29 Октомври 2020четвъртък18:55 ч.

Коректурите на Джъстин

Част втора: Аргументите на безсрамието

/ брой: 152

автор:Велислава Дърева

visibility 2054

"Българските зверства"
 
Брунбауер и Балева отчаяно търсят доказателства за несъществуващи "български зверства". Маккарти ги "открива".
Къде ли?
1. В депешите на британския посланик сър Хенри Елиот, за когото "няма никакво значение дали са загинали 10 000 или 20 000 българи".
2. В циничните речи на британския премиер лорд Биконсфилд, за когото турските злодейства са "празни приказки по кафенетата", Априлското въстание - непокорство на "някаква си сган", с която империята процедирала табиетлийски и според принципите си - "да свършва своите отношения с престъпниците с най-бърза разправа".
3. В официалните отчети на Високата порта и в докладите на имперските комисари, назначени от Портата, която има една цел - да прикрие своите злодеяния; да приравни жертви и палачи; да пришие своите гнусни престъпления на жертвите; да обяви жертвите за престъпници, грабители, вулгарни изнасилвачи, изтънчени мъчители и хладнокръвни убийци, да ги осъди и опозори; да получи похвала и насърчение, а защо не и компенсации (политически и материални) за своите свирепства над поробените българи и - преди всичко - да оневини себе си.

Баташкото клане (картина на Антони Пиотровски)


Имперските комисии, по думите на Иван дьо Вестин, "са съставени от турци и от няколко християни, щастливи, че стоят на изгодната страна на заседателната маса"...
Сред правителствените комисари блестят две доверени и проверени лица: Шакир бей - адютант и дясна ръка на Мидхад паша и хаджи Иванчо Пенчович ефенди - член на Върховния съд и на Държавния съвет, най-пръв Мидхадов доносник и шпионин. Двама от онази имперска тройка, която осъди и обеси Васил Левски.
В тези депеши, речи, отчети и доклади няма дори един препинателен знак на съжаление или поне съчувствие за неизказаните страдания на българите; няма ни намек, ни упрек, ни укор, ни звук осъдителен срещу смразяващите зверства на Високата порта. За самопризнание и покаяние - да не говорим.
Тези документи на безсрамието възхваляват империята, прогласяват нейните зверства за решителност, нейните жестокости - за експедитивност, нейните кървави злодеяния - за енергичност, вулгарната похот на нейните злодеи  - за най-висш израз на "отечестволюбие", а злодеите - за национални герои.
Тези позорни документи осъждат престъпните деяния на поруганите български девойчета, на изгорените, обесените, обезглавените български духовници, учители, ковачи, овчари, майки и бащи, братя и сестри; на дядо Дойко Климентов на 105 години и Мария Димитрова на 3 месеца, на Ванчо Вранков и Петра Илиева на 2 месеца, на Юрдан Андреев на 1 месец и едно детенце на 3 дни, некръстено - всички от Батак, посечени всемилостиво от Ахмед ага Барутанлията, крепителя на империята.
Документите, каквито са:
1. Саффет паша, турският посланик в Париж:
"Въстанието избухна в една страна толкова мирна, колкото и благоденстваща... Тези непризнателни българи... въстанаха срещу благодетеля си и клаха, грабиха и гориха мюсюлманите. Но въстанието се потуши без онова проливане на кръв, както се мислеше... Човек би се учудил, че едно въстание, което е имало за цел превръщането на целия Балкански полуостров в една касапница, да бъде потушено за толкова късо време и при това без много загуби и жертви за оплакване". (Из отчета при откриването на Цариградската конференция на 23 декември 1876 г.)
2. Дженюъриъс Макгахан:
"Дизраели беше прав, като забелезваше остроумно, че турците винаги бърже се разпореждат с хората, които им паднат в ръцете. Действително, те бързешком се разправят с християните и в това Дизраели е съвършено прав. Когато той произнасяше своята насмешлива реч, 200 млади моми отдавна лежаха в купа на бездиханните трупове при входа в Батак... Има факти, които са дотолкова ужасни, низки и позорни, че окото се отказва да ги гледа, ухото - да ги слуша, умът - да ги обсъжда... Злодействата на турците, които безчестят жените, секат на части децата и обнизват щиковете си с останките от човешките тела, се потвърждават от стотици свидетели и не само от българите, но от европейските консули във Филибе, от немските чиновници по железницата, от гърците, арменците, свещениците, мисионерите и даже от самите турци..." ("Турските зверства в България", 1876 г.)
3. Уилям Гладстон:
"Едиб ефенди (председател на имперската комисия за Пловдив - б.а.) изразява изумлението си, че българите са могли да въстанат против своето "бащинско" правителство. Като ги описва като народ мирен, патриархален, покорен, същевременно ги обвинява щедро в убийства, палежи, набивания на кол, опичания на мъже, жени и деца, без разлика, с висша степен на изтънченост... Онези, които обърнаха погледите на Европа към турския Инферно, докладът (от 12 юли 1876 г. - б.а.) нарича "съчинители на фантастични разкази, пълни с мрачни епизоди". Той не се спира изобщо на доказания факт, че телата на убитите жени и деца лежат на купове, открити и непогребани..." ("Българските ужаси", 5 септември 1876 г.)
4. Мусурус паша, турският посланик в Лондон:
"Този съвестен доклад (на Едиб ефенди - б.а.) излага по най-безпристрастен начин най-последните събития, които са се случили в България; той представя нещата в истинската им светлина и показва по най-неоспорим начин коя страна е извършила свирепства, така дълбоко развълнували Високата порта и цяла Европа" (в писмо до лорд Дерби, външен министър, 4 август 1876 г.).
5. Дженюъриъс Макгахан:
"Зрелището, което ни се представи, беше дотолкова страшно, че за цял живот не можем го забрави. В тая гниеща, зловонна купчина на места се виждаха къдрави детски глави, крачка, не по-големи от пръста ми, и ръчици като да са били прострени с молба за помощ. Тука се разлагаха наред под жежките зари на слънцето телата на младенците, които с недоумение са гледали в минутата на смъртта на лъскавото оръжие, облятите с кръв ръце на техните джелати; деца, които са изпуснали духа си посред ужаса, който ги е обзел; моми, които напразно са молили за пощада, и майки, които са се старали да защитят своите рожби. Сега те всички лежат тука безмълвни; не се чува нито плач, нито ужасни викове, нито вопли за пощада. Жетвата гние наоколо по полетата, а жетварите гният на гробищата... Навред ужаси! ужаси! ужаси!" ("Турските зверства в България", 1876 г.)
6. Уолтър Беринг:
"Гледката, която представляват църквата и църковният двор, трябва да се види, за да може да се опише... хората лежат там, където са паднали, и трудно може да се пробие път до вратата на църквата. Входът ? е запречен от страшен труп, проснат през прага. Посетих тази долина на мрака и смъртта на 31 юли... На всяка стъпка по улиците лежаха човешки останки, гниещи и разпадащи се на лятното слънце, тук череп на стара жена, сивите коси - все още на него, там плитка на някое нещастно момиче, разсечено на две от ятаган. Главата, която може би е била украсявана от нея, вероятно е била отнесена от някое от кучетата, за да бъде лакомо изядена..." (1 септември 1876, "The London Gazette".)
7. Д-р Карл Шнайдер:
"Пътят беше постлан с детски черепи и кости; накрая лежаха около 150 бели скелета. Гледката беше страшна... тук са докарали жените и момичетата, отнели им всички пари и ценности, съблекли ги полуголи, отрязали им ушите и носовете, изболи им очите и след това ги заклали като добитък. Дошли кучета и загризали костите... слязохме в долината, покрай воденицата. Отпред стърчеше кървава греда, на нея са опирали жертвите врата си, за да падат главите им по-лесно. Пътят през селото до черквата беше открита галерия с кости... Самата черква бе препълнена от разлагащи се парчета месо, полуизгорени кости, опръскани с кръв дрехи. Полуприпаднали се отправихме навън... Близо до училището бе воденицата, във водите й насам и натам плуваха и сега още труповете на убитите. Близо до воденицата се простира едно мочурище докъм рекичката, то бе пълно с трупове... Пред един череп на дете лежеше майка в дълбока мъка, тя бе поставила в празните очни кухини и в устата без устни цветя и го опяваше с пронизителен плач. В нейно присъствие извадили очите на детето? и след това са захвърлили телцето му срещу стената. Навсякъде - хладнокръвно и кърваво клане..." ("Няма край на турските зверства", "Konstitutionelle Vorstadt-Zeitung" и "K?lnische Zeitung, 17 август 1876 г.)
8. Юджийн Скайлер:
"Башибозуците събрали най-хубавите момичета и ги завели на един хълм, където били запазени за задоволяване страстите на главорезите. Тогава започнало безогледно клане. Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците... Трендафил бил набучен жив на кол и опечен. Бременни жени са били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Училището било изгорено с 200 жени и деца в него... Аз посетих Батак на 1 август. Влизайки в селото, минах покрай малка дупка на хълма, в която преброих повече от 100 черепа... В черковния двор беше още по-лошо. В него имаше пласт от остатъци от човешки тела, висок около един метър... Нещо повече: жителите са призовани за заплащане данък върху къщите, които са били разрушени, и за освобождаването от военна служба на мъжете, които са били убити... Ахмед ага беше награден с орден "Меджидие" и беше повишен в "юзбашия". ("Предварителен доклад", 29 август 1876 г.)
9. Иван (Анри Пиер) дьо Вестин:
"121 села са били изгорени. Аз отидох да видя едно от тях наслуки - Перущица. Искам да разкажа историята му: размножете я 121 пъти, и истината пак ще бъде по-ужасна... От 350 къщи нищо не останало, абсолютно нищо - не се страхувам, че някой може да ме опровергае - освен църквата, чиито четири стени, макар и разбити от снарядите, са устояли - къс от стена на височина не повече от няколко стъпки. Единственият предмет, който донякъде е запазил облика си, е половината от изображението на свети Павел, единственото, което остава от едно селище... От 2000 и повече жители, днес са останали само 150 старци и деца, които бродят из развалините... Нито един здрав мъж не е останал, нито една жена... жените са били изнасилени, а децата насечени на парчета. Башибозуците ги хващали за крака или за ръката, разсичали ги с един замах на ножовете си и минавали на следващото. По-сръчните ги разсичали на две през кръста... Една нещастна стара жена плачеше и се луташе безцелно, следвана от шест деца. При всеки завой тя се спираше, за да ги преброи, и ако някое от тях се отдалечеше, надаваше страхотни писъци. Тя беше полудяла... Казват, че ще бъде изпратена една английска анкетна комисия. Ще каже ли тя, че тридесетте хиляди изклани българи съществуват само във въображението на някои зложелатели на правителството?" (В. "Фигаро", 22, 23, 26 и 28 юни; 4, 5, 24, 29 и 30 юли 1876 г.)
10. Уйлям Гладстон:
"Нищо не можа да изтръгне от Портата и една сричка против кланетата. Любимият метод на турците е да описват безчинствата в България като "скорошните събития", "случките", "това, което се случи", "смущенията", "тъжен епизод"... Аз не съм открил нито един документ от Портата, който да признава, че мохамеданите в България са извършили каквито и да било престъпления. Според Портата няма други виновни, освен българските християни. А свирепствата, с които турците заляха България, от тях, от турците, въобще не са извършвани..." ("Уроци по клане", 10 март 1877 г.)
11. Юджийн Скайлер:
"Аз старателно изследвах тоя въпрос и не намерих никакви доказателства да са извършвали българите каквито и да е насилия и зверства. Няма обезчестени мюсюлманки. Няма мюсюлмани, които да са били подложени на изтезания. Не е било изгорено нито едно турско село. Нито един мюсюлмански дом не е бил ограбен. Нито една джамия не е била оскверненена или разрушена." ("Предварителен доклад", 29 август 1876 г.)

Следва: Мълчанието на българските историци

Икономиката няма да издържи второ затваряне

автор:Дума

visibility 287

/ брой: 206

Програмите за коронакризата са с ниска ефективност

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 206

Европарите ще са с 4,6 млрд. лв. по-малко

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 206

Външният дълг стигна 63,5% от БВП

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 206

Полският президент отстъпва за абортите

автор:Дума

visibility 123

Мадрид се затваря за празниците

автор:Дума

visibility 109

Франция повиши нивото на готовност срещу тероризъм

автор:Дума

visibility 111

Европа остро осъди терора в Ница

автор:Дума

visibility 148

Сталин пише стихове, и то какви!

автор:Христо Георгиев

visibility 601

/ брой: 206

Прекрасните пейзажи на Цвета...

автор:Лозан Такев

visibility 504

/ брой: 206

Правото на строеж срещу правото на въздух

автор:Деси Велева

visibility 295

/ брой: 206

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ