Комуникиране със себе си

Протестите срещу правителството, парламента, политиците, политическото, мафията, олигархията, всичко и всички, различни от тях, залиняха. Участниците оправдават настъпилия отлив с жегите, отпуските и умората. И бодряшки си обещават септември да се върнат. И да бъдат повече. Сега обаче са само "неколкостотин". В София. И стотина, може би, във Варна. За останалите градове протестът е телевизионна екзотика. Само че и тя омръзна. И далеч вече не е първа новина в прайм тайма.

За 55 дни столичани се нагледаха на карнавални арт шествия, режисиран пърформанс, скандиране по команда (досущ като на футболен мач), площадни вакханлии, бели рояли, театрални костюми, китайски фенери и бутафории всякакви. Виковете "Оставка" съпровождаха хепънинга, наречен протест. И вече омръзнаха. Всеки опит за повдигане поне крайчеца на завесата отвъд призива за оставка удря на камък. И буди недоумение. За 55 дни протестиращите само до тази идея ли стигнаха?! Нали правиха асамблеи и обсъждания, лежерно полегнали на Орлов мост.

Вчера, дали за да събудят позаспалия медиен интерес към протестите, или за да се самоокуражат, група протестиращи се обявиха на нарочна пресконференция за комуникатори. Според тях това вече е основание да претендират за легитимност на исканията си. Понеже досега били пренебрегвани, отхвърляни и нямало чуваемост. Онези, които имат неблагоразумието да си помислят, че така наречените комуникатори ще посредничат (каквато е всъщност функцията на подобна дейност) или съдействат за диалог между протестиращи и правителство - грешат. Комуникаторите всъщност щели да комуникират с протестиращите, т.е. със себе си. А и за каква комуникация ще става дума при еднозначен ултиматум "Оставка"? Изнудване е това, не комуникация.