Компютърна томография (скенер)

Компютъртомографското изследване в същността си представлява рентгеново изследване. Апаратът компютърен томограф е конструиран така, че лъчите му преминават през тялото на пациента на определено ниво в тънък сноп и като резултат се получава изображение на определени срези, което се реконструира с помощта на компютър.
Компютърната томография се използва в медицината, но също и в други специални области, например като неразрушаващ метод в археологията за изследване на мумии.
Компютърната томография използва математическия алгоритъм, разработен през 1917 г. от австрийския математик Йохан Радон. След работата на физика Алън Кормак между 1957 и 1963 г. електроинженерът Годфри Хаунсфийлд създава множество прототипи. Двамата получават за своите разработки Нобелова награда за медицина през 1979 г. Първата снимка с компютърен томограф на човек е направена през 1971 г. През 1972 г. започва серийно производство на този тип апаратура.
Един от недостатъците на компютърната томография е облъчването на пациентите с йонизиращо лъчение (рентгенови лъчи). Получената доза за едно изследване може да бъде 1000 пъти по-висока от тази при обикновена рентгенова снимка на белите дробове. Въпреки това голямата диагностична стойност на този тип изследвания ги прави оправдани. Според едно изследване, публикувано в медицинското списание "New England Journal of Medicine", се предполага, че от провежданите днес изследвания от този тип след няколко десетилетия ще бъдат причинени 1,5-2% от всички ракови заболявания. Авторите подчертават обаче, че ползата от тях надделява над рисковете.