05 Август 2020сряда17:30 ч.

Кой е наред за "спасителна" помощ?

Експертите я определят като следващата проблемна страна в ЕС, Словения пък продължава да твърди, че ще се справи сама с колабиращата си банкова система

/ брой: 100

автор:Кристиела Симеонова

visibility 659

Властта на народа!, Всички страни имат мафия, тук страната принадлежи на мафията!, Парите на народа - не на банките!, Няма да плащаме за вашата криза!, скандираха няколко хиляди протестиращи в Любляна в събота. Те демонстрираха с искане за замразяване на мерките за икономии. Всъщност техните скандирания описват икономическата и политическата ситуация в Словения. Макар отдавна да тлеят съмненията, че Словения може да се превърне в "следващото проблемно дете" на Европейския съюз, още преди мастилото върху споразумението за финансова помощ за Кипър да изсъхне, отново упорито се заговори за икономическата ситуация в бившата югославска република. Правителството в Любляна с всички сили се опитва да убеди своите граждани и чуждестранните инвеститори, че няма да е следващата държава, чиято банкова система ще изпадне в колапс и която ще поиска международен спасителен план. "Ние изобщо не сме Кипър", заявява неколкократно новият словенски премиер Аленка Братушек. "Ние нямаме нужда от помощ. Нуждаем се само от време." Сформирайки новото правителство през март, когато кабинетът на Янез Янша бе свален, Братушек определи като свои приоритети съживяването на икономиката, спасяването на закъсалите банки на страната и избягването на международен спасителен план. "Очаквам консолидация на държавните финанси, която няма да позволи свиване на икономическия растеж", каза Братушек, визирайки известно отклонение от непопулярния курс на Янша към строги икономии, срещу който словенците недоволстваха.
Икономистите не са оптимистично настроени, че словенското правителство може да изпълни своите обещания. Според експертите страната има отчаяна нужда да реформира из основи банковата и икономическата си система, ако иска да избегне съдбата на Кипър. Въпреки всички усилия "Словения е в затруднена икономическа ситуация", заяви правителството на Братушек на 24 април в документ, публикуван на уебсайта на парламента.  "Банките се нуждаят от 900 млн. евро свеж капитал до 31 юли и може да изискат и повече в зависимост от развитието на икономиката." Последните данни, публикувани от Блумбърг миналия петък, илюстрират лошата икономическа ситуация в страната, отбелязвайки, че

словенската икономика ще се свие

за втора поредна година, преди да се върне към растеж през 2014-а. БВП ще спадне до 1,9 процента според изследването на седем икономисти на Блумбърг, съпоставили прогнозите на словенското правителство и банките. Все пак прогнозите за следващите две години са обнадеждаващи - през 2014 г. словенската икономика ще нарасне с 0,4 процента през 2014 г. и 1,5 през 2015-а.
Когато през 2004 г. влезе в Европейския съюз, икономическият растеж на страната с 2-милионно население беше над 3,5 процента, безработицата бе под средното ниво за общността. Словения първа от новите страни членки въведе еврото, а икономиката й продължи да расте. Докато не връхлетя финансовата криза. "Словения има два проблема: лоши кредити и висок бюджетен дефицит", казва икономистката Полона Дамаденик от университета в Любляна. Макар държавният дълг на страната да е далеч под средното за ЕС равнище, Словения изпитва сериозни трудности с неговото рефинансиране. Именно това подхрани страховете, че Словения, на която се пада дял от 0,4% от икономиката на еврозоната, може да стане шестата държава, която ще поиска финансова помощ. Според някои експерти проблемът на словенските банки не е свръхкредитирането, а фактът, че те са под държавен контрол. За разлика от другите нови членки на ЕС от Източна Европа Словения не е приватизирала нито една от своите големи банки. На тях се пада дял от около 60 процента от банковия сектор. Сега трите най-големи - Нова люблянска банка, Нова кредитна банка Марибор и Абанка Випа, са в затруднено положение, като всяка от тях претърпя сериозни загуби през последните три години. Словенските банки раздаваха кредити с лека ръка в продължение на години, като отпускаха заеми на непечеливши държавни компании и привилегировани представители на властите, които пък използваха парите, за да купуват ръководените от тях фирми, като ползваха държавни активи като гаранция. Много от тях обаче фалираха или пък имат големи дългове. Според публикуван неотдавна доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) активите на държавните банки на практика са били стопени. До 15% от всички заеми сега не са погасявани - третият най-висок дял на лошите кредити в еврозоната.

Голямата съпротива срещу чуждия капитал

е една от грешките на Словения, твърдят експерти. В никоя друга страна от Европейския съюз няма толкова много големи и средни предприятия, които да са в ръцете на държавата. Приватизирани са твърде малка част от фирмите. Затова ситуацията е толкова сериозна в Словения, тъй като всяко спасяване на банки, в което държавата поема загубите им, може да увеличи дефицита.
Малка страна, големи дългове, раздут банков сектор - Словения ли ще бъде следващият Кипър? Такива бяха първите реакции след кризисната ситуация в Кипър, а страховете, че Словения може да последва съдбата на островната държава, все още витаят във въздуха. Сравнението между икономическите ситуации в двете държави обаче е неудачно, смята икономистът Макс Тяникар. "Проблемите на Кипър в банковия сектор и с държавните дългове са десет пъти по-големи, отколкото в Словения", казва той.
Словения не спира да твърди, че ще се справи сама с проблемните си банки и няма да прибегне до финансова помощ. В опит да успокои пазарите Любляна проведе няколко аукциона. Страната постепенно

започва да възвръща доверието на инвеститорите

това показва последният от тях. В първата седмица на април аукционът за дългови книжа за 100 млн. евро се провали. Тогава Словения успя да пласира дълг едва за 56 млн. евро. Това даде допълнителен стимул за натиск върху страната и спекулации, че тя ще е следващата жертва на кризата. На 17 април обаче Любляна осъществи успешен аукцион на облигации, с което вдъхна надежда, че страната ще избегне финансова помощ за своите банки. Финансовият министър заяви, че 1,1 млрд. евро са придобити при аукциона на 18-месечни държавни ценни книжа, два пъти повече от очакваните 500 млн.
Миналата седмица "Файненшъл таймс" писа, че Словения планира да се върне на международните пазари до лятото и се стреми да привлече интереса на американските инвеститори. Според финансовия министър на страната частният инвеститорски интерес към Словения означава, че няма да се наложи да търси международна финансова помощ, както направиха други пет страни от еврозоната.  Рискът, че Словения може да поиска спасителен заем, е малко вероятно да възпре гладните за облигации инвеститори, според които страната е в много по-добро икономическо състояние в сравнение с други затруднени икономики в еврозоната заради относително ниския си дълг, коментира Ройтерс. Инвеститорите вярват, че потенциалната печалба при продажбата на облигации ще надвиши възможните загуби.
Не всички обаче са оптимисти. Според анализатори Словения ще се нуждае от 3 до 5 млрд. евро, ако поиска финансова помощ. Това ще направи дълга й над 60 процента от БВП. По-рано през април ОИСР предупреди Словения, че спасяването на банките и разходите за здравеопазване и пенсии може да повишат дълга на страната до 100% през 2015 г., ако Любляна не приложи необходимите реформи. Очаква се в най-скоро време страната да представи своята програма за стабилност на Европейската комисия.
Макар да минаваше за отличника на Европа, сега икономическият растеж на експортно ориентираната Словения забуксува, както и в повечето европейски страни. В сравнение с икономическия растеж при влизането й в ЕС, който бе най-бързият в еврозоната, сега той е спаднал с 2 на сто, безработицата е нараснала на близо 9 процента - двойно по-високо ниво, отколкото преди кризата. Както и в останалите европейски държави особено засегнати са младите - всеки трети словенец между 15 и 24-годишна възраст е безработен.
Наред с политиката на икономии и спасяване на закъсали страни обаче съществува и друг тревожен факт, превръщащ се в тенденция, който заплашва бъдещето на европейския проект. От икономическа криза Старият континент преминава към социална. Днес

европеецът е изгубил доверие в бъдещето на общия европейски път

Непрестанните протести по улиците на Европа го доказват най-красноречиво. Очевидно повторено за n-ти път, че в усилията си да се справят с рецесията, които между другото не се увенчават с особено добри резултати, политиците забравят за отделния гражданин на ЕС, за чието благо работят всички, нали. Доказателствата за това се появяват постоянно. Проучване на Евробарометър показа, че доверието на хората в идеята ЕС е достигнало рекордно ниско равнище. И това е съвсем нормално в закъсалите страни като Испания, където безработицата не спира да се повишава, Гърция и прочее. Евроскептицизмът обаче набира все по-голяма скорост и в страните, които кризата не засегна толкова остро. Дори и германците започват да негодуват от членството си в еврозоната. Преди време пък Хърватска също демонстрира апатия към предстоящото приемане на страната в ЕС, като активността при избора на евродепутати бе много ниска - 21 процента.
Преди дни по повод Европейската година на гражданите европейският омбудсман Никифорос Диамандурос също алармира, че гражданите започват да губят доверие в ЕС. Той призова гражданите да вземат по-широко участие при взимането на решения на проблемите, като европейската гражданска инициатива е един от начините за пряко участие в процесите на общността. Ако Меркел и компания искат да предотвратят рухването на Европейския проект, определено трябва да преориентират своята политика...

Снимка
1201-1 БГНЕС
1201-2 интернет
Често пъти протестите срещу правителството на Янша завършваха със сблъсъци между демонстриращите и полицията. Протестите продължиха и след свалянето на дясноцентристкото правителство. За пети път в Любляна се проведе демонстрация, организирана чрез фейсбук от гражданска група, основана миналата година около искането за оставка на премиера Янша. Организаторите, които нямат подкрепата на нито една парламентарна партия, искат предсрочни парламентарни избори в срок от шест месеца, жестоки мерки срещу корупцията и замразяване на мерките за икономии

Финансист: Трупането на нов дълг е неизбежно

автор:Дума

visibility 286

/ брой: 148

Властта се сети за агросектора

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 148

Производството на ток намаля с над 8 на сто

автор:Дума

visibility 193

/ брой: 148

Туроператорите остават в протестна готовност

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 148

Близо 80 жертви и 4000 ранени в Бейрут, Ливан е в траур

автор:Дума

visibility 192

Мощни експлозии окървавиха Бейрут

автор:Дума

visibility 248

Източните германки с по-високи пенсии

автор:Дума

visibility 389

/ брой: 148

Тръмп посочи най-голямата грешка на САЩ

автор:Дума

visibility 322

/ брой: 148

По следите на изчезващите поликлиники

автор:Деси Велева

visibility 429

/ брой: 148

САЩ губят превъзходството в спътниковия шпионаж

автор:Юри Михалков

visibility 380

/ брой: 148

Данъчната система увеличава бедността на българите

visibility 319

/ брой: 148

Политиката срещу мъдростта

автор:Боян Бойчев

visibility 208

/ брой: 148

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ