc, тоест в движение, по време на телевизионния дебат преди изборите през 2009 г. между него и Сергей Станишев, той разчиташе на половин дузина специалисти, за да изложи своите тези. После, колкото и да беше освиркван заради немощното си представяне върху интелектуалното татами, Б. Б. успя да залепи тиксото върху устните на заклетите си критикари, като явно и неявно информира съвкупния български гласоподавател, че цялото му доверие не струва и пет пари, хрумне ли му да не избере него за довереник.
Ако липсата на задълбочено познаване на водещите икономически проблеми у нас и неспособността за аргументирано изложение на тези и насоки за тяхното разрешаване, е несъвместимо със заемането на ръководния пост в изпълнителната власт, то обстоятелството, че Борисов, Бойко, в унисон с останалата част от политическото дясно, е загърбил изцяло терена на стратегическата визия за преодоляване на управленския разпад в България, е унищожително за евентуалното бъдещо позитивно развитие.
У почти всички политически сили се забелязва тенденция за скрито възраждане на неототалитарен синдром за монопол върху властта и за нейната концентрация в ръцете на тесен кръг партийноолигархични елити. И независимо дали са на власт или не, те се колаборират с едрия (български и чуждестранен) бизнес и - вече - без много маскировъчни мероприятия, съдействат за реализиране на техните корпоративни интереси.
Уви, българският суверен още не е отреагирал адекватно и активно на обстоятелството, че социалният феърплей е в полето на художествената измислица, а неговото битие е изцяло в документалния жанр. Който е

творение на франкенщайновия елит

Има мнозина автори, разработвали темата за елитите - следователно е натрупано задълбочено познание, което, съчетано с обективната политическа практика, води до един неопровержим извод: възможностите за самоцелно съществуване на елита заради неговото обогатяване е обратно пропорционално на установения контрол върху него. Ето защо гражданите на двадесет и четири - досега! - северноамерикански щата (предимно западните), след дългогодишни ожесточени борби са успели да наложат разнообразни рестрикции върху намеренията и дейността на елита за узурпиране на властта: промени в щатските конституции могат да бъдат реализирани само посредством референдум, мандатни ограничения (обикновено до два мандата) за пребиваване на изборна длъжност, процедури за отзоваване, провеждане на т. нар. инициативи и референдуми. С други думи, наложена е форма на управление чрез "хибридна демокрация" - съчетание на пряка и представителна демокрация. Темата за контрола върху дейността на елита, мандатните ограничения за принадлежността към него, както и системното функциониране на пряката демокрация като елемент за хибридната демокрация - ето я територията табу за дискусии сред партийния елит в България. Както и за разположените на негова хранилка - с парите на данъкоплатеца - социолози, политолози, партолози и пр. Но ако за последните е в сила максимата "Който не слушка, няма да папка!", то за суверена - както доказва суровата историческа действителност - ситуацията е катастрофално обратната: "Който си трае, ще вегетира в мизерия!"
Беззъба ли е истината?!

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България