Конфликтът дебне

Прогнозите за бежански поток от Сирия се оказаха повече от верни. България вече няма къде да приютява прииждащите чужденци, условията в центровете за временно настаняване са далеч от мечтаните, капацитетът на лагерите надхвърля допустимото.
Неофашистки и националистки движения яхнаха страховете на българите. Лидери и лидерчета започнаха с нови сили да разпространяват расова омраза. Нелегален алжирец посегна на момиче, което, смесено с всеобщата истерия, доста застрашава шансовете му да оцелее, ако търсещи криворазбрана мъст индивиди го докопат преди полицията. Скинарчета се втурнаха в ръкопашна битка с арабин в градския транспорт, младеж бе нападнат близо до столичен лагер за бежанци.
На фона на цялата драма и тлеещ огън на междуетническо противопоставяне, една от най-важните институции остана безмълвна. Или по-скоро анализираше всичко друго, но не и проблема с бежанците. Държавният глава упорито отбиваше всяко предложение за свикване на КСНС по темата. Първите призиви за това дойдоха от страна на Георги Първанов и БСП, а по-късно имаше подобни искания от различни посоки. Леви и десни се чудеха защо Росен Плевнелиев отлага с месеци, докато проблемът нараства лавионообразно. Дори вицепрезидентът поиска свикването на съвета да се пришпори.
КСНС по темата за бежанците ще има. На 20 ноември. Със същия успех може да бъде свикан и през март 2014 г. Мерки по темата трябваше да се вземат отдавна, преди да се стигне до кръвопролития. Но Плевнелиев бе зает да търси нови "будители" в лицето на протестиращите студенти и проспа заплахата на нищоправенето. Тъжно е, когато държавният глава пренебрегва държавния интерес с оглед на политическите игрички. Плашещо е, когато важни решения се взимат със скоростта на костенурките. Защото до 20 ноември има много време. А конфликтът си дебне...