14 Юли 2020вторник17:07 ч.

Кой иска тази земя?

/ брой: 259

автор:Георги Готев

visibility 1371

Бях няколко дни в България, в дълбоката провинция, където глухо отекваха националистическите призиви да не си продаваме земята на чужденци.
От разговорите ми с дребни селскостопански производители за пореден път се уверих, че проблемите изобщо не са такива, каквито ги забъркват софийските политици и неправителствени активисти.
Въпреки че вече близо седем години сме член на ЕС, дребни земеделски собственици, с които разговарях, НИКОГА не са получавали европейски селскостопански субсидии, и НЕ ЗНАЯТ как се кандидатства за тях. Може да е по-скоро изключение, отколкото правило, защото със сигурност мнозинството фермери получават субсидии и за земеделска земя, и за добитък. Но аз на такива хора попаднах. Наближат ли избори, местни политици им обещават слънцето и звездите, но след изборите всичко си остава по старому.
Когато търсили информация, моите събеседници били препращани към "консултанти" в областния град, които директно им искали пари, без да е известно да са помогнали някому.
Истинската власт в този район е дървената мафия. Дървените бандити превръщат едно райско кътче в ад, обезлесяването е необратимо, навсякъде има ерозия, свлачища, изворите пресъхват, животински и растителни видове изчезват завинаги, като сякаш за сметка на това са се появили безброй много змии.
Дървената мафия изсякла всички дървета с дебели стволове в горите на местните селяни. Когато видели пораженията, мнозина плакали и продали горите си на смешни цени (петдесет лева за декар), само и само да не се чувстват отговорни за това, че не могат да ги опазят.
Местната дървена мафия има политически гръб в лицето на ДПС. Областна велможка от тази политическа сила дала на турска фирма да изкопае металните тръби на водопровод до един от големите български язовири, построен при соца. Организацията била перфектна, багерите били тридесет и действали толкова бързо, че хората разбрали както става чак когато останали вез вода.
Хората не се страхуват, че европейците ще дойдат да им изкупят земите. Никой освен тях, докато са живи, няма да се занимава с толкова разпокъсани парчета земя. Но те са сериозно обезпокоени от липсата на държава, от загиващата природа и обезлюдяването. Преди софиянци си идваха по родните места, сега им е скъпо. Село без виладжии е обречено, така изглежда.
Всички в този район са червени, казаха ми, защото е жив споменът как при соца това кътче непрекъснато се е развивало и благоустроявало. Сега стърчат само грозните развалини на безстопанствеността. Но и от червения народен представител, когото местните хора са излъчили, няма ни вест, ни кост. Той си живее живота в София.
Трудно е да се опише до каква степен хората са недоволни и от начина, по който бе осъществена цифровизацията. Телевизионните реклами бяха дълбоко заблуждаващи. Истината е, че почти никъде не достига сигнал и хората са буквално лишени от телевизия - единствената им връзка със света. Тук вестници не идват, пък и са скъпи за огромната част от населението. Сателитната телевизия не е опция - цената й е недостъпна за огромното мнозинство. Какво следва? Пълно оскотяване на останалите живи българи в провинцията?
Лишиха ни от достойни доходи и пенсии, лишиха ни от здравеопазване, вече зъби не ни останаха, затварят училището, сега и от телевизия ни лишиха, изплакаха мои близки.
Служителка от селската администрация ми разказа за мъките си около европейските помощи. Нали ЕС предоставя хранителни пакети, чрез БЧК. Само че един път липсвала лещата, а другия път конфитюрът. Хубаво, обаче бабите си искат конфитюра и хвърлят вината върху служителката, която най-малко има вина за липсата. След горчивия опит тя вече отказва да приеме пратки с липсващ продукт. Раздаването на европейски помощи се превръща в кошмар, може би защото българите сме странни хора. Аз помня времето, когато от този район към Западна Европа тръгваха стотици тирове с превъзходна селскостопанска продукция.
В София видях друг свят: витринно благополучие и студенти, които протестират, без да имат кауза. Днес се връщам в Брюксел с кауза - да питам защо има български фермери, които изобщо не знаят какви са тези европейски субсидии и как да ги получават. Чакайте продължение.
 

ЕЦБ определи допустимите отклонения в курса лев/евро

автор:Дума

visibility 536

/ брой: 132

Без такса смет за закъсали фирми

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 132

Близо 30% е сривът в износа извън ЕС

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 132

За "отслабването" на един вирус

автор:Аида Паникян

visibility 339

/ брой: 132

Датата

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 132

Държавата на "Големите птици"

автор:Ина Михайлова

visibility 2228

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ