Когато любовта минава през стомаха

В ръката ми е дървена лъжица - стара, почерняла, изтъркала се толкова, та чак не се разбира какво е! Лъжицата на баба ми Петра! Какви гозби ни е въртяла с нея! Още ги помнят живите от нейната голяма, многобройна рода! И досега в Поповския ни род има такава приказка: "Вкусно! Сякаш баба Петра го е правила!" Е, не успяхме да стъкмим нито като нейната столистна баклава, нито като нейния къдрав тиквеник, но когато някоя от нас се отсрами с хубава гозба, получава награда: "Браво! И баба Петра би те похвалила!"

Малката готвачка

Когато мама станала снаха на баба, тя била много учудена, че в този градски дом така щедро се готвело! Не се пестели продуктите. Важното било качеството на гозбата. А баба и дядо отгледали 11 живи деца със заплатата на дядо като учител, главен учител, кмет на село и накрая като началник на акциза в Пловдив. Не, не били богати! Понякога храна и дрехи не достигали при тая многолюдна челяд, но имали големи, отворени за гости сърца, и трапезата често въобще не се вдигала!
Баба учеше дъщери, снахи, внучки така: "Като станеш, щом оправиш себе си, децата и къщата, веднага слагай манджата! Иначе ще те сварят неподготвена. Да не стане като онази жена в приказката, дето все посрещала мъжа си с празна тенджера, а той й се "мило" канел: "Ти ще ядеш бой, ами децата какво ще ядат?!"
Ще ви разкажа за някои от бабините гозби. Няма да давам рецепти с грамове, а по-скоро идеи. Защото баба Петра ни учеше така: "Всяка домакиня трябва да има точни ръце, точно око и да умее да се пригажда към продуктите, с които разполага!" Казано на днешен език - да бъде импровизатор в кухнята!

Качамак с розмарин и риган
                    
               Триеница
Слагаше баба престилка, запретваше ръкави и започваше да пресява брашно. После в тавата с брашното ние й сипвахме по малко водичка и тя триеше брашното с водата между дланите си. Получаваха се едни грахулки, различни по големина. В това време на печката вреше вече вода със солчица. Баба пускаше по малко от грахулките и все бъркаше. Ставаше една каша, нещо като "паста италиана". След като клокне, кашата се изсипва в една голяма тава. Залива се отгоре със стопено масло, зачервено с червен пипер. Всичко е много горещо, затова се полива със сварено и охладено прясно мляко. Слага се тавата в средата на масата, а ние вече сме се наредили наоколо, въоръжени с лъжици...

Сарми с лозов лист

              Бял мъж
Често сутрин или вечер, когато се е свършила манджата, баба ни правеше бял мъж. Стопяваше масло, може и смесено с олио, в големия тиган или в широка тенджера, слагаше брашно като за гъст сос бешамел, после прибавяше натрошено сирене или извара, сипваше по малко студена вода и съвсем малко прясно студено мляко. Чудна каша ставаше! Облизвахме си лъжиците! А баба казваше: "Пък баба ви Танаса (нейна сестра, прочула се в рода с пестеливостта си) кара децата си с хляб да ядат белия мъж и триеницата, че да са по-сити и да се пести от катъка!"

       Празолина (звучи напевно, като италианска канцонета)
  Това е каша със задушен в олио нарязан праз, брашно, червен лют пипер. Разредена със зелев сок и вода. По същия начин баба правеше и зелева каша - с накълцано наситно в гаванката кисело зеле. Тези каши - малко соленички, киселки, леко лютивички - тя ги наричаше "разговорливи"! Сипваше ги в тава, а отгоре подреждаше пръжнати парчета сланинки или свински солени и изкиснати във вода ребърца.
С нарязан зарзават от туршията баба правеше апетитни каши, а през пролетта - със зелен лук, лапад, киселец, лобода, коприва, спанак. Те бяха истински "витаминни бомби"!

        Яхнии
Баба ги готвеше на тих огън, с мерак, с много подправки. Оставяше ги само на мазнина и бяха невероятно вкусни и уханни. Пред очите ми е яхнията със сини сливи - с телешко, кокоше, пуешко или пилешко месо. Месото за яхниите тя запържваше, за да останат вътре соковете. Правеше яхнии с праз, с картофи, със зрял фасул, с грах, със зелен фасул. Последните подправяше с джанки и ставаха приятно киселки. Към яхнията със зряла тиква прибавяше малко лютиви чушлета.

       Гювечи и ястия в тава
Гювечите на баба бяха огромни, с всичко, що раждаше благодатното тракийско поле. Бяха и обилно мазнички - да лъщят зеленчуците и зачервените картофи. Правеше и рибен гювеч - него с по-малко зеленчуци. Слагаше едро нарязан лук, малко зелени чушки, домати и между тях големи парчета шаран. Подправяше с магданоз, чер и червен пипер. Рибен гювеч правеше и с лук, ориз и домати.
И до днес любимо ядене ни е ориз със спанак на фурна. Преди да се запече, обилно се поръсва със скилидки чесън.
Обичахме много и праз, ориз и маслини в тава или накълцано на ситно зеле, праз или лук с ориз - запечени в тава. Лятно време с тиквички с ориз, лук, чесън, моркови правехме нещо като мусака, която заливахме с кисело мляко.

             Имамбаялдъ
Има една много характерна за Пловдив манджа - имамбаялдъ, останала е от турската кухня. Избират се малки патладжанчета, обелват се на ивици - като зебри. В бялата част се шпиковат със скилидки  чесън. Задушават се леко в тенджера с олио, сол -  под похлупак. После се нареждат в тава, в която има "канапе" от задушен лук, нарязан на едро, настъргани моркови, домати, червен и чер пипер, магданоз. Сипва се малко водичка и се пече във фурната. Това ядене е толкова вкусно, че един имам ял, ял, преял, станало му лошо и баялдисал!

   Сарми и пълнени зеленчуци
В Пловдивско се правят малки сармички - по две на залък. Зелевите листа се "кроят", отделя се дебелата част, оставят се само тънките, прозрачни части на листата от киселото зеле. В плънката се слага доста накълцан лук или праз, кимион, чер пипер, лют червен пипер, накълцана на ситно суха червена чушка (може и люта), джоджен. Правят се с кайма. Ако са постни, в плънката се слагат нарязани гъби, може и стафиди или по една суха синя слива в сарма, но тогава сармите са по-едри. Освен с лозов лист правят се още сарми с листа от лапад. 
С ориз, кайма или с много зеленчуци се пълнят чушки, камби, тиквички, патладжани, домати, картофи, даже и едри дюли. Нареждат се в тава, заливат се обилно с доматен сос и се запичат до зачервяване. Когато плънката е без месо, в нея се наситняват тиквички, картофи, гъби или патладжани, предварително ситно нарязани, осолени, изстискани и измити с вода. Душата на всяка манджа са подправките, миризмите.

     Катми
Известно е, че по постните манджи най-добре се познава майсторството на готвачката. Забъркваше баба в голямо количество тесто като за палачинки, но без яйца, а само с прясно мляко, сол и мая. С парче сланина мажеше сача и се почваше печенето на катмите. Ядяхме ги топли - със сирене, със сладко. И понеже се правеха по много, оставаха и за другия ден. Тогава се накъсваха и се заливаха с прясно мляко - ставаше нещо като бърза млечна баница.

    Качамак
Баба го "въртеше" не с царевично, а с бяло брашно. Всъщност "въртяха" го с точилката мъжете: татко, братята му, зетьовете на баба. А тя в това време натрошаваше сирене, запържваше сланинки или отваряше буркан с пръжки. С лъжицата загребваше от качамака, топеше в пръжките или в маслото и го подреждаше като големи сарми. Обилно ръсеше от сиренето.

   Пържени зеленчуци със сос
Тук вече вариациите са много! Когато се пържеха тиквички, най-важното, за да не прегаря олиото, а да остава прозрачно, беше предварителното "овалване" на тиквичките в сол и брашно. Постоят така малко върху хартия и в сгорещеното олио се пържат. Под капак се пържат млади чушки "сиврия" или върхари. После в олиото се сипва счукан чесън, сол, вода, брашно, оцет и става бял ароматен сос, който се изсипва върху пържените чушки, тиквички или патладжани.  Пържените зеленчуци най-често се заливат и с доматен сос с чесън - ароматен и апетитен!

х   х   х

Тия гозби мама, научила ги от баба, предаде на мен, аз - на моята дъщеря, а сега вече учим внучките. Защото, нали знаете - любовта минава и през стомаха!
Тъй върви нашата кухня, която се обогатява от съвремието, от чуждоземските рецепти, но корена й български ние държим да не се забравя!