КОРЕЯ - ДАЛЕЧНА И БЛИЗКА

От редактора

Скъпи читателю!
Корейската култура и народопсихология изглеждат твърде далечни и различни. Но само на пръв поглед, както ще ни убеди разказът на Со Хаджин "Яхта", представен от Стоил Рошкев. А в "психологията на дъжда" ще ни потопи новата едноименна стихосбирка на Красимир Власев.
Приятно четене!

Стоил РОШКЕВ

Вече над 30 години, откакто България е установила дипломатически отношения с Република Корея. За това време интересът на българите към корейската култура и литература нараства все повече. Тази година, в рамките на 32-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни, Институтът за преводна дейност в Република Корея и Корейският кът на Столичната библиотека организираха представяне на разказа "Яхта" на съвременната корейска писателка Со Хаджин. Любопитното е, че колкото и на пръв поглед да изглежда не толкова близък до българската народопсихология, този текст се оказва в крайна сметка удивително идентичен с нашите мечти и въжделения, с нашия светоглед: "Яхта" на Со Хаджин е майсторски написан разказ.
Още от първото изречение читателското внимание е притеглено от авторовия талант да увлича. Творбата започва в диалогична форма - съпругът на главната героиня я призовава да обмисли преместването им от къщата, в която живеят. Докато тя мисли, става ясно, че мъжът й иска да продаде къщата и да купи яхта. "Съмнявам се вече, че е с всичкия си", изумена е съпругата. От този миг насетне думата "яхта" започва да се трансформира в разказа в неизчерпаем източник на смисли. Яхтата - символ на свободолюбивия дух и контрапункт на къщата, която е "задушна едноетажна". Яхтата - почти постоянен спътник в мислите на главната героиня. Яхтата - която от обект се превръща едва ли не в субект.

Но това е само малка част от великолепната творба на Со Хаджин. Забележително е как писателката успява да постигне симетрия в повествованието с често асиметрични решения. Плавният разказ се редува с внезапни смени в посоката на движение. Досущ като опитен капитан на плавателен съд в океана, авторката смогва да изненадва с неочаквани, но уместни ходове при управлението на текста, и най-важното - удържа с увереност на белетрист от световна величина читателския интерес. Веднъж започнали да четете този текст, не можете да го оставите, докато не стигнете до пленителния му финал. Со Хаджин ще ви насочва ту през "безветрени райони", ту през опасен шквал. Ще ви води през високи вълни и ще ви остави удовлетворени, че сте имали щастието да изминете това зашеметяващо литературно пътешествие.
Разказът е в първо лице. Главната героиня на име Йонхи е редактор в малко издателство. Въпреки че съпругът й я смята за скучна, става ясно, че това съвсем не е така. Заедно с мъжа си тя е странствала из света, дори синът й е роден в Америка през едно от пътешествията им. Но тя отдавна е приела подредения си начин на живот в Сеул и не е склонна на рискове, освен във фантазиите си, и то само понякога. Но ето че в разказа се появява и друг герой - приятел на мъжа й, който "сякаш ходи с надпис "скитник" на челото си". Именно той е вдъхновителят на съпруга й за яхтата и го съблазнява да пътуват до Флорида, а оттам да се върнат по море с въпросния плавателен съд. На свой ред и съпругът на Йонхи я увещава да се включи в приключението. Нещо повече, скитникът дава свой роман на Йонхи да го чете, а той надминава очакванията й - харесва й. Идва момент, когато 19-годишният син на Йонхи Минсу не се прибира до много късно една вечер. Тя го открива в клуб за компютърни игри. След още няколко спокойни епизода на работа, четене на ръкописи и изпращането на племенника на Йонхи в казармата, синът й изведнъж пак изчезва. Почва надпревара с времето в задъхано търсене на Минсу.
Ще се впечатлите от красиво вплетения мотив за родителската любов, пред която отстъпва всичко друго. Не е случаен може би и фактът, че в целия текст единствените субекти, назовани със собствени имена, са главната героиня Йонхи, синът й Минсу и яхтата "Енихем". Останалите герои сякаш се оказват маски с функции на актанти. По тоя начин се образува своеобразна триада (Йонхи-Минсу-"Енихем") - "триада на основния смисъл".
И така, кое е онова, което прави Со Хаджин писател от световна величина? Отговорът е: талантът й, характерен за най-големите автори, да орелефяват един сюжет, докато очертават друг. Малцина го умеят. Така, четейки за яхтата, а покрай нея за грижите на главната героиня около работата и къщата, виждаме, че най-важното в разказа е нещо друго. И все пак... ще поеме ли Йонхи на път с яхтата? Сигурен съм, че читателите на този разказ, който вече е преведен на български, ще го препрочитат често и след това, защото "Яхта" е от онзи тип текстове, които биха красели всяка антология на световните разкази, написани от най-добрите писатели на планетата. И както се вижда, наистина Корея - колкото и далечна, толкова е и близка до нас, българите.