Командос и автомобилен експерт за оцеляването и приятелството

Бил Ву е от Калифорния и е изключително ентусиазиран експерт по автомобилите. Неговите познания за колите му помагаха да измъква червения джип на риалити шоуто от най-труднопроходимите места в Чили. Чувството му за хумор и умението му да се шегува с всичко и във всякакви ситуации не позволяваха духът му да бъде сломен.

Гари Хъмфри е англичанин, служил 17 години в Британските специални части. Току-що завършил училище, попада в Норвегия. Без абсолютно никакъв опит, без да умее да кара ски, без да знае нищо. Само с едно платнище, което се превръща в негов дом, Гари оцелява в тези трудни условия. Така командосът доказва, че може да се измъкне жив от най-различни ситуации.



Бил Ву и Гари Хъмфри са двамата водещи на телевизионното риалити на Дискавъри "С кола до края на света" (One car too far). Те са изправени пред предизвикателството не само да се измъкнат от най-екстремните места на планетата, но и да го направят с кола. Разчитат само на съобразителността си и на възможностите на автомобила. Борят се с времето, терена и със самите себе си...



- И двамата сте били избрани за водещи след кастинг, но преди това не сте се познавали. Как се сработихте един с друг?
Б: В началото доста враждувахме, имаше страхотно напрежение между нас и се стигаше дори до физически сблъсъци. Зрителите разбират, че предаването не се отнася само за приключения и за дивата природа. В него има и нишка, която проследява отношенията между мен и Гари. Започнахме да снимаме предаването веднага, след като се бяхме запознали. Преди това никога не сме се виждали. Затова в определени моменти си личи, че не се сработваме, не се разбираме, не действаме много добре като един екип.
Г: Връзката ни с Бил се разви, ние се опознахме, разбрахме, че всеки от нас има определени умения и е много добър в своята област. Зная, че той е експерт по колите. Бил е наясно, че аз ще направя всичко възможно, за да се измъкнем. И така постепенно конкуренцията на ниво кой е по-голям мъжкар започна да изчезва. Отношенията ни са почти семейни. А като във всяка връзка, имаше и развитие, което беше много специално. От време на време малко се карахме кой каква точно роля изпълнява - и двамата претендирахме да бъдем главата на нашето, така да се каже, телевизионно семейство.
Б: Аз съм Батман, а той е Робин (смее се)...
Г: А той се страхува от пчели! Имаше предаване, което снимахме в джунглата. Бил говореше на камерата, но изведнъж хукна нанякъде, защото се беше появила "огромна", космата пчела. И операторът не можа да проследи скоростта, с която Бил изчезна от полезрението на екипа (смее се).
- Откъде идваха проблемите помежду ви?
Б: Гари много обича да дава заповеди, а аз съм човек, който изобщо не се съобразява с чуждото мнение, с авторитета. Така че не обичам някой да ме командва. Много сме различни.
- Какво все пак ви сплоти?
Б: Във всеки епизод се стремяхме да направим така, че нещата между нас да се получат и да изпълним мисията си. Това породи и приятелство между нас двамата.
- Когато забравихте, че всъщност участвате в риалити и усетихте, че трябва да направите всичко възможно, за да оцелеете наистина?
Г: 30 минути след началото на снимките на първия епизод забравихме, че снимаме предаване. Беше доста страшничко. Но имахме поддържащ екип. През цялото време телевизията, особено в риалити като нашето, в подобни ситуации, прави всичко възможно, за да намали риска и да го ограничи максимално. С нас, зад кадър, имаше експерт по колите, водачи, които много добре познават обстановката в планината и на другите терени, където сме снимали, лекар, готов да окаже първата необходима помощ... В екстремни условия е неизбежно да стават грешки - заради глупост или необмисляне. В подобни ситуации обаче не може да се предвиди непредвидимото.
- Наистина ли това, което преживяхте, снимайки предаванията, е толкова опасно, както изглежда? Или зрителите не бива да забравят, че това е телевизионно риалити?
Г: Ще кажа само, че нещата, с които се борим в предаването, убиват хора в реалността.
- От колко камери са снимани епизодите?
Б: На колата бяха закрепени общо 8 малки камери - от всяка страна, отгоре, отдолу, отвън, отвътре... С нас бяха и двама, понякога трима оператори.
- Още в началото на първия епизод Гари се подхлъзва и пропада в цепнатина на глетчър. Това по сценарий ли беше?
Г: Падането ми в пропастта изобщо не беше предвидено. Това бе абсолютно идиотска грешка. Не беше по сценарий. Бях много щастлив, че намираме начини да продължим, и започнах все по-ентусиазирано да правя знаци на Бил да кара напред. И когато той е дал малко повече газ, въжето, с което бях вързан, се е отпуснало и веднага се подхлъзнах, падайки в пропастта.
- Как се почувствахте тогава? За какво си мислехте?
Г: В началото го приех спокойно - окей, случило се е, сега трябва да намеря начин да се измъкна от тази ситуация. Но впоследствие си казах, че ако въжето беше малко по-отпуснато, можеше да загина. Струва ми се, че такава ситуация е много глупава - да се простя с живота по време на снимки на едно телевизионно предаване. Имам деца. Нямам нужда от подобна риалити смърт. И в този момент осъзнах, че не бива да се вършат глупости, трябва да съм по-съсредоточен, да не се отпускам, много внимателно да преценявам всяка своя крачка, в никакъв случай да не подценявам планината, да се опитвам да надделея. В противен случай, може да станат доста гадни неща.
Б: В един момент бях много сигурен, че ако нещо такова се случи с Гари, колата, за която е вързан с въже, все пак ще го спаси. Но после си помислих, какво ли ще е, ако нещо стане с автомобила - той можеше да пропадне на дълбочина 100-200 метра и да бъде погълнат от пропастта! И тогава Гари ми каза: "Имам нож и ще го използвам - веднага ще отрежа въжето!" В този момент осъзнах за първи път, че поемам огромен риск, изпитах сериозен дискомфорт и разбрах, че правя нещо, което изобщо не е безопасно. Знаех си, че не бива да умра току-така. Но в повечето случаи си мислех за храна и колко съм гладен (смее се)!
- Имаше ли някаква намеса от страна на режисьорите или просто вие си вършехте работата, а операторите ви следваха?
Г: Когато се снима телевизионно шоу, е необходим повече от един ъгъл на камерата, за да бъде то по-интересно. В голяма степен операторите бяха подготвени за всяко наше движение. Ние правехме онова, което трябваше и се налагаше в определена ситуация. Имаше обаче и моменти, когато ни казваха "Стоп!", за да преместят камерите и да ни снимат от друг ъгъл. Когато например паднах в пукнатината на глетчъра, се изгубих от обсега на камерата. На кадъра си личи, че това беше неочаквано, не по сценарий.
- Кой ви се притече тогава пръв на помощ - операторът или някой от екипа?
Г: Не си спомням, но със сигурност не беше Бил (смеят се и двамата)! В такъв момент не гледаш кой тича към теб, а се опитваш най-напред, може би инстинктивно, доколкото е възможно да си помогнеш сам. Ядосах се на себе си, че не бях достатъчно внимателен и това се случи. А като професионалист не биваше да допускам такава грешка и се чудех как можах да го направя?! Но най-важното е да работим в екип и да бъдем спасителното въже един за друг.
- Мислите ли, че за хората, които гледат шоуто, то ще бъде полезно и в чисто практически смисъл би им помогнало да оцелеят, ако попаднат в подобни ситуации? Или по-скоро предаването е от типа телевизионни програми, където предупреждават зрителите: "Не правете това вкъщи!"
Б: Във всеки един от епизодите има доста полезни неща, които могат да свършат работа, ако хората, не дай си Боже, някой ден се окажат в тежки условия. Преди време научих за случай, когато двама души закъсали с автомобил в пясъка. Те тръгнали пеша, но загинали на 4 км от цивилизацията. Единственото нещо, което е направил спасителният екип, за да изкара колата оттам, е, че е спуснал гумите, за да може да я подкара. Нищо друго! А тези хора не са знаели за този начин и затова не са оцелели. В предаването използваме доста прости на пръв поглед трикове, които, ако се запомнят, биха помогнали на доста хора да се спасят, да останат живи.
- Какъв е вашият начин да се съсредоточавате зад волана?
Б: Имам хамър.
- Това ли е само?
Б: Не, имам 7 хамъра в гаража си.
- Кога е по-лесно - да участвате в такова шоу или да отговаряте за организацията по подобни предавания?
Г: Когато отговаряш за сигурността на другите, чувстваш, че ти контролираш нещата, управляваш ги, вземаш решенията за безопасността. Екипът е много важен! Когато снимахме "С кола до края на света", не се притеснявах за себе си, защото имах двама мои много добри приятели, с които съм бил заедно в армията. За мен беше достатъчно те да ми дадат знак, че всичко е наред, и аз тръгвах. Изключително важно е да имаш доверие на хората, с които работиш, в чиито ръце оставяш живота си.
- Доколко обаче е важна техниката в такива случаи? Каква беше колата, с която трябваше да оцелявате?
Б: Това е базисен модел джип 4х4, който е на 10 години, с обикновена скоростна кутия, с много малко модификации и подобрения за офроуд, с 34-инчови гуми, но зареден догоре с гориво, което бе добре, защото не се налагаше да презареждаме. Имаше и така наречена клетка, която трябваше да ни предпази, ако джипът евентуално се обърне. Колата трябваше да се справи с екстремния терен - опасност от лавини, гигантски леден блок с лек снежец отгоре, пластове, подредени като карти, огромни коварни процепи, които могат изцяло да погълнат не само човек, но и кола. Със специално оборудван за екстремни условия автомобил, който примерно струва половин милион долара, много хора биха се справили в подобни ситуации. Но не това бе целта. Трябваше да покажем, че и с базисен модел може да се оцелее и в джунглата, и върху глетчър, и в пустинята. Предаването демонстрира как един добър шофьор използва уменията си, как реагира на такива терени и каква тактика избира.
- Къде все пак не бихте отишли с автомобил?
- Б: Дайте ми кола под наем и ще отида навсякъде! Наистина ще отида до края на света!