07 Декември 2019събота00:47 ч.

Колоритният свят на Любен Зидаров

Докосване до живописта и рисунките на талантливия български художник

/ брой: 58

автор:Иван Гранитски

visibility 3558

Любен Зидаров може да бъде наречен човек-палитра. Пластическите му превъплъщения през седемте десетилетия напрегнати художествено-творчески експерименти са изключително многообразни. Едва ли има жанр, в който той да не е демонстрирал нестандартния си и органичен талант. Очевидно втората му природа е естетическото предизвикателство, неизтощимото любопитство, а защо да не кажем понякога и провокацията. Дълго време съзнанието му е обсебено предимно от илюстрацията. И тогава се раждат неговите великолепни илюстрации върху стотици автори на световната и българската класика - Андерсен, Вилхелм Хауф, Хофман, Марк Твен, Робърт Луис Стивънсън, Жул Верн, Карл Май, Майн Рид, Лафонтен, Оскар Уайлд, Александър Дюма, Хариет Бичер Стоу, Асен Разцветников, Николай Райнов, Ангел Каралийчев и Елин Пелин.
   

Повече от половин век

Любен Зидаров работи с неизтощима страст върху особен, присъщ, като че ли само нему жанр - автопортрета. Резултатът е впечатляващ - автор е на повече от петдесет автопортрета, изпълнени в различни техники - масло, акварел, пастел, рисунка. Творецът е неудържимо привличан преди всичко от магията на акварела и пастела. Изпод перото му се раждат чудни пасторални пейзажи, лирически фрагменти, ескизи, натюрморти, ноктюрни. Тук отново се натъкваме на специфичната за Любен Зидаров хармония между лирично и иронично, баладично и гротескно, сериозно и смешно, модерно и традиционно, наивистично и екстраодринерно...
    Но има един жанр, към който любовта на твореца остава неизменна през целия му живот - рисунката. Изпод перото на художника са излезли няколко хиляди рисунки - някои от които представляват подготвителни зарисовки за бъдещи картини, други напомнят игра на ръката за загряване - нещо като предварителните "тренировки" на музиканта преди поредната концертна изява. А трети пък са плод на внезапните експлозии на ироничния авторски интелект. Тогава именно се появяват неговите прелестни шаржове и скици от натура.

Открояват се няколко направления

в търсенията на Любен Зидаров в областта на рисунката. Без съмнение първото представляват портретите. Преди всичко художникът се интересува от човешкото лице, чиито многобройни ракурси разкриват пред него възможността да изследва психологията на персонажа, да навлезе дори в подсъзнателните дълбини на типажа. Замислен човек с каскет е експониран върху фона на далечен символичен пейзаж. Той се редува със странни лица (профилът явно изкушава автора заради възможността да проектира портрета върху някакъв пейзаж). Забрадена селянка позира на фона на възрожденска къща.
    Повечето рисунки-портрети разкриват състоянието на замисленост, скрита експресия, вътрешна съсредоточеност, вглъбяване, понякога дори печално съзерцание. Художникът търси психологическите проекции и в груповите композиции. Понякога това са героични сюжети, като например "появата" на Христо Ботев с негови четници, или силно експресивната рисунка на ослепените воини на цар Самуил, понесени в трагичен и безмълвен устрем към отвъдното. Фигуралните композиции понякога са издържани във фриволно-закачлив тон - изобразените лежерно си бъбрят или са разположени в пространството като безцелно разхождащи се минувачи.


Удивителна е способността

на Любен Зидаров да усеща и да пресътворява вътрешната динамика на тялото. Много характерни в това отношение са няколкото негови рисунки на голи и седнали фигури, правени с въглен, пастел, молив, креда, туш, както и загадъчни силуети (замислен рибар на кея, тревожно облегнат върху камина съзерцател, разхождащи се натуршчици, каещ се грешник и пр.)
Любопитството на художника методично е привличано и от поетичното скициране на сгради, черкви, крепости, кули от метрополисите или симпатични дървени възрожденски къщи, бараки, пристройки и т.н. Разпознаваме емблематични сгради от Париж, Венеция, Берлин, Милано, изпълнени с импресионистична лекота и артистизъм. Много типични са и дискретните детайли - дървета, самотно паркирани коли, преминаващи лодки, почти незабележимо крачещи човешки фигури. Усещаме диханието на големия град, пълзящото отчуждение, самотата, резигнацията. В ескизите, претворяващи селски къщи, пък ни привлича сантиментално разнеженото любуване на патриархалните пейзажи,  човешката одухотвореност на къщата, на закачливата градина пред нея. Разбира се, и тук се търсят човешките послания, другите измерения на пейзажа.
   
Третото направление, без съмнение

е пасторалното преклонение и любуване на художника пред природните идилии. Главно изобразително средство става пастелът. Жанровото и тематичното разнообразие действително впечатляват - от любимите деформирани баби върху разхождащи се магарета, през фантастичната космогония от преливащи се цветове, багри, оттенъци, нюанси, полутонове, отразяващи хроматичното многообразие предимно на пролетта или есента, до любимите калкани на къщи, огради, зидове, чардаци, покриви, върху които кудкудякат кокошки. Редуват се ярки ливади и ниви, където лениво се разхождат кучета, свирукат си косове, прехвърчат лястовици, щъркели любовно съзерцават селската идилия, закачливи цветенца се полюляват по синорите и пр., и пр. Любен Зидаров е

поет на природното великолепие

Той има хедонистично и епикурейско въображение, способен е да се любува дори на най-малките трепети на природното съвършенство, да отрази чрез шаржово-анекдотичен рисунък нежността, невинността, миловидността и свенливостта на Натурата. Художникът може би интуитивно е стигнал до мисълта на Хераклит Ефески, че "Всичко е едно". Човекът е само брънка от необятната космогонична верига на еволюцията, в която няма жива и нежива материя, няма минало, настояще и бъдеще, а има само стремеж към постоянно самопораждане, самоусъвършенстване и саморазвитие, за да бъде постигнат Абсолюта. Любен Зидаров "превежда" тази философска концепция на неподражаемия си пластичен език, както в картините си с масло, акварелите, натюрмортите, пастелите, така и в дълбокомъдрените си и закачливи рисунки. Той е човек-палитра или другото име на вдъхновението.
   

Автопортрет, 2011 г.

Бедност заплашва развития свят

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 235

Национална стачка блокира Франция

автор:Дума

visibility 146

/ брой: 235

Алпите били база за руския шпионаж в Европа

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 235

Кратки новини

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 235

Боко ТВ

автор:Велислава Дърева

visibility 570

/ брой: 235

В България се имитира борба срещу корупцията

автор:Дума

visibility 245

/ брой: 235

Животът на един "шпионин"

visibility 256

/ брой: 235

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ