Коменданта и Блеър

Заваляха бомбите над Югославия. Натовска ракета "Хармс" разруши къща в Горна баня. 

Втори месец пред парламента стърчаха опънатите палатки на антивоенния младежки лагер. Всеки ден младите хора организираха различни протести. 

Много перипетии преминаха през главата на Коменданта на лагера. Той беше моторът. Играта с полицията беше по ръба на бръснача. Коменданта обмисляше внимателно протестите и се стремеше да не заиграят полицейски палки, да не бъдат задържани негови хора. Акциите преминаваха успешно и момчетата, и момичетата му вярваха.

Предстоеше посещение на британския премиер Тони Блеър. Седемдесет и четири години министър-председател на Великобритания не беше идвал в България. "Трябва да го посрещнем достойно", мислеше Коменданта. Разполагаше с малко хора. 

В България имаше силни антивоенни настроения, но уви, те не прераснаха в организирано движение, както беше по света. Ядосваше се, като гледаше всеки ден по телевизията милионни демонстрации срещу войната. У нас това не можеше да се случи. 

Седмици наред умуваше как с малкото хора да постигне голям ефект. Досещаше се, че посещението ще премине при невероятни мерки за сигурност. "Какво? Къде? Как?" С тези въпроси лягаше и ставаше. 

Няколко дни преди височайшата визита вестниците публикуваха програмата на Блеър в България. Два часа Коменданта разсъждава по нея. Летището - отпада, пред Министерския съвет - абсурд... Идеята дойде от само себе си. Най-удачното място за протест беше по време на лекцията на госта в аулата на Софийския университет. 

Полицията следеше под лупа действията на момчетата и момичетата от лагера. Три дни преди визитата няколко конни патрула започнаха денонощно да обикалят лагера. Десет полицейски джипа паркираха край парламента. В багажниците им - големи кучета. Един от младежите пошушна на Коменданта:

- Батка, от конете не ме е страх, но от кучетата примирам. 

- Затова са ги докарали - да примирате. Спокойно, няма да ги извадят. Този път съм замислил нещо интересно. 

Коменданта беше служил 12 години в армията и знаеше, че най-важното условие за успеха на една акция е изненадата на противника. Всички го подпитваха какво е замислил, но той не каза на никого. Дори на жена си. 

За участници в протеста избра 15 от най-печените момчета и момичета. Предупреди ги да бъдат в палатката му в 17.30. Направиха транспарант, дълъг четири метра, на който пишеше на английски: "Добре дошъл, Тони, добре дошъл, Убиецо!" 

На лекцията, която започваше в 18 часа, се влизаше с покани на Атлантическия клуб. От приятел депутат взе покана и я размножи на ксерокс.

Младежите започнаха да влизат един по един в палатката. Инструктираше ги и им даваше покана. За да не будят подозрение, трябваше поединично от различни места да напуснат лагера, да влезнат през различни входове на университета и да се съберат до единствената врата на аулата. Когато Блеър застане на трибуната - да разпънат транспаранта високо и да скандират на английски: "Убиец! Убиец!" 

Знаеше, че по стар български обичай всички ще се юрнат към аулата в последния момент. Ще стане струпване и бдителността на Националната служба за сигурност няма да е на ниво.

Най-голямо доверие имаше на Борис. Помогна му да увие транспаранта около тялото под дрехите:

- Когато преминеш през охраната, отиди в тоалетната, развий транспаранта и го сложи в найлонова торба.

Ректорът на Университета откри тържеството и даде думата на Блеър. Залата го посрещна с бурни аплодисменти. Коменданта прошепна:

- Борисе, вади транспаранта!

Борис трепереше от напрежение. Коменданта изсъска тихо на ухото:

- Борисе, вади транспаранта!

Тялото на Борис започна видимо да се тресе. От другата му страна беше неговата приятелка Емилия - нахакана и решителна:

- Борисе, страхливецо, вади транспаранта!

Блеър започна да чете. Моментът беше изпуснат. Момчетата и момичетата се споглеждаха. Усетиха, че нещо става. Коменданта ръгна с юмрук плещите на Борис:

- Ще те пребия, дай транспаранта!

Бръкнаха заедно в торбичката, извадиха транспаранта, разпънаха го и започнаха да скандират: "Убиец! Убиец! Убиец..."

Виковете на петнадесетте отекнаха като топовен залп в стихналата зала. Блеър прекъсна лекцията. Протегна ръка към протестиращите, с усмивка:

- Е, така е при демокрацията...

Трета минута залата ехтеше: "Убиец! Убиец! Убиец! Убиец..."

Блеър започна да нервничи:

- Добре, вие си казахте вашето, оставете ме и аз да си кажа моето... 

"Убиец! Убиец! Убиец! Убиец..."

Чак на петата минута офицерите от НСС успяха да стигнат до протестиращите и силово да ги изведат.

Освиркването на Блеър беше водеща новина в световните медии. По българската телевизия нямаше и кадър. Вечерта антивоенният лагер празнуваше. Зарадваха се на едноминутния репортаж по "Евронюз". В 20 секунди отразиха официалните срещи на Блеър и в 40 - протеста. Коменданта вдигна тост: "Показахме на света, че и България е против войната!"