Костеливият орех на властта

Нишан ДЖИНГОЗЯН, председател на партийната организация на БСП в Лондон

Пръснати в цяла Западна Европа, Северна Америка и Турция, българите в чужбина със затаен дъх наблюдаваха през последните месеци опитите на управляващата коалиция да ограничи правото им, гарантирано от Конституцията на България, да участват на избори чрез прокарването на поредните промени в Изборния кодекс. Управляващите направиха всичко възможно да усложнят максимално упражняването на това право, като ограничиха откриването на повече от 35 секции в определена държава и забраниха провеждането на избори извън български дипломатически представителства. 
Тази акция започна, след като българите в чужбина все по-активно започнаха да демонстрират, че освен донори на финансови средства и най-големият инвеститор в страната, са и български граждани, които имат изисквания към управляващите в България. Непредвидимостта на техния вот и това, че в голяма степен той е

неконтролируем и неманипулируем

ги превърна в костелив орех. Това пролича по време на срещата на Бойко Борисов с българите в Лондон, когато настояванията за ясни отговори и ангажименти към българите в чужбина прераснаха в упреци и обвинения за некомпетентност, корупция и липса на политика към тези почти 3 милиона души, напуснали родината си в последните 23 години.
Когато стана ясно, че броят на секциите ще бъде намален, че ще бъдат въведени ограничения относно местата за откриване на нови секции, или че българите в чужбина може би ще губят българско гражданство, ако не гласуват, недоволството нарасна. Протести в различни столици, петиции и открити писма заляха ефира. Това принуди властта да започне сложни маневри - като решението за откриване на секции извън посолства и консулства единствено в градовете, в които няма дипломатически представителства. Това означаваше, че примерно в Лондон, където има посолство, повечето от секциите, които съществуваха на предишните избори, няма да ги има за предстоящия вот. Вълната на негодувание срещу Борисов и Митов сред българите в Лондон достигна апогея си. Интернет форумите, българската преса на Острова, дори българските училища в Лондон категорично заявиха, че промените на изборното законодателство от обикновена демонстрация на некомпетентност са достигнали до "пълноценна война с българите в чужбина".
Защо за българите в Обединеното кралство тази тема е от изключителна важност?
Българите и румънците бяха обект на медийни атаки от години, подклаждани от партията на Найджъл Фараж и определена група медии, но "Брекзит" канализира и почти институционализира тази тенденция. Резултатите от проведения референдум във Великобритания за напускане на ЕС отприщиха

вълна от ксенофобско насилие

Полицията регистрира почти 60% увеличение на расистките нападения срещу граждани на ЕС в сравнение с предишните месеци. Полски и румънски културни центрове в Лондон осъмнаха с графити с призиви за саморазправа и расистки символи. Масово започна разпространението на пощенски картички с надпис "Без повече полска паплач". Десетки хиляди получиха по пощата призиви за саморазправа с българите в Лондон, защото са "престъпници". Тази кампания против тези почти 3 милиона граждани на ЕС, живеещи във Великобритания, включително и 200 000 българи, бе провеждана със знанието на управляващата Консервативна партия на Великобритания, а много често - и с активното участие на нейни видни представители. Призивите за депортиране на гражданите на ЕС за въвеждането на визов режим и строги ограничения се редуваха с агресивна кампания срещу европейските институции и откровени лъжи, целящи да формират определена позиция в британското общество.
В тази изключително негативна среда най-уязвими от всички граждани на ЕС бяха българите във Великобритания. След присъединяването на България към ЕС през 2007 г. страната стана една от най-предпочитаните дестинации за търсене на работа за нашите сънародници. Причините са разбираеми - държава от ЕС, достъпът до нея е лесен и не изисква голям финансов ресурс. Въпреки това, адаптацията към коренно различния начин на живот, манталитет и изключително конкурентна среда е труден и дълъг процес, който отнема години. Българската общност на Острова се оказа в ролята на сираче - дискриминирана, заклеймявана от редица медии във Великобритания като донор на нискоквалифицирани кадри, които са тежест за социалната система на страната.
В тази

открито враждебна среда

в държава, която скоро няма да бъде член на ЕС, българите се надяваха, че България чрез нейното правителство и държавен глава ще заеме активна роля в защита на интересите и правата на нейните граждани. За съжаление тези надежди не се оправдаха. Изявленията на лидерите на Консервативната партия на Великобритания, които открито граничат с расизъм, бяха посрещнати с мълчание и бездействие от правителството на Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев. Призивите за активно лобиране в подкрепа на българите на Острова потъваха като вода в пясък. Българите не бяха допуснати до участие в референдума за напускане на ЕС, въпреки че други европейци - гражданите на Кипър, Малта и Ирландия, получиха това право.
Притиснати между ксенофобската среда във Великобритания и липсата на адекватна позиция и защита от страна на българското правителство, българите на Острова видяха в опитите за промяна на Изборния кодекс опит за отчуждаване на българите в чужбина, начин за елиминирането им като фактор за въздействие върху управляващите и брутално посегателство върху техните права. Ако управляващата коалиция в България продължи политиката си на ограничаване правата на българите в чужбина и не предприеме конкретни стъпки за защита на тези 200 000 български граждани и гласоподаватели, живеещи във Великобритания (както направи Полша), не е ли време да си зададем въпроса доколко управляващите са легитимни в правото си да управляват страната.
Изборите за нов държавен глава на България се провеждат в превратен момент за ЕС и българите на Острова. От това кой ще представлява България пред света и как правата на сънародниците ни във Великобритания ще бъдат защитени, зависи бъдещето на българите в Обединеното кралство и на техните семейства в родината им.