01 Април 2020сряда18:41 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Когато пламъкът е винаги под ръка, или запалките като имидж и необходимост

От Леонардо да Винчи до днес този аксесоар е изключително търсен и продължава да става все по-модерен...

/ брой: 228

автор:Альона Нейкова

visibility 3083

Една от най-достъпните дефиниции на запалката гласи: "Неголямо по размер устройство за многократно добиване на огън по пътя на получаване на искра, образуваща се от триенето на огнивото и кремъка". Поне по този начин се описва запалката в някои енциклопедични речници. Но подобно тълкуване прилича на дефиницията на Платон за човека - двукрако без пера. В отговор на не съвсем точното определение на прочутия философ известният мислител Диоген му поднесъл един оскубан петел с думите: "Ето го твоя човек!" По същия начин и цитираната дефиниция на запалката позволява това да бъде абсолютно всякакво "устройство" за многократно добиване на огън - дори и от каменния век, когато се използвало огниво, кремък и искра. Но все пак оттогава до появата на истинския първообраз на съвременната запалка ще минат векове...
Фактите сочат, че първата запалка е изобретение на Леонардо да Винчи. Неговото устройство обаче трудно може да бъде наречено неголямо, тъй като тогава със сигурност никой не е могъл да си го сложи в джоба. Всъщност това било подобие на агрегат, работещ с помощта на множество пружини и колелца, които се свързвали с огнивото благодарение на вериги. Запалката на Да Винчи е проработила, но за съжаление не се е стигнало до нейната практическа употреба, камо ли до серийно производство.
Любопитно е, че идеята за изобретяване на подобни устройства за бързо получаване на огън е изкушавала мнозина. В стремежа си да направят нещо грандиозно в това отношение някои са стигали дотам, че са създавали едва ли не бомби. Например немският химик Доберейнер през ХIХ век е направил запалка, работеща с чист водород. И нищо чудно, че именно след това изобретение в учебниците са се появили уточнения, че елементът с химичен знак "Н" има свойството не просто да гори, но е и доста взривоопасен, така че в никой случай не бива да се държи близо до огъня.
Към средата на същото столетие запалката просто е обречена да бъде създадена. Именно тогава се появяват цигарите и пушенето става все по-модерно. И ако за лулата запалката не е необходима (и дори в някои случаи вредна, тъй като може да изгори чашката й), пурите и другите, по-масови тютюневи изделия определено си "просеха" по-силен и продължителен огън от този, добиван с помощта на кибритени клечки. И тук се потвърждава теорията, според която търсенето поражда предлагане. Появява се чуден механизъм - фитил, напоен със запалима течност, свързан с метални колелца, които при триене изкарват от кремъка искра. Именно това изобретение вече може да бъде наречено първата, практически безопасна запалка.
Идеята, отбелязваща поредния полет на човешката техническа мисъл, е патентована през 1867 г. от "Cartier". Компанията започва да произвежда запалки от благородни метали и скъпоценни камъни - ексклузивно предложение за богаташи. Подобни модели обаче трудно може да бъдат наречени практични, въпреки че изпълняват първоначалното си предназначение - успяват да запалят определения минимум цигари. Но най-важното в запалките на известната бижутерска фирма, разбира се, е външният им вид. Тези произведения на ювелирното изкуство мигновено се превръщат в истински имиджов аксесоар. Подобна запалка незабавно поставя притежателя му в позицията на човек, който принадлежи към определен (по-висок) социален слой. И в същото време го представя като прогресивно мислещ любител на техническите иновации - личност, която е в течение на последните научни постижения. И това е само заради една запалка. А какъв ефект има! Интересен факт е, че запалките на "Cartier" и до ден-днешен, както и преди близо 150 години, носят страхотен имиджов ефект на притежателите им и на тези, които все още си мечтаят да станат такива.
Голяма стъпка към съвременната визия на масовите запалки е направена през 1903 г. Именно тогава австрийският химик Карл Ауър фон Велсбах открива оптималния състав на сместа за кремъка - желязо и церий. Любопитно е, че за целта ученият не си прави труда да съчинява различни теории, а стига до важната сплав по пътя на многобройните експерименти. Съставките, посочени от химика като оптимални за кремъка на запалка, се използват и днес. Тоест повече от 100 години никой не е успял да измисли нищо по-добро и по-надеждно.
Легенди се разказват за това как запалките са били приспособени за употреба само с една ръка. В една от тях се споменават двама англичани - инженерите Фредерик Чарлз Уайз и Уили Гринууд, които се занимават с усъвършенстването на вече създадените модели. И ето че един от тях - историята мълчи кой точно - губи ръката си на полесражението по време на Първата световна война. И, естествено, е завладян от идеята да направи запалка за едноръки. Така, според легендата, се ражда моделът с хоризонтална ос на колелцето, с чиято помощ се създава пламъкът. Преди това - с вертикалното й разположение, използването на запалка само с една ръка е било практически невъзможно. Доколко тази легенда се основава на реалността - не се знае. Факт е обаче, че Уайз и Гринууд патентоват това свое изобретение. А правото за производство и разпространение на модел, който може да се задейства само с една ръка, е продадено на "Alfred Dunhill".
Фирмата започва да разпространява такива запалки от 1926 г., та чак до днес, като повечето от тях са истински еталон. Моделите от серията "Unique" се прочуват като "джобни варианти с подобрена конструкция". А някои от по-луксозните правят впечатление с корпус от крокодилска и щраусова кожа, щедро украсени със сребърни и позлатени детайли. В средата на 30-те години на ХХ век се появяват прочутите "Zippo" - култови американски модели, модерни в цял свят.
Външният вид на запалките постепенно се променя не толкова поради необходимост, а благодарение на дизайнерски идеи. В края на 50-те години от миналото столетие се появява първият газов вариант със специална клапа вместо фитил. Две десетилетия се разработват пиезо-, а през 1986 г. - и турбозапалки. Сега са доста модерни моделите с двоен пламък, както и такива, които не гаснат дори при силен вятър. Има и "умни" запалки, които "сами" решават каква да е силата на огъня и колко дълго да го поддържат във всеки момент.
Часовник с вградена запалка, запалки-отварачки на консерви, запалки-фенери, във вид на топки за голф, компаси, бастуни, модели, съчетани с аксесоари за маникюр, детектори за валута и дори видеокамера - фантазията на производителите, изглежда, е безкрайна. И едва ли не всеки ден се предлагат все по-нови, ексклузивни, оригинални и уникални модели за различен вкус и джоб. Съвременната запалка е многофункционална като може би никой друг предмет от всекидневието. Тя наистина служи за бързо добиване на огън и в същото време е привлекателен аксесоар от гледна точка на колекционерите. Както и да създава определен имидж. А може да бъде просто универсален подарък и дори бижу.
Така че днес запалката изобщо не може да се нарече обикновено устройство, което позволява пламъкът винаги да е под ръка. Тя винаги е търсена, модерна и продължава да става все по-красива, изискана, компактна и високотехнологична.

Опитомяването на огъня


Човекът, който пуши, не винаги е обикновен роб на вредния навик, както е прието да се смята в обществото. Много често той е привърженик на тайнствен ритуал, в който моментът на запалването на цигара или пура дава тон на целия загадъчен процес, в който главна роля играе източникът на пламъка...
За мнозина днес е трудно да си представят, че малката и удобна запалка, която понякога не може да бъде намерена бързо дори в джоба на панталона, е потомък на гигантски конструкции, с чиято помощ човечеството векове наред се опитвало да опитоми огъня.
Със сигурност за някои запалката е и култов аксесоар, който създава уникален стил, имащ свойството да изтъкне индивидуалните качества на притежателя й. И какъв възторг предизвикват тези произведения на изкуството у истинските ценители и колекционери. А на повечето съвременници позволява за секунди да се върнат в онези времена, когато древните хора се покланяли на тайнственото божество, даряващо светлина и топлина...

 

КЕВР утвърди цената на газа: по-ниска с 42%

автор:Дума

visibility 36

7,8 млрд. лв. нов дълг и дефицит от 3,5 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 62

Коронакризата обхвана 63 предприятия

автор:Дума

visibility 261

/ брой: 62

Между 15-16 лв. за килограм агнешко по Великден

автор:Дума

visibility 213

/ брой: 62

Поуките от 100 години социалистическо строителство

visibility 553

/ брой: 62

Не ви вярваме!

автор:Ина Михайлова

visibility 1300

/ брой: 62

Глобална или национална Европа?

автор:Николай Шопов

visibility 215

/ брой: 62

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ