19 Октомври 2021вторник08:54 ч.

Докато в Испания отбелязват националния си празник, в Латинска Америка едни честват "Деня на расата", а други - най-тъжнта дата в историята си, 12-ти октомври

Колумб - обединител или разединител

Мнозина в Латинска Америка виждат повече минуси в откриването на континента преди 529 години

/ брой: 195

автор:Таня Глухчева

visibility 273

12 октомври е националният празник на Испания, денят на испанския език и на културата. На същата дата през 1492 г. Христофор Колумб достига до Новия свят. Макар той самият да е бил твърдо убеден, че е открил по-пряк път до Индия и до края на живота си не е разбрал, че става въпрос за напълно различна земя. Интересното е, че португалският крал два пъти отказва да му финансира пътуването, защото според съветниците му мореплавателят лъжел. Три пъти се налага да отиде при владетелите на Испания, докато най-накрая Исабел Кастилска подписва заповед да му бъдат дадени средства. Въпреки уверенията и на нейните съветници, че това ще бъде излишно разхищение. Но прекомерната Й амбиция да превърне Испания във велика държава и фанатичната идея да разпространи католичската вяра, я карат да му се довери.

Малко известен факт е, че Колумб прави четири пътувания до "Земния рай", както самият той го нарича. Стъпва първо на карибските острови, където местните индианци таинос са много добронамерени и не познават лошотията и войната. При първото и третото пътувания никой моряк не иска да го придружи, защото по онова време вярвали, че Земята е плоска и, ако следват негова карта, ще стигнат края на света, а от там ще паднат. За да има екипаж за трите си кораба "Ниня", "Пинта" и "Санта Мария", освобождават всички затворници, за да може, ако наистина загинат, да не липсват на никого. Така някои историци обясняват днес голямата престъпност на континента - първите европейци са били такива. При второто си пътуване, с него тръгват благородници и по-обикновени хора, виждащи възможността да започнат нов живот, да има кой да работи за тях и да забогатеят. Този път корабите акостират на територията на днешна Венецуела, където ги посрещат канибали.

Официалната заповед на кралицата гласи, че в новооткритите земи ще бъдат пренесени испанските език и вяра, а жителите ще имат статут на поданици. На практика не се случва точно това. Местните са избити, а оцелелите от пренесените европейски болести са превърнати в роби. Насила са наложени католицизмът, а който е отказвал, е бил изгарян на кладата. Общуването ставало само на испански и било направено всичо необходимо да се изкоренят религиозните практики и традиции на коренното население. Голямо количество богатства били изнесени от територията, оставяйки до ден днешен Южна Америка едно от най-бедните места в света. В продължение на векове индианците били експлоатирани, а на децата, родени от испански родители, не били гледали с добро око в Европа, защото идват "от там". Постепенно се зародила идеята за независимост и самоуправление.

Реакцията на испаноговорящите днес

Днес населението в бившите колонии е по-разделено от всякога. Докато някои празнуват днешния ден, отбелязвайки разпространението на испанските език и култура, други го наричат "Деня на расата", а трети категорично го отричат и твърдят, че е най-тъжният ден в историята им. Не случайно в много страни се говори с презрение за Колумб и европейските завоеватели. Няколко века е обяснявано на хората как конквистадорите са имали благотворно влияние, те са занесли култура на "диваците", цивилизовали са ги, въвели са ги в лоното на католическата църква. 

Но днес знаем, че това не е точно така. Насила са били наложени традиции, вяра, език с цената на много жертви, измъчвания, унижения. Никой не е търсил "цивилизоване". От малкото останали, неунищожени или преведени исторически източници става ясно, че ацтеките, маите, инките са имали огромни империи, богат културен живот, литературни творби (маите са имали проза, ацтеките - поезия, а инките - театрални пиеси). Били са политеисти, но важното е, че са имали богове, на които са се уповавали. Изведнъж, пристигат чужденци, които вместо да се опитат да разберат или приспособят към новото и непознатото, го обявяват за сатанинско и правят всичко възможно да го разрушат и погубят. Ако в края на ХV век хората са се делили на "аристократичните и благодетелни бели испанци" и индианци, метиси, чернокожи и мулати, като всички те минавали за "деца на дявола", "презрени от живота", то днес, 529 години по-късно, техните наследници все още не са успели да се сплотят. Расовата ненавист се засилва с времето и има цели общности, които си мислят, че цветът на кожата е определящ. Не е рядкост в Чили да се чуе "ние сме наследници на испанските колонизатори и нямаме нищо общо с индианските племена, населявали тези земи", при все че по лицата им има силно изразени туземски черти. В Перу, от друга страна, се говори за "онова зло - индианецът", а в Боливия преди две години свалиха законно избрания президент Ево Моралес, защото "не можем да позволим да ни управлява повече някой, който се гордее с аймарските си корени". Тогава на власт дойде "бялата" Жанин Аниес, целяща да обедини всички "бели, следователно умни" в страната и да направи всичко възможно да заличи индианското в държавата. 

В Мексико беше обявено, че навръх "празника" 12 октомври ще бъде свален паметникът на Христофор Колумб от центъра в столицата, а на негово място ще бъде поставен монумент на жена от местно племе. Всичко това, с одобрението на общината и официално издадена заповед от кмета. Това обаче все още не е станало. Като цяло повечето държави не биха искали да влизат в конфликт с Испания, която е исторически запомнена като "империята-майка", но факт е, че от днешна гледна точка тя е по-скоро "империята-мащеха".

Нов живот на коренните езици 

Няма друг континент като Южна Америка, където езикът във всичките страни да е един и същи (изключение прави Бразилия). Към това добавяме някои държави от Централна Америка и Мексико. Въпреки регионалните особености все пак диалогът е силно улеснен. Но испанците не са успели да унищожат напълно и местните езици. Да, вярно е, че някои са напълно изчезнали, но основните като нахуатъл (говорен от ацтеките в Мексико), кечуа (при инките в Перу и Боливия), аймара (разпространен в Боливия и Парагвай) както и различни диалекти на маите (Мексико, Гватемала, Ел Салвадор и др.), продължават да се използват и днес. Дори в планинските или селските райони, където "бели" не живеят, испанският е непознат. В Мексико се увеличава броят на училищата и университетите, които предлагат изучаването на нахуатъл, а преди години имаше предложение той да стане официален наравно с испанския. Ево Моралес издаде в Боливия указ, с който те назначават на работа, ако владееш не само езика на Сервантес, но и аймара, а в Перу все по-често с предимство са кандидатите, говорещи кечуа, а не английски. Както има тенденция индианците да станат повече от "белите", по естествен път испанският ще започне да се използва от малцина. Това няма да стане днес или утре, но рано или късно всичко ще си дойде на мястото. 

Кои са леви и кои десни

В Латинска Америка или си "ляв" или "десен", център има много рядко и обикновено не се оказва печеливш ход. Първите най-често са представителите на различните индиански племена, чернокожите, метисите и мулатите, като последните две групи исторически имат най-тъжната съдба - да са еднакво "отхвърлени", защото имат смесена кръв. Общото между всички е, че биват пренебрегвани от десните правителства, извършва се геноцид над тях. 

"Белите" не могат да допуснат, че ще има хора с друг цвят на кожата на важен пост. Не беше случаен и процесът на ваксинация. Първи бяха така наречените "наследници на испанските завоеватели", а после постепенно и останалите. Въпреки че страните с десни правителства целяха да унищожат, колкото се може повече цветнокожи, сметките им излязоха криви. Поради предишните им политики на изолирането им в по-далечни от големите градове райони, КОВИД-19 почти не застигна коренното население.

Както ДУМА вече писа, южноамериканският континент почервенява. Все повече държави си избират леви правителства. Съвсем скоро ще станем свидетели на една съвсем различна картина там. 

 

 

 

 

 

Животът е поскъпнал с близо 5% за година

автор:Дума

visibility 80

/ брой: 200

Столичното парно не може да плати борчовете си в срок

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 200

Туристите са били два пъти повече от миналата година

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 200

Без явен победител на вота в РС Македония

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 200

Румъния събра подписка за таван на цените

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 200

Кремъл: Русия търси партньори, не врагове

автор:Дума

visibility 98

/ брой: 200

Изложба по повод 30 години от независимостта на Азербайджан

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 200

Майка или мащеха

автор:Евгени Гаврилов

visibility 55

/ брой: 200

Ще забравим ли какво избираме?

visibility 118

/ брой: 200

"Историята е скърцаща врата..."

автор:Елена Алекова

visibility 101

/ брой: 200

Прокуратурата като собственик

автор:Владимир Георгиев

visibility 106

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ