Когато мачкаш в собствена полза, бумерангът се връща

- Да поговорим малко по изборния кодекс. Тази промяна, която касае така наречената уседналост - от 9 на 12 месеца, как я виждате вие лично?
- Аз лично съм противник на това да има уседналост - и за кандидатите за кметове, и за общински съветници, тъй като защо трябва да съм живял последните 12 месеца в града - примерно, в който съм роден, в моя случай Бургас, излязъл съм от него, но хората ме познават, аз познавам града, решавам да се кандидатирам, изведнъж ми казват - не, ти не можеш, защото не си живял последните 12 месеца.
- Кой има сметка от една такава промяна?
- Според мен това е една от всички мерки, с които се опитват да си осигуряват служебна победа тук и там. Едната от мерките е премахване на избираемостта на районните кметове, втората е намаляване на бройката на общинските съветници, абсолютно излишно според мен и не е обяснено, не е мотивирано, най-важното. Дори и да има смисъл в някои общини, трябваше да се мотивира много точно, защото сега е много ясно, че това обслужва големите партии и най-вече най-голямата партия. Когато се вдигне прагът на избираемост, т.е. вече за да станете общински съветник, ви трябват вместо 10 хиляди 12 или 13 хиляди гласа, естествено, че всички малки партии започват да губят. В Столичния общински съвет НДСВ има двама общински съветници. Ако общинските съветници се намалят с 20 процента и те запазят същата бройка гласове, вместо двама ще бъде един. Те ще са тези, които ще загубят, може би нула даже да имат. Да не говорим, че има общини, където една партия доминира почти изцяло, има по един-двама представители на друга партия, изведнъж заради това вдигане на прага на избираемост ще се окаже, че има общини, в които има тотално присъствие на една-единствена партия.
- А здравословно ли е за демокрацията?
- Според мен не. Според мен е грешка - специално в случая с районните кметове. Най-лошото, което можеше да стане, е да останат в сегашното си състояние. Те са избираеми и нямат никакви функции, нямат собствен бюджет, нямат районен съвет, който да ги контролира. Ходят и се молят на кмета на общината. Сегашното положение е лошо. Трябваше да се избере един от двата пътя - или премахваме избираемостта им и те стават подчинени служители на кмета и той може да ги сменя, както си иска... Между другото ГЕРБ в София, изглежда, е недоволен от някои от районните кметове, които не са от ГЕРБ, а може би и от собствените си и иска да ги държи под контрол. През цялото време те знаят, че утре, ако нещо стъпят накриво, ще бъдат сменени веднага и на секундата. Но това е грешният път според мен. Правилният път беше да се тръгне в другата посока, точно в обратната - да се натоварват с повече функции. Те са хората, които са най-близо до избирателите.
Когато имате проблем във вашия квартал, вие отивате първо при районния кмет. Търсите си районния общински съветник, който живее някъде около вас. Вие искате от тях първо да вземат някакво отношение. Да, тогава отивате може би в Столична община, може би търсите народен представител, ако е нещо по-сериозно. Те са хората, които са близо до вас. Вие искате да ги избирате, вие искате да имате правото на преференциален вот за общински съветник. Ето, кажете ми защо няма. Значи, имате преференциален вот за евродепутат, който е безкрайно далече от вас в масовия случай, а в същото време за този, който е най-близо до вас, за него нямате преференциален вот. Ние като асоциация на общинските съветници изготвихме становище, което представихме в правната комисия, аз лично заедно с колегата от ДСБ Вили Лилков ходихме там, изказахме тези наши виждания по въпроса за намаляване на бройката на общинските съветници. И защо беше необходимо това, за да спестят пари? Колко пари? Защо не намалят заплатите с 20 процента, ако целта е само и единствено спестяване на пари? Защо беше необходимо това с районните кметове, защо няма преференциален вот, намаляване на бройката на заместник-кметовете? Това всичко са проблеми, които трябваше да бъдат дълго време обсъждани, и то не вътре в някаква работна група в Народното събрание, както е било направено, а трябваше да бъдат обсъждани с обществото. Нека обществото да каже какво иска в крайна сметка.
- Това с районните кметове не създава ли по някакъв начин още по-голяма пропаст между политиците и обикновените граждани?
- Същият е проблемът и с избираемостта на кметовете на малките населени места. По същия начин, служебна победа, който спечели в общината, той почва да назначава наляво и надясно. Това е път в неправилната посока, създаване на възможност да се демотивират хората да избират. В крайна сметка на един изборен кодекс първата му и основна задача е да накара хората да отидат да гласуват, да ги мотивира и да им създаде условията да го направят по правилния начин. Когато ви премахнат избираемостта на няколко длъжности, вие съответно си казвате - какъв е смисълът да ходя, за какво да го правя това нещо?
Безспорно е добре да има изборен кодекс, никой не оспорва това нещо. В него има и хубави неща. По него наистина е работено дълго време, макар и според мен в някаква затворена група... Тъй като ето, аз като общински съветник всички неща сто процента ги чета от медиите, което не е нормално. Трябваше да се комуникира повече с обществото. Със сигурност е можело да бъде и по-добре. Посочих ви няколко проблемни момента, а то има и други проблемни моменти. Аз гледам от моята гледна точка на представител на местната власт, но политическите партии имат съвсем други конкретни проблеми в изборния кодекс.
- А не е ли твърде рисковано? Естествените обвинения са, че ГЕРБ в момента си правят изборен кодекс заради самите себе си и заради предстоящите избори. Обаче в един момент те могат да паднат в капана на собствените си промени в кодекса...
- Разбира се. Примерно, ако загубят изборите в София или в Пловдив, или във Варна, а следващият кмет, представител на друга политическа сила, най-вероятно няма да назначи нито един от техните представители на ГЕРБ. Винаги когато тръгваш да мачкаш в собствена полза, бумерангът се връща обратно. Те ще бъдат наказани и това го знаят. Може да не е на тези избори, може да е на следващи, на по-следващи, но самата демокрация не позволява една и съща партия по този начин да изземва през цялото време части от демократичното пространство.
- Понеже сте достатъчно наясно с проблемите на София, как ще оцените сегашната ситуация? Борбата снегат да не ни изненада тази година като че ли завърши успешно.
- В крайна сметка ние всички искаме всичко да върви нормално, нали? Никой не иска да се случва това, което се случи на околовръстното шосе там с наводнението, никой не иска част от промените, които се правят в момента в местните данъци и такси, които отново не се обсъждат, цялото това презониране. Ние искаме нещата да вървят добре. Ние искаме да живеем в град, който е европейска столица, в който ни харесва да живеем. Никой не иска мръсотия, никой не иска кучета по улиците. 
- Трябваше ли министър-председателят да размахва пръст и това ли е вариантът да се върши работа - някой наистина да ти опре вилицата във врата? Защото имаше директива - ловете ги още във въздуха снежинките.
- Не е работа на министър-председателя, разбира се. Имаш кмет на София, това е негова отговорност. Някак си Бойко Борисов се изживява като кмет на София и Йорданка Фандъкова е негов аватар. Време е вече всеки да си влезе в ролята.
- Е, може би има някаква носталгия у премиера.
- Ами, хубаво, да се яви на изборите догодина.
- Предпочитате ли да се борите с него?
- Все ми е едно, общо взето. Който и да е.
- Вярвате ли в успеха си в София?
- Искам за първи път в София да покажа различен начин на кампания, различен начин на гласуване. Искам хората да гласуват за личности. Досега те малко или много са гласували за партии - синя София, червена София, не знам каква София. Искам хората да оценят нещо в кандидатите, включително и моите собствени съпартийци. Не искам те да гласуват за мен, защото аз съм червеният кандидат. Напротив, искам да видят личността, да преценят тя става ли и да гласуват за личността. Мисля, че е крайно време вече да излезем от тези идеологеми и да казваме - за този ще гласувам, защото е от моята партия. Местният вот е вот на личности и трябва всички да го разберат, включително и за общински съветници.
- Ама ще залитнете ли в традиционните обещания?
- Не трябва да обещавам, трябва да свърша повече. През следващата година ще чуете много критики от мен за София. Но от първия ден, ако спечеля изборите, няма да чуете една дума за миналото. А това, което прави Бойко Борисов и цялото правителство година и половина, след като са на власт, да се обясняват още с предните, ти да му задаваш въпроса защо околовръстното е наводнено и той да ти обяснява кой пита - ония, дето взривиха "Света Неделя". Това за мен не е поведение на политик. Политикът трябва да гледа напред. Ако спечеля изборите, от първия ден ще се занимавам само и единствено с кметската работа. Всичко това, което трябва да се критикува, се прави по време на предизборната кампания. Няма да чуете една дума за оправдание - ами... аз това не го направих, защото Йорданка Фандъкова е направила еди-какво си. Ето, ние задаваме в общината въпроса защо няма завод за боклука в София и получаваме отговор - грешката е в Стефан Софиянски. Ами, извинявайте, минаха пет години, откакто Стефан Софиянски не е кмет. Вие къде бяхте пет години?
- Е, то си има и друго обяснение сега, че Европейският съюз не иска да ни отпусне толкова много пари...
- Така ли? Пак Станишев виновен, пак всички виновни, само ние сме в бяло. Не става така. Кой е виновен за това, че в София продължава да има 10 хиляди бездомни кучета, всяка година ги броим, всяка година са по 10 хиляди и нищо не се променя?
- С кое точно искате да спечелите хората?
- Рано е да ви отговоря. Аз не искам да седна, да гледам в тавана и да си измисля десет обещания. Започваме още през януари срещи с различни съсловия, гилдии, неправителствени организации, като бих искал във всяка една среща освен те да чуят мен - и аз да чуя тях, да изстискам и тази една капка идеи, която да влезе в окончателната ни програма. Но в нея няма да има никакви бомбастични заглавия.
- Имате ли притеснения по отношение на хората от АБВ, очаквате ли да ви подкрепят и възможно ли е оттам пък да излезе друга кандидатура за кмет на София?
- АБВ поне по начина, по който са се обявили в момента, са алтернатива на общото политическо говорене по-скоро като някакъв мисловен център, не като формация, която ще участва пряко в политическата власт или в избори. Макар че президентът Първанов заяви две неща публично, които за мен бяха показателни. Първото беше, че ще имат регионални структури, а второто, че ще  участват в изборите през 2013 година - парламентарните, което според мен означава, че те най-вероятно ще се насочат в посока създаване на политическа партия. В този един момент те вече стават наш конкурент, ако това се случи.
- А от друга страна пък, казаха, че е възможно да подкрепят други кандидати.
- Единственият ясен кандидат за кмет на който и да е град, от която и да е политическа партия, в момента съм аз. Така че АБВ имат прекрасната възможност да започнат с мен. Аз искам подкрепа от личности за мен като личност. Нямам необходимост от анонимната подкрепа на една партия или друга партия. Напротив, да излязат личности от тях, различни, и да си кажат мнението - ние вярваме на този човек, считаме, че той може да направи добри неща за София. Това бих приел. Иначе другото според мен е мъгла.