Когато отец Иван от Нови хан ми целуна ръка...

...Стояхме на сбогуване пред портите на неговия приют за изоставени деца и за жени в беда "Св. Николай". Циганчета играеха и щъкаха наоколо, гонеха се и се криеха в гънките на расото му, а отецът ги отпъждаше като любими, но досадни кресльовци. Отец Иван. Бил някога, при социализма, служител в МВР, после напуснал, лежал бил в затвора за нещо си, така казват.
Замонашил се, когато и социализмът отишъл в манастир. Сега знаят бившия милиционер от УБО Иван Плещов само като "Отец Иван от Нови Хан". Толкоз знаех и аз за него - когато ходих да му целуна ръка за всичкото добро, което прави тихо, без да шуми. Знаех за приютените дечица и за самотните майки, отхвърлени от обществото - без дом, без подадена ръка и без надежда. И още бях чувал как е започнал да строи този дом и църквицата в дъното на китната градина с всичките си 480 лева, които имал. И как в хладината на Софийското равно поле и обществената апатия към бедните и изоставените, идвали студенти чак от Холандия и Германия да му помагат в строежа на Човещината - тухла по тухла, сираче по сираче и сълза по сълза.
Сега стоях срещу него, говорехме си нещо на сбогуване, после взех ръката му, та да я целуна за изпроводяк. Но той неочаквано ме изпревари, приведе се и целуна моята.
- Защо, отче? - смутено попитах.
- Защото така!
Разбрах: сторил го е, за да избегне всякакъв знак на благодарност. После набързо и по църковен навик ме прекръсти, а аз се засмях:
- Не ме прекръствай, отче, нито съм православен, нито вярващ.
- Знам кой си - кратко рече той, бащински шляпна по тила някакво палаво цигане, извърна се и влезе в приюта.
Толкоз.
Сетих се за този случай, когато парламентарната група на социалистите предложи на депутатите от всички политически разцветки да намалят заплатите си, несъразмерно високи при този хал на народа. А със спестените средства да бъде съставен фонд за хуманитарни цели. Умилително старомодна благотворителност за един форум, който разполага с достатъчно законови инструменти за уреждане на казуса. Но нищо удивително, че дясното болшинство, вгледало се в пъпа на личните си интереси, ентусиазирано и с гранитна монолитност отхвърли предложението.
А левицата, социалната?
Ами, щом всичкото целокупно парламентарно войнство не е съгласно да отвори сърцето и кесията си за едно хуманно дело - жалко, но така да е. Давай следващата точка от дневния ред!
Сякаш за да стори добро на изпадналите в беда, една социалистическа партия се нуждае от гласовете и съгласието на поне 50 процента от народните избраници плюс един. Каква умилителна привързаност на левицата към основополагащи ценности на парламентарната демокрация!
Само един самотен глас прозвуча от микрофона на трибуната - и то главният ляв глас! - за да обяви както на пленарната зала, така и на информационната мрежа на нацията, че ще заделя от заплатата си толкоз и толкоз ежемесечно за бедните и нуждаещите се. Заяви го решително, повтори го с революционната безапелационност на Тереза Мей.
А "левицата" покорно слушаше, никой не се присъедини към храбрата еднолична атака - сякаш става дума за благотворителна инициатива на квартална коледна акция "Да дарим на сирачетата, кой колкото може!".
Дочуха се насмешки отдясно, но нямаше и капчица ентусиазъм и солидарност отляво - парламентарното време течеше и социалистите вече задълбочено размишляваха по следващата точка от дневния ред.
И аз заплаках. Не от умиление, а от срам...
...Един ученик, май че от Пазарджик, бил обявил, че ще отделя по 20 лв. от джобните си пари по примера (тук е поантата на информацията, която медиите повтарят от урва на урва и от век на век!) - че прави това по светлия пример на Първия депутат от левицата. Разбирам: невинаги това е плод на лична суета, а резултат от дивашкия апетит на посредствени медии, които стръвно, като прегладнели хиени, се нахвърлят върху трупните останки на всяка новина.
Но нито той (тя), нито целокупната парламентарна левица, дори не усетиха срама от този така щедро огласен случай на социално съпричастие: по примера на социалистическия лидер един юноша дарил 20 лева. И че това е по-скоро оглушителен шамар за левицата, отколкото социален подвиг!
Та се сетих за отец Иван от Нови Хан. Нека са благословени - И ТОЙ, И ОНЕЗИ, КОИТО ТИХО МУ ПОМАГАТ.
И ОЩЕ СЕ СЕТИХ ЗА ЕДНИ ДУМИ ОТ ПИСАНИЕТО: "КОГАТО ДАВАШ МИЛОСТИНЯ, НЕ РАЗТРЪБЯВАЙ ПРЕД СЕБЕ СИ, КАКТО ПРАВЯТ ЛИЦЕМЕРИТЕ В СИНАГОГИТЕ И ПО УЛИЦИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ПРОСЛАВЯНИ... И НЕКА ЛЯВАТА РЪКА НЕ ЗНАЕ КАКВО ПРАВИ ДЯСНАТА, И ЗА ДА ОСТАНЕ БЛАГОДЕЯНИЕТО... (МАТЕЙ 6:3)
Амин!