07 Декември 2019събота00:37 ч.

Критика

Когато любовта е "светая светих"

/ брой: 206

автор:Продрум Димов

visibility 1470

Това силно впечатляващо преклонение пред най-възвишеното човешко чувство е изразила по изключително всеотдаен начин Катерина Кирянова в най-новото си заглавие "Не си отивай, любов", което столичното издателство "Болид-инс" предостави съвсем наскоро. Това е едно своеобразно моно-диалогично изповедно произведение, в което поетесата най-добронамерено се доверява на читателя, разкривайки своята дълбока човешка, философска и творческа същност. Трудно бихме открили в съвременната ни изящна словесност друг автор, който разголва искрено своята душа и ни потапя в горещия поток на своя интимен свят, както е постъпила поетесата от Петричкия край.
Авторката съзнателно не ни отвежда към щастливите и незабравими мигове на първите любовни трепети, които извисяват и дават крила на човешкото самочувствие, а ни прехвърля на другия полюс, когато чувствата започват да изстиват и губят първоначалната си висока морална стойност. Това ни се внушава още от първото й стихотворение "Епикриза на душата". Ненадейното отдръпване на любимия човек те кара да се чувстваш изоставен, ограбен:

А някога в душата ми цъфтяха
най-пъстрите и дъхави цветя,
но плевели досадници успяха
и там да пръснат диви семена.

Тези нелицеприятни редове ни подсказват, че се докосваме до един разгорещен интимен свят, изпаднал в плен на незаслужени огорчения и разочарования, породени от безчувствената изневяра. Тежкият удар на измамата отприщва и разтърсващата лична драма, която изтъкава основата и канавата, емоционалната колоратура на цялата творба. Но авторката е твърдо решена да отстоява себе си, нещадейки и личното си човешко достойнство, за да си върне любимия човек. И нищо не е в състояние да угаси лумналия огън в гърдите, да успокои безсънните нощи и безизходните дни. Подобна емоционална минорна обагреност усещаме в преобладаващата част от стихотворенията - "Ти и аз", "Ако...", "Мираж", "Не искам отплата" и други десетки творби, разкриващи връхлетялата буря, която като безпощаден ураган разтърсва и брули беззащитната осиротяла душа.
Отчаянието, което нагнетява напрежението, понякога отстъпва, за да проблесне заревото на неугасналата вяра.
Подобни светли лирични изблици окуражават наскърбената героиня, вдъхват й увереност, че ще бъде победител в битката за своята любов. Но да си върнеш любимия никак не е лесно. В случая ни трогват изключителния стоицизъм, твърдост и воля на характера.
За да си поеме солук от голямото напрежение, героинята се връща към красивите и неповторими носталгични преживявания, стопляни от прегръдката на родната стряха, която за жалост тъне в горест и пустота:

Родното гнездо е пусто.
Няма никой у дома.
В спомени и светли чувства
гасне мама сам сама.

Не по-малко тягостно настроение нахлува в душите ни и когато се докоснем до тъжния свят на стихотворенията й "Спомен от мама", "Молитва за мама", "Ще се върна, мамо" и др. Има обаче и стихове, които извисяват неоценимите стойности на женската красота ("Самодивски хора") и завидните високи измерения на човешкия морал ("Великодушна").
Наред с доминиращото силно емоционално интимно присъствие в книгата чувстваме очаквано и доста осезаемото присъствие на патриотичната тема, изразена завладяващо в стихотворенията й "Пирин мой", "Бяла магия", "Есен в Петрич". В други пък творби ни облъхва неукротимата обич към децата ("Децата ни"), в трети пък оживява, при това твърде романтично, героиката на родния Пирински край. Много приятен и облагородяващ въздух дишат и стиховете й, в които се възкресяват скъпоценни народни традиции и триумфира неудържима любовта към родината и българщината - "Коледа е", "Коледната нощ", "Рождество", "Българите през вековете", "България - балканско цвете", "Род и родина", "Бразда" и др.
В невероятния порой от тъжни мисли, оковали във вериги личния живот, авторката не остава никога безразлична и бездушна и към социалните неправди, от които се задъхва съвременното ни общество, в което "никъде няма усмивки и песен -/ сякаш човекът станал е звяр" ("Будуване"). Затова и отвращението й от днешния престъпен ден я препраща към непомръкващия образ на великия Вапцаров:

Разстрелът не сбъдна мечтите
за светъл и хубав живот,
но вярата в дните честити
е жива и търси си брод.

Не угасна вярата в щастливата развръзка на унизителната драма, която е заставена да преживее с цената на много болка и страдания една жена. Но тя нито за миг не губи присъствие на духа и успява да върне откраднатото й щастие. Затова колко поучително звучи заветната й изповед в нейните "Живи въглени":

За мен една искра е нужна само
да пламне бъдникът в душата.
Във свят на отчуждение голямо
любов е нужна на земята.

"Не си отивай, любов" на Катерина Кирянова си има своите обобщени актуални измерения. Книгата не блести с някаква самоцелна художествено-естетическа натруфеност, но ни завладява с неоценимите си високи морални стойности.



 

Бедност заплашва развития свят

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 235

Национална стачка блокира Франция

автор:Дума

visibility 146

/ брой: 235

Алпите били база за руския шпионаж в Европа

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 235

Кратки новини

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 235

Боко ТВ

автор:Велислава Дърева

visibility 570

/ брой: 235

В България се имитира борба срещу корупцията

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 235

Животът на един "шпионин"

visibility 256

/ брой: 235

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ