Конграчулейшънс!

Фанфари, тупане в гърдите, създаване на усещане за значимост сред големите - това беляза участието на българския премиер на лидерската среща в Братислава. Човекът тропна по масата, заяви категорична позиция и постигна резултат - върна се с пари, повече искал, ама и това било добре. Ний сме имали в бюджета, ама не било честно тъй, трябвало солидарност. Congratulations, мистър Борисов - нали това ви е любимата английска дума. А досега защо мълчахте и само кимахте безропотно в знак на съгласие? Защо не отстоявахте българския интерес на евросъветите, мигрантският натиск не е от вчера? Или усетихте, г-н Борисов, че столът ви яко се клати, че гражданите започнаха на гърба си да изпитват как прокламираната от вас стабилност, особено с мигрантите, се разминава с реалността? И се стреснахте, че резултатът от предстоящите президентски избори може да повлече и предсрочен парламентарен вот след себе си?
Фрау Меркел и тя взе, че се поуплаши. Сепна се, че непокорната Вишеградска четворка може да привлече още един член в лицето на България и да спрем да й мигаме раболепно с очички. Затова и реши да покаже солидарност в действие, като подхвърли някой и друг милион - тъкмо и нашите управници да има какво да скатаят и за себе си. Или Борисов я уплаши с посещението си в Турция, където показа, че е готов на всякакви чупки в кръста пред Анкара? Тези милиони (без да ги омаловажаваме!), представяни като победа на свръхусилията Борисови, всъщност пак са онази демонстрация на политиката на парче на ЕС, що се отнася до мигрантската криза, а и не само. Една среща не може да реши всички проблеми, права е Меркел. Но ако с тях се бяха заели сериозно евролидерите още в зародиша им, ситуацията щеше да е коренно различна.
Иначе срещата в Братислава не произведе новина, освен че затвърди вече съществуващите различия. А ЕС не се нуждае от бъдещ план за оцеляването си, има нужда от реални действия сега.