Кол гърл на САЩ

Европа прави опит да излезе от ролята на "момиче на повикване" (call girl), задоволяващо хегемонистичния нагон на Вашингтон. Изразените от Ангела Меркел позиции в интервюто й пред пет водеши европейски вестника по повод започващото германско председателство на ЕС от 1 юли, както и разговорът на Еманюел Макрон с Владимир Путин, могат да се разчетат и по този начин. Въпросът е дали Европа ще успее в това си намерение.

Доскоро ЕС се отзоваваше на всяко геополитическо повикване на Вашингтон. Само през това десетилетие доказателствата са конфронтационната линия срещу Русия след 2012 г., когато Путин отново пое диригентската палка на страната си; разрухата на Сирия, Либия и Украйна; антируските санкции, а напоследък и втвърдяването на политика спрямо Китай. Тук Европа не се свенеше да задоволява геостратегическа разюзданост на ментора отвъд Атлантика. Да, не липсват разминавания, примерно по Косово, по търговията, по санкциите, срещу които мърморят повечето страни в ЕС, ето сега и по проекта "Северен поток-2". Но макар и понацупено, че дори и намръщено, момичето на повикване се явяваше пред този, който го е поръчал.

Сега Меркел декларира, че ще се стреми към развитие на сътрудничеството с Русия. И обяснява защо: "съществуват немалко причини да продължат усилията за развитието на конструктивния диалог с Русия. В такива страни като Сирия и Либия, разположени в непосредствена близост до Европа, Русия има голямо стратегическо влияние". Макрон пък заявил пред Путин, че текущите процеси "показват важността на европейското пространство в широкия смисъл на тази дума - от Лисабон до Владивосток. Това е едни истинско пространство на сътрудничество и мира". 

Не звучи ли така, сякаш занапред call girl може да не реагира на поредното американско щракване с пръсти? Парадоксалното е, че отговорът е и да, и не. На въпроса не е ли дошло времето ЕС да се сдобие със стратегическа автономия и истински суверенитет, Меркел отговори, че ЕС трябва дълбоко да се замисли върху това, но ако Америка пожелае по собствена воля да се откаже от ролята на първата световна сила. Т.е. Европа иска суверенитет не от вътрешна потребност, а заради външни обстоятелства. Вероятно е и след президентските избори на 3 ноември Европа да си остане "момичето на повикване".