Конкуренти на ишлеме

Колкото повече това правителство говори за конкурентоспособност, толкова по-ниско пада България по този показател. Причината е, че между говорене и действия има огромна разлика. Световният Годишник за отчитане на конкурентоспособността вчера не ни изненада - България е паднала надолу с още две позиции и е 55-а сред общо 59 изследвани държави в света. 
Преди ден министър Трайчо Трайков пред Седмия иновационен форум обясни как България ще мине от ишлемета към иновационна икономика. И посочи сред приоритетите за иновации енергетиката. Чудесно, но щом в енергетиката ще правим иновации, вместо да купуваме чужди технологии, защо току-що нови три топлофикации, барабар с бургаските мини, бяха харизани на офшорки от Сейшелите? Дори Трайков обяви, че не може да се каже кои са собствениците. Поредна далавера, сриваща всякаква способност за печеливша икономика. Какви приоритети, каква конкурентоспособност?
Като положителен за икономиката ни Дянков непрекъснато сочи увеличения ни износ. Но какво изнасяме? Най-вече горива, суровини и тук-там по някое сако от шивашките фабрики. А конкурентоспособност днес означава да изнасяш високотехнологични и иновативни продукти, които носят голяма принадена стойност. За да ги имаш обаче, ти трябват иновативни производства, а в тях за мизерна заплата кой ще работи. Затова и световният годишник сочи, че ниските заплати у нас са бариера пред конкурентоспособността. А не са "фактор за привличане на чужди инвеститори", както дитирамби кабинетът "Борисов". Самите чужди инвеститори като първо условие сочат наличието на квалифицирана работна ръка. В това време МС пуска прием за 71 680 нови студенти при випуск от 67 760 младежи. Сиреч и двойкаджиите се натъпкват по вузовете, после към бизнеса излизат с тройки. А и без това като причина за влошената ни способност да се мерим с други икономики ни тикат липсата на адекватност в реформите в образованието. Какви квалифицирани работещи, каква конкурентоспособност? 
За пръв път в годишника като сериозен проблем за България се сочи "изтичането на мозъци". Сиреч бягството на учените към страни с прилично заплащане и добри условия за изследвания. А от науката зависи създаването на нови технологии и иновации. Правителството реално прави всичко да прогони учените ни. Прогонване е да оставиш най-видните изследователи на заплата 600 лв., младите - на 300. И да ги караш със собстевните си мизерни заплати да издържат науката, понеже не си им дал нито стотинка за ток, парно, вода на лабораториите. Какви иновации, каква конкурентоспособност?
Държавата и икономиката са системи, не са купчина парчета. Иновации на парче няма. Като изключим професорите таксиджии. Та конкурентоспособност на парче е чисто бла-бла.