29 Март 2024петък12:02 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

ГЛОБУС

Коронавирусът засилва социалното разслоение в Румъния

Част от съседите ни имат доходи и стабилност, но много се чувстват дезориентирани

/ брой: 84

visibility 1329

Близо два месеца след началото на извънредното положение в Румъния познати от различни части на тази страна се оплакват от липса на ориентация. „Чувствам се, че съм се ударил в стена. Каквото и да правя, не променя нищо“, споделя един от тях, който е със свободна професия, но в момента няма източници на приходи. Друг човек, който има собствена микрокомпания, в която работи само той, в началото на кризата се оплакваше, че правителствените мерки най-вероятно ще помогнат едрия бизнес, но няма да дадат сигурност за хора като него. В края на април се чувства все по-несигурен и отчужден, манипулиран от медиите и техните „говорещи глави“.

Румъния предприе по-смели социално-икономически мерки от България през март. Плащането на наемите и кредитите бе отложено. Един от двамата родители или самотен родител на дете можеше да получава 75% от заплатата си и да остане вкъщи, за да гледа детето си, докато училищата са затворени. В Румъния държавата осигурява 75% от заплатите на хората, изпаднали в техническа безработица, поради невъзможност на тяхното предприятие да функционира в сегашните условия.

Но в началото на май изглежда, че са се оформили две големи прослойки. Едната от тях – квалифицираните работници, хората на държавна работа, служителите в работещите предприятия имат доходи и относителна стабилност. Другата социална група – неквалифицираните работници, хората, работещи на непълна работна норма, хората в социално слаба позиция, се чудят как да си покриват разходите. Публично недоволство от тях обаче не се забелязва.

Вместо това стотици работници отпътуваха с чартърни полети, за да берат аспержи в Германия или за да извършват друга дейност в Западна Европа, която е нежелана от местните жители. Във видеопортаж на сайта Inclusiv се видя как румънски гастарбайтери са заминали тази пролет с надежди, че ще заработят смислен доход от работата в Германия, но са се оказали измамени за условията на труд и дори бързо са се озовали на улицата в германската провинция. Вместо да изкарват пари, до които нямат достъп в сегашните условия, те се тревожат, че могат да бъдат преследвани за нарушаване на карантината.

На този фон в Румъния се дискутира отмяна на извънредното положение и разхлабване на мерките от средата на май. В момента румънците имат право да излизат навън само с декларации, в които посочват целта на излизането си. Възрастните граждани имат само два часа, в които имат право да са навън. Междувременно случаите на заболели от КОВИД-19 продължават да растат и вече са над 13 000. Над 4000 са излекуваните. Но ситуацията очевидно продължава да остава тревожна.

„Трябва още да изчакаме. Надявам се 15 май, да е датата, на която ще вземем решение за разхлабване на мерките. Но ако ситуацията се влоши, разбирате, че това не може да се случи“, обяснява Раед Арафат, основателят на румънската съвременна служба за бърза помощ и румънският аналог на българския генерал Мутафчийски.

„Споменах, че след 15 май някои мерки ще бъдат отслабени, но трябва да бъдем много, много внимателни. Все още не сме достигнали пика в Румъния. Прибързано разхлабване може да е фундаментална грешка и да унищожи всички добри резултати, които сме получили досега“, заяви в края на април самият президент Клаус Йоханис.

Сайтът на радио „Свободна Европа“ излезе със списък на евентуални облекчени мерки, които румънците могат да очакват. Например, се очаква движението между градовете да бъде разрешено с декларации за причините за това пътуване, като разходките на планина или на море няма да бъдат легитимен мотив за напускане на населените места. Град Сучава и село Цъндърей, където има концентрация на болни от коронавируса, ще продължат да бъдат в карантина. Хотелите може би ще могат да бъдат отворени, въпреки че ако няма свободно движение между населените места и открит туристически сезон, не е ясно какъв успех би имала тази мярка. Ресторантите вероятно ще останат затворени за клиенти на място, но ще са възможни поръчки онлайн, както и сега се случват. Моловете вероятно ще останат затворени, но магазините на самите улици и булеварди с директен достъп ще могат да отворят. Вероятно разхлабване ще е свързано и с отварянето на някои ясли и детски градини, за да могат семействата с един родител да имат къде да си оставят децата, когато работят. 

От началото на май сърцето на румънската автомобилна промишленост „Дачия“ заработи отново на пълни обороти. Това значи, че мрежата от доставчици за завода в Миовени също е активирана. Това бе една от позитивните новини за румънското общество през април. Румънската автомобилна индустрия е много развита и има ключов дял от износа и от БВП.

Но за управляващата Националнолиберална партия, която е от семейството на Европейската народна партия, задвижването на „Дачия“ е само елемент от множеството необходими стъпки за повторно активиране на икономиката. В началото на май министърът на европейските фондове Марчел Болош обяви, че Евркомисиятя е приела Румъния да има право да ползва фондове на обща стойност от един милиард евро, за да финансира граждани и дребния и среден  бизнес. Преговорите са се водили за четири инструмента за подкрепа. Първият е грантове в размер на 10% от оборота на дадена фирма, за да може тя да получи оборотни средства и да задвижи дейността си отново. Вторият е потребителски ваучери, включително такива за туризъм, дигитализация и за услуги. Третият е свързан с поемане на част от заплатите за хората в техническа безработица (до 50% от тях). Четвъртият представлява подкрепа за инвестициите под формата на схеми за държавна подкрепа на максимална стойност 800 000 евро за всяко малко или средно предприятие.

„Това е допълнителна подкрепа за работния капитал на малките и средни предприятия и се надявам, че тази сума пари може да бъде разпределена между хората, които имат трудности. Имахме много кръгове на преговори с Европейската комисия. Добрата новина е, че преговорите завършиха окончателно и одобрената сума е един милиард евро. Следва на нивото на правителството да бъде прието решение за начина, по който тези пари ще достигнат до малките и средни предприятия“, заяви Марчел Болош.

Прави впечатления, че в пакета от социално-икономически мерки на румънското правителство има възможност за заеми при изгодни условия, но като че ли акцентът пада по-скоро върху формули за подкрепа като осигуряване на минимална заплата за работещи на свободна практика, вече споменатите грантове или ваучери или мерки, които да облекчат разходната част на семейните и фирмените бюджети – като възможност да не се плаща наема. В същото време в Румъния още в началото на извънредното положение в румънските медии се дискутираше, че един от проблемите е, че кризата прекъсва финансовите потоци между фирмите и домакинствата, което води до верижна задлъжнялост. Вероятно договореният пакет с Европейската комисия ще изиграе роля за смекчаване на този проблем.

В Румъния още преди кризата съществуваше практика държавни служители, като например учители, да ползват ваучери за туристически пътувания и настаняване. Това стимулира вътрешния туризъм в страната, при положение, че румънците по традиция почиват лятото или зимата например в България, Гърция и Турция. Преди кризата тази политика бе критикувана от някои румънци, че покачва цените на туристическите услуги.

Интересно е какви мерки ще предприеме правителството, за да насърчи туризма в сегашните условия. Подобна заявка даде финансовият министър Флорин Къцу в началото на май. „Румънският туризъм си струва! През последните години 1 май е началото на туристическия сезон в страната. За съжаление тази година кризата, създадена от КОВИД-19 отмени тази традиция“, написа той във Facebook. И обяви намерение да дискутира с браншовите организации мерки за изваждане на сектора от кризата, в която е попаднал. „Заедно ще преминем през тази криза и ще се радваме отново на почивки в Румъния“, заяви Къцу.

Министърът на икономиката Вирджил Попеску заяви, че ще има грантове за хотелите и ще се вземат мерки, които да доведат до намаляване на разходите им за електричество, например чрез насърчаване на инсталирането на фотоволтаични панели. Грантовете пък ще могат да им служат да реорганизират помещенията и дейността си, така че да отговарят на изискванията за социална дистанция и за борба с коронавируса.

През април Световната банка ревизира прогнозата си за икономическия ръст на Румъния. Според нея вместо 3,8% ще има растеж на БВП от само 0,3%.

Отвъд цифрите и грижата за бизнеса, шокът от извънредното положение задълбочава неравенствата в Румъния. В началото на годината либералите искаха предсрочни парламентарни избори, които очакваха да спечелят с лекота. Сега очевидно в страната се натрупва недоволство, което удря и по тях. Сякаш като по поръчка се възпламени отново темата за автономията на унгарците в централна Румъния и президентът Йоханис излезе в края на април с изказване, което бе сравнено с националистическите речи на Корнелиу Вадим Тудор, покойният лидер на партията „Велика Румъния“. То явно бе насочено към румънците, които критикуват етнически немския президент етнически немец и полуунгарския премиер, че не са здостатъчно патриотично настроени.

През есента в страната ще се  проведат местни избори и те могат да покажат моментна снимка на състоянието както на румънската политика, така и на румънското общество. Дори и икономиката да се възстанови по-бързо, за много румънци сегашната ситуация на изолация и демобилизация е травма, която ще иска време, за да се излекува.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ