31 Май 2020неделя17:13 ч.

Контрол, а не слухтене

Присъщо за герберския стил на управление е упорито да се отрича очевидното

/ брой: 6

автор:Огнян Марков

visibility 2156

На Йордановден, Богоявление, когато по стара традиция по нашите земи духовни лица хвърлят Божия кръст в ледените води на морето, близката река или в друг водоем, за да бъде изваден той от храбри българи, в интервю по една национална телевизия премиерът заяви, че няма намерение да хвърля тежкия кръст на държавното управление, който носи, макар по всичко да личеше, че вече му е станало съвсем трудно да прави това. Нещо повече - по-скоро на себе си, отколкото на интервюиращата го, той каза: "Трябва да удържим!" Категорично не стана ясно обаче кое трябва да се удържа - линията на правдата, която Борисов, министрите му, чиновниците му и всички, макар и числено силно намалели през последната година и половина правоверни гербери твърдят, че изповядват или следват, или властта заради самата нея. Защото, съгласете се, разликата, макар и малка на пръв поглед, е доста съществена.

"Почнали сме добри неща"

заяви за пореден път Бойко Борисов и също така за пореден път обясни, че тези добри неща са строителството с европейски пари на магистралите "Тракия", "Струма" и софийското метро, парите за здравеопазването, предвидени в бюджета на страната за тази година, които досега никое правителство не било отделяло, и ударното усвояване на евросредствата в другите сектори на българската икономика. На фона на тези добри новини обаче изглежда странно защо медицинското съсловие, при толкова много заделени пари, не се хвърля да целува премиера и здравния му министър, ами стачкува; защо при последното наводнение в София пътното строителство по Околовръстния път в столицата потъна под водата и бе признато от всички специалисти за сгрешено; защо животновъдите и другите селски стопани продължават да твърдят, че не са си получили парите, както бе рекъл наскоро земеделският министър, и че част от тях откровено отиват не според направеното и изпълнените критерии, а по приятелска или пък партийна линия?
За тези, които не са паднали вчера от Луната, обаче е напълно ясно, че странностите са типично присъщи за герберския стил и метод на управление и на централно, и на местно ниво, като най-съществената част от тях е упоритото отричане на очевидното.
През лятото на 2008 г. Дянков твърдеше, че бюджетът на държавата е балансиран и перфектен. Два пъти го преработваха.
В края на същата тази година и в началото на 2009 г. на два пъти обсъждаха антикризисни мерки. Пълноводно се лееха мъдри слова, море от емоции се изля, докато те залегнат в поредните правителствени документи. Имаше умни хора, които казваха, че тая така няма да стане, ама тях кой ги слуша? И какво се случи? Залегнаха тези антикризисни мерки в документите, полегнаха удобно, така да се каже, и там си и останаха - нищо не се реализира на практика. Тогава защо ручахме жабетата четири месеца поред?
Приеха цял Изборен кодекс с дебелина на том на Толстой или Достоевски, над който герберите се потиха не една или две нощи, а следващата седмица се канят да оправят недоразуменията в него, свързани с ползването на отпуските от минали години и дали ще има избор за нов мажоритарен депутат в Бургас или не след оставката на Божидар Димитров.
Но ако това бяха само слабостите на този кодекс, направо щяхме да скачаме и да пеем. Общият извод от него е, че се отнемат част от конституционните права на хората да избират кой да ги управлява по места, че съвсем не са пресечени възможностите за изборен туризъм и - най-вече - че е отворена широка и добре трасирана улица една партия - дали ГЕРБ, дали друга - да държи местната власт, независимо или против волята на избирателите, тоест - на конституционния суверен на тази държава - народът.

Сега в журналистическия дневен ред

са СРС-тата и начинът и смисълът на тяхната употреба. И тук обаче има малък проблем, свързан с актуалността. СРС-тата бяха в широка практика още през втората половина на 2009 година, развихриха се бурно през цялата 2010 година и се наместиха още по-здраво в бюджета за 2011 година. Неведнъж и не два пъти се каза от хора - и пристрастни, и безпристрастни - недопустимо е и направо срамотно да се отделят 60 млн. лева годишно за наука и 100 милиона лева за подслушване със специални разузнавателни средства. И вчера, във въпросното Борисово интервю, стана вече кристално ясно защо се прави всичко това. Той искал по този начин да контролира министрите си!
Алоооо, Борисов, ти не си династичен владетел на тази страна, за да употребяваш съчетанието "Моите министри"! Нещо, което и царят не направи, когато беше министър-председател! Теб са те избрали милион и половина или колкото са там български граждани, които са ти повярвали, че ще направиш живота им по-добър, а държавата - по-силна и авторитетна!
И ключовата дума е точно тази - контрол. За какво му е на Борисов да слухти министрите си и по цяла нощ да не спи, за да им чете частните разговори? Нали си имаме президент, Народно събрание, много активна опозиция, цял куп граждански организации и вече оформящо се гражданско общество? То по условие е ясно, че ако някой министър сгази някъде лука, поне десет души ще писнат в така удобната иначе за скандали медийна среда. За какво да си губи ценното министърпредседателско време Борисов, вместо да се съсредоточи върху съществените проблеми на страната?
Просто е и всеки шестокласник ще ви отговори, без дори да се запъне. Тандемът Борисов - Цветанов слухтят министрите и висшите държавни чиновници с единствената цел да разберат дали следват техните указания, а не дали си гледат работата в интерес на държавата и народа. Това са неясни понятия за бившите полицаи и е най-добре да не ги занимаваме с тях.

Преди няколко години

бившият бодигард на Тодор Живков и на Симеон Сакскобургготски стана по силата на случая главен секретар на МВР. Там той героично ловеше престъпници, но от съда ги пускаха, защото така и не намираха събрани от него и подчинените му достатъчно убедителни доказателства за тяхната престъпна дейност.
После стана кмет на София и обеща две неща - да построи завод за боклук и да се справи с бездомните кучета в столицата. София още няма завод за боклук, а популацията на бездомните четириноги приятели на човека става все по-голяма и по-яростна.
След това, пак по капризната воля на случая, стана и министър-председател. Но въпреки всичко щедро обещано и неизпълнено хората продължаваха да го наричат с голяма вяра и упование бате Бойко. Сега стана кристално ясно, че той не е нищо повече от една обикновена слушалка. Която при това непрекъснато се заканва, че ще вземе да обяви предсрочни избори.
Само дето вече е наясно, че няма да ги спечели. Може би защото една българска партия от година и половина време вече копае много методично и упорито с цел най-сетне да спечели пълното мнозинство и че всички слухове за политическата смърт на Ахмед Доган са силно преувеличени?...
 

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1305

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 100

Буря повреди Тадж Махал

автор:Дума

visibility 1

Гърция ще допуска чужденци от всички страни

автор:Дума

visibility 87

Принц Йоаким е заразен с коронавирус

автор:Дума

visibility 104

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 691

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1857

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ