Кой изстисква САЩ?

Афганистан, октомври 2001 г., след това Ирак, март 2003 г., в името на войната срещу тероризма президентът Джордж Буш хвърли американска армия на две бойни полета, където тя остана трайно, увеличавайки значително бюджета на Пентагона. За няколко години делът на министерството на отбраната във федералните разходи нарасна от 16 на сто на 20 на сто. Скъпите мисии, които Буш започна, бяха продължени от наследника му Барак Обама. Афганистан и Ирак не бяха единствените. Терористичната заплаха накара Пентагона да запази програмите за сигурност, наследени от студената война, и да започне много други с повече или по-малко видими резултати.
"Предложените бюджети от изпълнителната власт не бяха много високи и Конгресът често добавяше нови разходи в тях", припомня Уилям Хартунг, специалист по отбраната във Фондация "Ню Америка". Войни без финансиране и намаляване на данъците - по времето на Буш тази комбинация увеличи държавния дълг още преди задействаните мерки след 2007 г. за борба с икономическата и финансовата криза и за възобновяване на икономическата дейност да влошат допълнително положението с бюджета. Във видео, разпространено през март 2004 г., лидерът на "Ал Кайда" заяви, че прилага към САЩ същите методи, които муджахидините, някога финансирани от Вашингтон, са прилагали срещу съветските войски по време на войната в Афганистан.
"Ние продължаваме тази стратегия, като изцеждаме Америка, докато я докараме до фалит", заяви той. В краткосрочен план само разходите след атентата срещу Кулите близнаци в Ню Йорк достигна около 100 милиарда долара, сочат данни на Института за анализ на глобалната сигурност. Те включват изгубените работни места, изчезналите данъчни постъпления, разрушенията, разчистването на останките. Според този център цената на възстановяването на мястото, където се издигаше Световният търговски център, е между 3 и 4,5 милиарда долара, а възстановяването на сградата на Пентагона е струвало 1 милиард долара. За САЩ финансовата стойност на отговора на атентатите е много по-висока от тази на самите атентати.
Институтът за изследване на международните отношения към университета Браун смята, че цената на войните в Ирак и Афганистан е между 3,2 и 4 трилиона долара за федералната държава. Това е между 40 и 49 на сто от увеличението на държавния дълг, който нарасна от около 6,8 трилиона долара към 11 септември 2001 г. на повече от 14 трилиона долара днес. Икономистът Райън Едуардс съобщи в публикувано през юни изследване, че без войните съотношението между държавния дълг и БВП щеше да е с 9-10 пункта по-малко, отколкото днес, когато приближава около 100%. Икономистите Линда Билмес и Джоузеф Стиглиц отиват още по-далеч, заявявайки, че финансовата паника от 2008 г., предизвикана от американската криза с рисковите кредити за недвижими имоти, поне отчасти се дължи на войната.
В статия, публикувана през 2010 г., те твърдят, че войната и последиците от нея, най-вече повишаването на цените на петрола, са отклонили извън САЩ колосални суми, които е можело да бъдат изразходени за подпомагане на хармоничното развитие на страната, най-вече чрез образованието. За сметка на това "изразходените средства за закупуване на оръжие за десет години са нараснали значително. Вярно е, че промишлеността се възползва от това", казва Лорън Томпсън, генерален директор на кабинета на консултантите на индустриалците в отбранителната промишленост Sources Associates.
Това обаче не може да се каже за бюджетния баланс. Близко до равновесието в момента на атентатите на "Ал Кайда", днес той е трайно на червено. Парадоксът е, че най-високопоставеният американски военен адмирал Майкъл Мълън определи държавният дълг като "най-голямата заплаха за националната сигурност". "Войната в Ирак, която няма нищо общо с тероризма, имаше огромна цена, за да се отървем от един диктатор. И докато в миналото САЩ финансираха войните отчасти с увеличаване на данъците, тази беше започната в момент на намаляване на данъците", отбелязва Хартунг.