16 Октомври 2019сряда18:58 ч.

Кой и кога започна 100-годишната гражданска война в България

Разплулите се тиловаци посягат и на героите от Дойран

/ брой: 180

автор:Христо Георгиев

visibility 1075

След като прочетох отново и отново дневника  на генерал Владимир Вазов (1868-1945), се убедих, че суперлативите, които се използват днес, за да се разкрие случилото се край Дойран през Първата световна война, и при Добро поле в края на септември 1917 г., са наистина точни. Да, това трудно може да се определи другояче, освен като епопея, която се родее с Шипченската; ген. Вазов е наистина един гениален военачалник, а защитниците на Дойранските позиции, които остават непобедени от не по-малко храбрите британци, са чутовни херои. Но както добре знаят нашите читатели, в живота далеч не всичко е толкова розово. Излезлите две книги - "Холера" на Людмил Стоянов и "Морава звезда кървава" на Константин Петканов в средата на тридесетте години на миналия век внасят смут у нашата общественост  и бяс в тогавашните патриотари (https://www.duma.bg/tozi-roman-e-kato-tsiankaliy-n181746). Но с тях авторите им ще останат в българската литература, колкото и да ги забраняват и премълчават, дори днес. Защото те разчупват лъскавата глазура на Първата световна война и показват озъбеното й грозно и жестоко лице. Наивни и добродушни, в плен на любовта си към отечеството, селяни преди всичко, но и трудови хора и интелигенти от градовете, са хвърлени в ненаситната мелачка на войната, от генерали, които са равнодушни към тегобите им. Някой снизходително може да подхвърли, че това са писателски измишльотини, но няма как същото да кажат за дневниците на ген. Владимир Вазов, брат на народния поет Иван Вазов, който въпреки политическите си пристрастия, и в моментите, когато е най-развълнуван, запазва точността и суровостта си на военния човек. Дневниците му показват и как е започнала 100-годишната гражданска война в България. Неговите описания на случилото се на фронта и в тила са толкова скандални, че и той би трябвало да бъде низвергнат, защото те надминават в някои моменти дори романите на споменатите двама големи български писатели.
Накратко казано, той счита, че Първата световна война е изгубена не на фронта, а на... жълтите павета. И че почестите, с които го окичват, заслужава не той, а храбрите, гладни, полуоблечени и обосели войници в африканския пек и сибирския студ на Дойранския фронт. Някои от тях полудяват, други дезертират, но въпреки връхлетелите ги беди, сякаш от пъклото изскочили, те устояват и не отстъпват нито крачка назад пред превъзхождащия ги по численост и въоръженост противник. Ала нашите деди  воюват не само с британците, но и с потъналия в охолство тил - това и самият ген. Вазов не се бои да изрече. Неволите на фронта ще доведат и до Войнишкото въстание през 1918 г., а само след пет години, на 9 юни 1923 г., същите угоени корумпирани властващи тиловаци, вкарали България във войната в съюз с "неправилната" страна, ще посегнат и на героите от Дойран. При Дойран загива нежният поет Димчо Дебелянов. Там оставя окото си Гео Милев, което ще стане символ на погрома над българската интелигенция през 1925 г. И гражданската война, започната от новоизлюпения български фашизъм, неумолимо ще се затъркаля, реки от кръв ще залеят измъченото ни отечество.

Владимир Вазов, "Животописни бележки", Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1992 г.
Из предговора на съставителя Людмил Петров


Много видни чеда на нацията ни се раждат, израстват и възпитават в семейството на сопотския търговец Минчо Вазов и на коравата му съпруга Съба Хаджиниколова-Вазова: Иван, Никола, Киро, Ана, Георги, Михаил, Вълко, Владимир, Петърчо (умира през 1871 г. като малко дете при нещастен случай), Борис.
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. Осемгодишен е свидетел как башибозушка орда обезглавява неколкото въстаници, укриващи се на тавана на училището. За назидание главите им са набучени на колове... В разгара на Руско-турската война (през юли 1877 г.) чудният подбалкански градец (Сопот) е изгорен до основи, а маститият търговец Минчо Вазов е заклан от турците...
Това голямо значение, което Владимир Вазов придава на инженерно-фортификационното оборудване, се дължи както на собствените му знания и опит, така и на влиянието на ген. Георги Вазов... И затова, когато само за 4 дни - от 22 до 26 април 1917 г. - 86 тежки и 74 полеви оръдия изсипват над 100 000 снаряда върху защитниците на Дойранската позиция, ефектът не е много голям и трите атакуващи английски дивизии дават над хиляда убити... При атаките на 8 и 9 май 1917 г. само 34-и троянски полк погребва повече от 2250 неприятелски войници и 40 офицери... А английският командващ е особено упорит в този участък от фронта, защото това е най-прекият път към долината на р. Вардар... На 19 септември следват нови атаки, но и те са отбити с големи загуби за тях. Според някои данни само за двата дни атакуващите дават 10 000 жертви... Така в последните септемврийски дни, преди фронтът при Добро поле да е пробит и да рухне, боевете при Дойран и успехите на 9-та дивизия са бележит пример във военната ни история. Едва с либерализирането на режима при правителството на Андрей Ляпчев генералът от запаса приема длъжността кмет на столицата. Този пост заема до 1931 г. Важни мероприятия са започнати и завършени по време на неговия мандат - модернизирана е пожарната команда, изградени са водопроводите за питейна вода от Рила и Витоша... Но най-интересен епизод от живота му е може би посещението му в Англия през 1936 г.

Из спомена "Гост на Британския легион" на ген. Владимир Вазов
Бившият министър Андрей Ляпчев, който бе изпратен от българското правителство да сключи примирието в гр. Солун, уверяваше, че единствено на Дойранската победа се дължи гдето съглашенците решили да ни избавят от унижение и да не допуснат гърци и сърби да влязат в България. В Солун той от много висши съглашенски офицери чул да казват, че ако бихме имали още няколко дивизии като Плевенската, друга щяла да бъде участта на България...
Отидох при генерал Луков. Като му казах, че не искам да отивам в Англия, той ми отговори: "И дума да не става за отказване. Трябва да знаете, че вие сте избран по искане на самите англичани. За другите ви двама другари не правят въпрос, но за вас изрично искат лично да отидете. Трябва да отидете, защото най-добре ще представите там българското войнство."
Съгласих се...
На 10 май тримата български пратеници пристигнахме на гара Виктория в Лондон. Тук между посрещачите  бе и фелдмаршал лорд Милн, който командваше английските войски срещу Дойран. Когато нашият пълномощен министър г-н Симеон Радев му изказал своята благодарност, загдето въпреки разклатеното си здраве, е направил чест да посрещне българската делегация, лордът отговорил: "Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени."
На 1 юни, през време на конгреса на "Британския легион" в гр. Бъкстън, председателят на конгреса (и на легиона) майор Годли, когато дойде моят ред да поздравя конгреса, каза: "Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в националната ни история!"
И при много други случаи бях предмет на голямо внимание и почит. Защо? За моята скромна личност ли? Не!
В мое лице англичаните отдаваха заслужена почит  към 9-а пехотна плевенска дивизия!
1937 г.

Из дневника на ген. Вазов "Общоевропейската война. Служба и дейност като началник на 9-а пехотна плевенска дивизия през 1917 и 1918 г."
1917 г.
24, 25, 26 април.  ...През тоя бой българските батареи изстреляха през нощта около 17 000 снаряда, почти толкова и германските. По приблизителна оценка на нашите наблюдатели английската артилерия е изстреляла около 150 000 снаряда! Нашите позиции са разорани, съборени. През нощта на 25 срещу 26 април неприятелят предприе нова атака, която бе по-лесно отбита. Пред нашите окопи е пълно с неприятелски трупове. И нашите загуби дори днес, 26 април, не са приведени в известност. Болниците се изпълниха... Задържането на предната Дойранска позиция в наши ръце е  от голямо значение не само морално, но още и защото държи противника далече от главната ни позиция...
21 май. Получих телеграма от генерал Луков, че съм произведен в чин  генерал-майор... Вечерта дойде и началникът на германските войски при 1-ва армия генерал-лейтенант Фон дер Еш и ми поднесе германски железен кръст 1 клас. Много приятни сюрпризи днес...
11 юли. Преди пладне дойде командирът на 34-и пехотен троянски полк полковник Маринов и ми прочете едно дълго анонимно писмо, написано от войници, с което отказват да заемат позиционния си участък, правят заплашвания и др. Друго едно писмо е намерено на пътя "Генерал Нерезов", в което се подканят войниците на 1 август да напуснат позицията, да избият офицерите си пр. Няма нищо по-тежко и неприятно за един началник, отколкото подобно проявление на зла воля и деморализация.
31 август. Днес преди пладне неприятелски артилерийски огън, доста слаб, но към обяд отново се засили по предната Дойранска позиция. Има полудели войници от 33-и пехотен полк на "Цербер"...
13 - 27 септември. София е пълна с гуляющи хора. Не се чувствува тук войната. Ако не е скъпотията и трудността за доставка на някои хранителни припаси, тук война няма. Дами, кавалери, наконтени, намазани и  парфюмирани, пълнят улиците. Всички са се отдали на печалби и забогатяване. Погнусиха ме всички разговори за акции, гешефти и пр...
14 декември. Днес ходих при командващия 1-ва армия генерал Гешов, който снощи се върна от отпуска. Между другото той съобщи, че от разни места  - Дирекция на СГОП (Стопански грижи и обществена предвидливост), Главното интендантство и други му казали, че в страната няма достатъчно храна и че наскоро ще настъпи криза в прехраната на войската. Тази криза вече се чувства. На войниците даваме по 800 грама хляб, което при сегашните зимни и работни условия на позицията е малко. Войниците открито заявяват това. И ако продължава така, т.е. да получаваме недостатъчно количество брашно, то наскоро ще настъпи глад. Облеклото е негодно, обущата липсват, много войници са почти боси. А времето е влажно и студено. Войниците на позицията са постоянно  под гнета на неприятелския огън... Във всеки случай жалко е, че нашите храбри и търпеливи войници, ще бъдат подложени на вредни агитации от разни социалисти, дружбаши и др., за да ги деморализират... Нашата войска се оказа достойна във всяко отношение, обаче тилът, тиловата интелигенция - се показа покварена, егоистична, алчна за богатства. У нея липсва чист патриотизъм; пари, пари иска тя. С какви средства ще ги спечели - малко важи за нея.
1918 г.
9 - 14 февруари. ...Напоследък се забелязва едно отслабване на дисциплината - резултат на агитация и подстрекателства; в 4-и пехотен плевенски полк се залавяли множество възвания и анонимни писма (в 57-и пехотен полк още през май 1917 се заловиха такива), пълни със заплашвания и подканящи войниците към бунт, напущане на позицията с цел да се сключи по-скоро мир. В 17-и пехотен доростолски полк отказват да отидат в патрулно нападение. В 57-и също. В 34-и троянски полк - нежелание да отидат на позицията... На 11 того бе поставена бомба пред бараката на командира на 16-а рота, от която бомба бе тежко ранен  един войник. На 12 того бяха запалени две бомби до бараката на командира на 14-а рота, а също и оставени заплашителни възвания. За съжаление, убеден съм (така долагат и бригадните командири), че някои от запасните офицери съчувствуват на тази "болшевишка" дейност. Виновниците подстрекатели навярно не са много, но мъчно се залавят... Няма по-грозно и страшно нещо от това да започнат открити бунтове. С какво и какви части ще се усмиряват?
Явно е, че войниците са изморени от дългата война. Смятат, че всичко сме постигнали, та въобще няма нужда да продължава войната.. Но не само умората и всекидневните опасности се отразяват зле върху духа на войниците. Лишенията и недостатъчната храна, съвсем изпокъсаното облекло, когато редом с нас германските войници бяха и по-добре хранени, и безупречно облечени, също така оказваха своето зловредно влияние... Войниците отпускари разпространяват лоши слухове, че семействата им гладували, били изложени на поругания от кметове и секретар-бирници, а също и в писмата, получавани от вътрешността, се съобщаваха много лоши работи - истински или лъжливи - за кражби, бързи забогатявания, изкуствено повишаване на цените и др... А позиви за напускане на позицията, избиване на офицерите и много други се намираха често в тила на позицията. Понеже 9-а пехотна плевенска дивизия се комплектува от окръзи, гдето земеделското население съчувства на Стамболийски, то предполагаме, че повечето от тези мръсни позиви са дело на дружбаши. С една реч, може да се каже, че неуредиците в тила, т.е. във вътрешността на България, са главната причина за настъпващото разложение във войската. Всичко това създаваше големи грижи на началниците, които водеха двойна борба: срещу противника на фронта и срещу разложението между войниците...
7- 31 март. ...Обсъждане с бригадните командири на мерките, които трябва да се вземат за потушаване на бунтове в 4-и пехотен полк... На отиване видях четирите гроба на войниците от 17-и пехотен доростолски полк,  които вчера бяха застреляни, защото през ноември 1917 г. се бяха отказали да идат в патрулно нападение. Клетници!
15 май. В 0.30 часа командирът на 20-а пехотна бригада полковник Писаров ми доложи по телефона неприятната вест, че 3-а дружина от 34 пехотен троянски полк, която вече цял месец е на почивка и на която предстои да застъпи на позицията, се разбунтувала през нощта и се разпръснала. Веднага дадох заповед: една рота от 33-и пехотен полк да заеме шосето за гара Дедели...; предупредих щаба на 1-ва армия, а също и щабовете на 1-ва и 3-а пехотна бригада да оградят с постове бригадния тил... Военно-полевият прокурор заедно с военния следовател  бе изпратен на местопроизшествието да залови подбудителите.
През цялата нощ неприятелска стрелба по цялата ни позиция.
От няколко дни брашно не идва редовно. Живеем от ден за ден. Запаси имаме само четиридневна дажба сухари в частите. Дивизията изхарчи всичките си  други запаси. За 16 този месец намалихме дажбата на 600 грама хляб.  При съществуващото настроение това е много пакостно. .. Бунтовниците - предимно от 9-а и 12-рота на 34-и троянски полк, са обезоръжени и арестувани. Следствието още не може да открие главните виновници.
 20 септември. ...Новината за пробива при Добро поле и за необходимостта да напуснем позицията и да се оттеглим ме съкруши. Нещастна България!

Водата поскъпва заради нова такса

автор:Дума

visibility 384

/ брой: 198

"Фолксваген" отлага решението за завода в Турция

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 198

България плаща за руски газ двойно по-скъпо от Европа

автор:Дума

visibility 331

/ брой: 198

Държавата ще събира нови налози по Закона за хазарта

автор:Дума

visibility 152

/ брой: 198

Кирил ДОБРЕВ: БСП тръгна за победа на местния вот

автор:Юлия Кулинска

visibility 385

/ брой: 198

Хора, бдете!

visibility 331

/ брой: 198

Полуистина...

автор:Лозан Такев

visibility 178

/ брой: 198

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ