25 Октомври 2020неделя13:00 ч.

Колко конкурентоспособна е нашата икономика

Ако продължава сегашната тесногръда икономическа политика, не ни чака нищо добро

/ брой: 225

автор:Иван Ангелов

visibility 1869

    Според Уикипедия конкурентоспособността показва способността на една фирма, сектор или национална икономика, да функционира, като доставя и продава продукти и услуги на пазара, в сравнение със способността на друга фирма, сектор и страна да прави същото на този пазар. Най-често се говори за фирмена и национална конкурентоспособност.
    Фирмената конкурентоспособност се проявява главно на продуктово ниво. Когато даден продукт или услуга се предлага на пазара, потенциалните купувачи се интересуват преди всичко от неговото качество и цена, а не от макрофинансовата среда, в която е произведен (инфлация, бюджетен баланс, платежен баланс, държавен дълг, национални спестявания, кредитен рейтинг на страната и т.н.). Продуктовата конкурентоспособност е в основата на националната конкурентоспособност.
Националната конкурентоспособност, изчислявана от Световния икономически форум (СИФ), характеризира в най-обобщен вид и поради това - недостатъчно прецизно, нивото на социално-икономическо развитие на дадена страна. Обобщаващият показател за конкурентоспособност се изчислява от СИФ въз основа на 111 аналитични показателя. Голяма част от тях се базират на статистически данни и са по-надеждни. Значителна част се основават на мнения на специалисти и са по-малко надеждни. Неслучайно първите се наричат "твърди", а вторите - "меки" данни. Един от големите дефекти на този показател е, че съдържа висока доза субективизъм, понеже разчита много на интервюта със стопански и други деятели. Поради това обобщаващият показател трябва да се използва предпазливо. Повече доверие заслужават аналитичните показатели на фирмено и продуктово ниво.
Равнището на конкурентоспособност на страните се определя чрез низходящото им подреждане по място. В челото на класацията са най-конкурентоспособните икономики, а в опашката - най-неконкурентоспособните. Мястото на всяка страна се определя чрез сравнения с мястото на другите страни. Като се каже, че България е на 62-о място от общо 144 обхванати страни в последния доклад на СИФ от септември 2012 г., може да се помисли, че това класиране е сравнително добро, защото след нас има 82 други страни, без да се казва кои са те. Такъв извод обаче е подвеждащ. Всяко класиране след 50-55-о място означава принадлежност към

слаборазвитите страни

Класиране по обобщаващия показател на 60-80-о място е типично за относително напреднала слаборазвита страна. А класиране по отделни аналитични показатели след 100-ото място поставя съответната икономика в компанията на умерено изостаналите и най-изостаналите слаборазвити икономики.
В следващия анализ изследвам по-конкретни показатели, като проследявам измененията през 2011 и 2012 г. Ще започна с показателите, по които България е класирана най-добре - до 60-о място. От общо 111 аналитични показателя, използвани за определяне на общата конкурентоспособност, по 31 заемаме до 60-о място през 2012 г., по 24 - до 50-о, по 19 - до 40-о, по 11 - до 30-о, по 5 - до 20-о, и по един - до 10-о. От тях спрямо 2011 г. са подобрени 16 показателя и са влошени 15.
    Като имаме предвид структурата на заеманото място и страните, които са пред нас, може да се заключи, че потенциалът за подобрение на общия ни показател за конкурентоспособност през близките години е ограничен. Освен това подобренията са главно по някои макрофинансови показатели.
Анализът показва, че България заема сравнително добро място в класацията по важни, но не най-важни аналитични показатели. Както вече посочих, когато една стока се предлага на пазара, купувачът се интересува преди всичко от нейното качество и цена. А нашето качество много често е посредствено и срещу него получаваме посредствена цена. По силно диференцирани стокови групи, средните цени за вноса в Западна Европа от България често са 2,0-2,5 пъти по-ниски от общите им средни импортни цени. Не сме конкурентоспособни спрямо вноса и на нашия пазар, дори за традиционни български стоки. Неслучайно 80% от консумираните у нас плодове и зеленчуци са вносни.
По 39 показателя заемаме от 61-о до 100-о място. Това е доказателство за неблагоприятно състояние на конкурентоспособността в икономиката. Тази група показатели ще продължава да е източник на много трудности в обозримото бъдеще. Голямата част от тях са резултат на субективни оценки. По някои има съществени подобрения за една година. Те обаче са твърде големи, за да са верни! Имам предвид рязкото подобрение на класирането по влияние на СПИН-а върху бизнеса - с 21 места; влияние на туберкулозата върху бизнеса - с 20; повишен капацитет за иновации - с 18; подобрено качество на основното образование - със 17; клъстърно развитие - със 17; ограничени незаконни плащания и подкупи - с 16; подобрено качество на обучението по математика и природни науки - с 14, и т.н. Тези показатели са инерционни и подобни подобрения за една година не са възможни. Опасявам се, че изброените оценки са силно преувеличени.
По други 39 показателя България заема крайно неблагоприятно място. По тях сме в компанията на слаборазвитите страни, а по някои - между най-слабо развитите в света. По 39 показателя сме на 101-о и по-задно място, по 19 - след 110-о, по 10 - след 120-о, и по два - след 130-о. От показателите в тази група по 17 има подобрение, по 21 - влошаване и по един - без промяна. Не може да не тревожи, че 21 от лошите показатели стават още по-лоши.
    Поначало класиране след 100-ото място е лошо. Още по-лошо е, че

през 2012 г. влошаването продължава

Тревожно лошо е класирането по много важни, дори решаващи за конкурентоспособността показатели като: зачитане правата на собственост (115-о място), качество на базовата инфраструктура (115), сътрудничество между наука и практика при внедряване на новости (117), качество на обучението на персонала (118), решаване на юридически спорове (122), достъпност на финансовите услуги (123), усвояване на технологиите във фирмите (125), организирана престъпност (127), прозрачност на правителствените решения (128), изтичане на мозъци (128), качество на пътищата (129), разходи за селскостопанска политика (130), ефикасност на корпоративните бордове (132). С такава лоша класация по толкова важни показатели перспективите на нашата конкурентоспособност за следващите 10-15 години не са добри. Ако продължава сегашната тесногръда икономическа политика, във фокуса на която е балансираният бюджет и минималният държавен дълг и пренебрегването на здравеопазването, образованието, науката и иновациите, не ни чака нищо добро.
Ако трябва да обобщя: по 78 аналитични показателя (от общо 111) сме на 61-о и по-задно място до 132-о от обхванати в обзора 144 страни. При такова разположение на показателите и при правилно определяне на относителните им тегла може да се предполага:
Първо, 62-о място по обща конкурентоспособност е по-скоро случайност и/или резултат на недостатъците на методиката за нейното изчисляване. Наложителна е ревизия на аналитичните показатели, като се включат допълнителни: за растежа, за структурата на износа (високотехнологични, среднотехнологични, нискотехнологични, суровини и материали), за структурата на вноса (инвестиционни, потребителски и луксозни стоки), за заетостта, безработицата, доходите, потреблението, социалната поляризация, за отпадане на деца от училището в основното образование, процент на неграмотност, опазване на околната среда и други подобни;
Второ, през близките няколко години трудно ще се запази 62-о място в класацията и можем да очакваме, че ще паднем между 65-о и 72-о, а ако се включат предлаганите от мен допълнитлни показатели - още по-назад;
Трето, в обозримото бъдеще не може да се очаква подобрение на общата конкурентоспособност под 60-о - 55-о място.
Заслужава внимание още едно важно обстоятелство: у нас много и с основание се говори за лошото макроикономическо управление. По-малко, дори нищо не се казва за управлението на фирмите. Това е

забранена територия

за обективните анализатори. Причините за ниската конкурентоспособност на фирмено равнище са много. В основата, може би, са две: Първо, посредственото, дори лошо управление на фирмите от неквалифицирани собственици, предимно в малките и средни фирми. Второ, криминалните методи на зачеване на немалка част от българския частен сектор през последните двадесетина години, особено за големите фирми.
След като тези хора нямат сили или желание да въведат ред в своите стопанства и не допускат други да го направят, държавата следва да помисли за намиране на решения. Някой може да възрази, че това е недопустимо, защото частната собственост е свещена и неприкосновена. Това не е вярно, първо, защото в цивилизованите страни частната собственост предполага както права, така и отговорности пред обществото, и второ, защото предстоящите фалити на такива частни фирми ще засегнат не само техните еднолични собственици и/или акционери, но и широк кръг заинтересовани групи: държавата чрез бюджетните приходи, осигурителната система чрез осигурителните вноски, обслужващите банки и банките кредитори, екосредата, общините, където действат фирмите и техните клонове, работещите във фирмите и техните семейства, други фирми доставчици на суровини, материали, компоненти, ремонтни, транспортни и други услуги, потребители и т.н.
Известно е, че по сегашните световни и европейски стандарти добър бизнес е само този, който работи както за интересите на акционерите, така и за заинтересованите групи от населението. Количествен израз на изброените и други проблеми са междуфирмените и други задължения, които вече превишават двукратно годишния ни БВП. По-нататъшното натрупване на верижна задлъжнялост може да предизвика тотален срив в националната икономика с непредвидими последствия.
    На този фон напудрените настроения са недопустими. Наскоро министър-председателят изрази задоволство от класирането ни по конкурентоспособност, защото България вече не била най-бедната страна в ЕС. Такова некомпетентно изявление е достойно за съжаление! Пак наскоро президентът заяви: "Това, което Световният икономически форум... показа на целия свят, е повод за гордост... Ние се изстреляхме с 12 места напред". Това още по-некомпетентно изявление също е достойно за съжаление!
    Тези дни Симеон Дянков направи най-налудничавото изказване по БНР: "България има нужда от драстично намаление на населението... Не можем да си позволим лукса да издържаме 7 млн. Оптималното население на държавата е 3-3,5 млн. души. Надявам се скоро да го постигнем...". Учуден съм, че този човек още е министър, а не в психиатрична болница!
Не станаха ли твърде много достойните за съжаление изказвания, действия и бездействия на най-високопоставени лица в нашата държава, които обиждат честта на България и на българите?

 

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 913

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 530

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 378

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 514

/ брой: 201

Безредици в Рим

автор:Дума

visibility 31

Чехия регистрира 1000 смъртни случая за две седмици

автор:Дума

visibility 79

Бунтове и грабежи в Нигерия

автор:Дума

visibility 133

Туск: Борисов е в беда. Допусна грешки, но е демократ

автор:Дума

visibility 37

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 852

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1338

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 555

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ