14 Април 2021сряда04:22 ч.

Мая Санду и предизборният й щаб дадоха пресконференция, веднага след като тя спечели убедително втория тур на президентските избори в Молдова

ГЛОБУС

Когато диаспората решава

Резултатът от президентските избори в Молдова ще съхрани разломните линии в обществото

/ брой: 219

автор:Георги Георгиев

visibility 1059

Молдова ще има нов и десен президент, след като досегашният държавен глава и неформален лидер на социалистическата партия Игор Додон загуби тежко на втория тур на изборите от Мая Санду, бивш министър-председател и лидер на опозиционната партия "Действие и солидарност". По окончателни данни на молдовската ЦИК Санду е получила 57,75% от гласовете, а Додон - 42,25%. Така Санду взе пълен реванш за загубата си от социалиста на предходния вот през 2016 г. 

Поражението на Додон изглеждаше предпоставено още преди две седмици, след като той загуби неочаквано за наблюдателите първия тур на президентските избори. Въпреки че и социологическите прогнози, и дори екзитполовете показваха, че той ще победи Санду с преднина от 5-6%, на 1 ноември Санду го поведе с над четири на сто от гласовете. Грешката на социолозите тогава в някаква степен се оказа "вярна". Додон получи в Молдова близо 57 хиляди гласа повече от Санду. Голямата изненада я поднесе молдовската диаспора в Западна Европа, която за пръв път заяви себе си като мощен електорален фактор. Оказа се, че нито един социолог не е сондирал нейните настроения. По-голямата част от близо 150 000 гастарбайтери (с една трета повече от изборите през 2016 г.) в Италия, Франция, Германия и Великобритания, които отидоха до урните, избраха Санду, осигуриха победата й на първия тур, докато смятаните за прододоновски молдовани в Русия (по официални данни около 350 000 работещи) просто не отидоха да гласуват. Едва 5630 души направиха това на първия тур и дори там титулуваният като "проруски" Додон загуби от третия в изборната надпревара Ренато Усати - кмет на град Белци и лидер на "Наша партия". В абсолютни цифри на първия тур Додон загуби 250 000 гласа, в сравнение с първия тур на изборите от 2016 г., пресмята руската редакция на Би Би Си. И причината не е само в гастарбайтерите или коронавируса, който изплашил по-възрастното поколение да отиде до урните. 

На втория тур диаспората показа, че може повече. В неделя общо 262 хиляди молдовани в Европа гласуваха, като почти 93% от тях за Санду. Например в швейцарския град Монтрьо са гласували рекордните 4200 души, на второ място по стълпотворение е била секцията във Франкфурт, а в топ десет са още градове като Берлин, Парма, Париж, Болоня, Падуа и др. Сред тях обаче няма населени места в Русия, което е доста любопитно, ако приемем, че този масов вот не се дължи само на самосъзнанието на гласоподавателите, а е имало стройна организация и контролирано гласуване, както подозират социалистите. Преди години "проевропейската", както се самонарича, молдовска десница обвиняваше Русия, че се меси в делата на Молдова, като съдейства за контролирано гласуване на нейна територия. Сега виждаме нещо противоположно. Парадоксално е, но 

прогонените зад граница от политиката 

на т.нар. парламентарни "проевропейски коалиции" молдовани, са се редили в Европа на опашки, за да подкрепят кандидат за президент, който преди години бе министър на образованието в правителство, подкрепено от същите тези коалиции.

Десният кандидат обаче този път спечели и в самата Молдова, където води на Додон с над 28 000 гласа. Президентът-социалист, който на тези избори се яви като независим кандидат, обаче получи безапелационна подкрепа в три специфични за Молдова района. В Приднестровието (става дума за 31 000 граждани, които упражниха правото си на глас на територията на Молдова) Додон печели с близо 86%, в гагаузката автономия с рекордните 94,6%, а в съседния населен с българи район Тараклия - с 92,9%. Малцинствата не вярват на Санду и причината за това лежи на повърхността - усещането за заплаха в случай, че се започне процес на обединение с Румъния или ако националистите посегнат на правата им. Не е тайна, че избраният молдовски президент освен "прозападен" е и "прорумънски" кандидат. "Тя твърдеше, че на хипотетичен референдум ще подкрепи обединение с Румъния, а сега иска да бъде президент на Молдова. За какво? За да ликвидира молдовската държавност ли?" Тези въпроси отправи между двата тура Игор Додон и те вероятно ще звучат и в следващите месеци и години.

Генералните рискове пред Молдова са два и те не са свързани със социално-икономическото положение на тази втора по бедност (след Украйна) страна в Европа. Ако национал-популистите вземат връх и започнат форсирани действия за обединение с Румъния, или/и предприемат силови действия спрямо Приднестровието, за да го вкарат насила в юридическото поле на Кишинев, то това ще доведе до взрив в държавата. При това по всяка вероятност ще повлече и намесата на външни сили, нищо чудно и въоръжена. Ако Санду успее да не залитне в тази посока, Молдова ще бъде опазена в близките години от най-страшния сценарий.

Причините за загубата на Игор Додон изглеждат комплексни. Извън историята с гласуването на диаспората, което заслужава специално изучаване като изборен феномен, който повдига редица въпроси, Додон беше упрекван, че е провел слаба избирателна кампания на фона на обвиненията, че властта е корумпирана и не се е справил с епидемията от коронавирус, за което има известни основания. Обаче критиците на президента, които сега се множат със задна дата, някак забравят да упоменат, че държавният глава в Молдова е с 

доста ограничени правомощия 

и истинската власт е в парламента и правителството, които едва през последната една година работиха в синхрон с президента и то не винаги. От 2016-а до лятото на 2019 г., когато Додон, заедно със Санду и подкрепата на САЩ, ЕС и Русия успяха да низвергнат управляващия Молдова олигарх Влад Плахотнюк, властта на президента бе жестоко ограничавана от поредното "проевропейско" мнозинство, като дори на моменти Конституционният съд го обявяваше за недееспособоен, за да бъдат преодолени негови решения. 

Друга важна причина за загубата е разцеплението в лявото пространство, което е и заклеймявано като "проруско", доколкото тази дума в европейския новоговор е вече с негативна конотация. В момента той се дели между "Наша партия" на Ренато Усати, Партията на социалистите на Република Молдова, чийто неформален лидер е Додон, и партията "Шор", зад която стои аферистът Илан Шор, но чийто кандидат на тези избори Виолета Иванова получи 6% от гласовете. Усати обаче получи 16,9%. Фактически Усати е другата причина за поражението на Додон още на първия тур. Той отмъкна доста гласове, които можеха да отидат при действащия президент. След 2016 г., когато неговата партия подкрепи Додон, Усати и президентът са в конфронтация, при това те практически делят един електорат. Усати обвинява Додон, че е влязъл в сговор с Плахотнюк. Додон пък е подозиран, че е потърсил подкрепа от Русия, защото там бе образувано наказателно производство срещу Усати, който има руски паспорт. Между двата тура, след разговори с Мая Санду, която преди наричаше Усати "бандит", и разговори в американското посолство, той призова привържениците си да гласуват против Додон, когото нарече "част от мафиотската система", която съществува в Молдова. 

Що се отнася до самата Мая Санду, то легитимността й като президент ще бъде неизбежно поставяна под въпрос от опозицията. Ще бъде корена, че е избрана от хора, които са далече от Молдова и вероятно не свързват бъдещето на децата си с тази страна. На такъв човек ще му бъде сложно да се позиционира като обединяващ страната лидер. Впрочем, ако питате привържениците на Додон, те ще ви кажат, че е съмнително дали Санду изобщо иска да бъде молдовски политик, а не румънски например.

Ще напусне ли и Молдова 

руската сфера на влияние 

след президентските избори, питат тези дни медии. Въпросът въвежда в заблуждение. Молдова, след 2003 г., когато президентът-комунист Владимир Воронин отказа в последния момент да подпише мирния план за Приднестровието, не се намира в никаква руска сфера на влияние. В нея се намират 350 000 молдовани, живеещи и работещи постоянно в Русия, и още 470 000 души в непризнатата Приднестровска молдавска република, които разчитат на руските военни там, за да ги защитят от Молдова. Властите в Молдова водят точно обратния курс и при това той се ожесточаваше от година на година. 

А коментарите за "проевропейска" победа, "проевропейски" курс, "проевропейски" президент изглежда не омръзват само на журналистите. Мойсей е водил евреите 40 години из пустинята, докато ги закара в Израел. Казват, че първият президент на Молдова Мирча Снегур (1990-1997 г.) пръв е издигнал предизборния лозунг: "Със Снегур към Европа". И така молдованите вече 30 години ги водят към Европа. На политиците в Кишинев им остават още две петилетки, за да се изравнят с Мойсей по упоритост. Обаче ще бъде много тъжно, ако след десет години молдованите разберат, че не са евреи.

Президентът веднага свика парламента

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 72

Започна чистка в ГЕРБ след изборния провал

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 72

БСП продължава кампанията "Солидарен Великден"

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 72

Брюксел предлага лекарства и храна без ДДС

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 72

С парите от летището ще пълнят бюджетната дупка

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 72

Eвропейци искат забрана на бензинови и дизелови коли

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 72

Визов режим за ЕС застрашава Македония

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 72

Политически скандал за бъдещето на Балканите

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 72

В търсене на формула

автор:Валентин Георгиев

visibility 92

/ брой: 72

В очакване на гонга за матурите

автор:Деси Велева

visibility 86

/ брой: 72

Спомен за Борис Семерджиев

автор:Емил Янев

visibility 83

/ брой: 72

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ