Кога ще ги стигнем?

Таня Глухчева

През 90-те години на миналия век имаше хумористично предаване с Тодор Колев - "Кога ще ги стигнем американците?" Днес пък е актуално да узнаем кога, аджеба, ще стигнем французите? Предлага им се реформа, те не са съгласни и... парализират страната. Показват гражданската си позиция, но там, на улицата. Целият гняв, всичките въпроси се задават в хор, а не като у нас - със сърцераздирателни постове в социалните мрежи.

Другата особеност е, че в този момент, те забравят кой от коя партия и се обединяват. Синдикати, НПО-та, политически движения и формации, хора от различни професии, млади и стари са там, за да защитят правата си. Блокират целият транспорт, затварят магазини и учебни заведения... Дори се стига до заплахата да бъде спрян токът на депутатите, подкрепящи в случая пенсионната реформа. Как и дали ще бъде направено е друг въпрос, но управляващите вероятно познават народа си, защото обещават затвор за всеки, който посегне да спре тока.

У нас трудно биха могли да се посочат спонтанни протести, още по-малко - обхванали цялата страна. Рано или късно се стига до етикетите: "Това е протест на комунистите", "Не мога да стоя на едно място с психодесни" и... нищо не става. Политиците си правят, каквото искат, прокарват си реформите, които облагодетелстват само тях и приближените им, а избирателите остават с празна уста и джобове, с попарени надежди и излъгани за пореден път.

Не умеем да бъдем задружни, всеки мисли за себе си и няма значение дали, ако с малко усилие може да бъде направена промяна към по-добро за всички, което включва и "мен". Проблемът е, че и други ще имат полза. Докато не се промени този начин на мислене, само ще мечтаем да ги стигнем. Които и да е...

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.