31 Май 2020неделя16:48 ч.

Кой кой е в сирийския казус?

Всички големи градове, аристокрацията, бизнес средите подкрепят правителството

/ брой: 41

автор:Дахер Дахер

visibility 1950

Сигурно сте чували често англичаните да казват "Леопардът не може да смени петната си", което е цитат от Библията, по-точно от книга на пророк Йеремия, който казва "Може ли етиопец да промени кожата си и леопард - петната си?". В българския език поговорката гласи: Вълкът си мени козината, но нрава - не.
Ако тази мъдра мисъл я прехвърлим на сирийски терен, то тя ще звучи по следния начин: Има ли умерена опозиция в Сирия? Тя имената си мени, но нрава - не. И защо се нарича умерена, а не примерно светска или просто опозиция? Защо цялата опозиция е финансирана предимно от Турция, Катар и Саудитска Арабия? Защо няма нито един останал християнски, алауитски или друзки град на територията на опозицията? Защо на всяка педя земя, завладяна от т.нар. бунтовници, се налага шериат, слагат се табели като "Шиитите са врагове на исляма", "Демокрацията е глупост", както и такива със забрани на жените да излизат без никаб (т.е. да им се виждат само очите)? Пеят се песни против християните - има десети клипове в ютуб. Само преди седмица, в град Джараблус, завладян от протурските клонове на Сирийската свободна армия, избухна масиран бунт, защото местното ръководство искаше да премахне никабите. Заради това бе и моментално уволнено.
Защо повечето групи са ислямистки и салафистки и носят имена като "Армия на исляма", "Армия на муджахидините" (муджахидин означава джихадисти на арабски), "Армия на сунитите", "Султан Мурад" и прочие? Впрочем и трите споменати групи доскоро бяха част от Сирийската свободна армия, т.е. те са от "най-умерените". Някой може ли да покаже разликата между умерените и неумерените? Една и съща идеология, едни и същи символи на знамената, обикновено с Шахадата, написана на тях ("Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк"), една и съща обществена прослойка, една и съща риторика, едни и същи лозунги, една и съща мода бради, едни и същи искания - шериат и ислямски закони...
На всички тези въпроси не получаваме отговори. Вместо това американската администрация обяснява, че не могла да раздели умерените от неумерените. А и как да ги разделят? Това е все едно от една каца вино да сипваш в различни бутилки, да им сложиш различни етикети и да претендираш, че те са различни марки. Не е сериозно някой да заявява, че масов убиец и борец за свобода не могат да бъдат различени.
Крайно време е да се разбере, че в Сирия много ясно се обособиха двете воюващи страни. От едната страна е правителството, което успя да привлече

всички светски маси и малцинствата

срещу маргинални групи, всичките до една свързани с "Мюсюлманското братство" и с уахабитско-салафистката идеология. На мнозина няма да им се хареса тази картина, не вярват в нея. Най-вече в западните медии, които години наред представяха сюрреалистична версия, която да е в тон с аспирациите на САЩ, Саудитска Арабия и Катар да сложат марионетка начело на Сирия и да прекарат две тръби през нея. Но картата и фактите не лъжат. Те реално показват ситуацията. Всички големи градове (Дамаск, Алепо, Хама, Хомс, Латакия, Тартус), аристокрацията, бизнес средите са на страната на правителството. А в териториите на опозицията има само мъже с дълги бради, шериат и забрадени жени. Без християни и без други неверници. Който не вярва, може да отиде сам в област Идлиб и да провери. Там са "умерените". Дори битката за Алепо бе съвсем показателна, въпреки бруталната пропаганда в различните медии. В западната проправителствена част живееха над 95% (1,5 млн.) от населението, а в източната се оказа, че са останали едва 100 хиляди души, 80 хиляди от които бяха държани като заложници от "Ал Нусра" и "Ахрах ал Шам", клоновете на "Ал Кайда".
Нека обърнем внимание на фактите. Финансирането и въоръжаването на бунтовническите групи се превърна в абсурден фарс, в трагикомедия и ако Шекспир беше жив днес, творбата му "Комедия от грешки" щеше да е посветена на "умерената опозиция". Фронтът "Ал Нусра" се счита за клон на "Ал Кайда" и е обявен от ООН за терористична група. Затова американският департамент усилено въоръжаваше до зъби групировки като прословутите главорези "Нур ал Дин ал Занки", кръстена на селджукски управител, известен с това, че изпозаклал всички арменци. На 19 юли м.г. "Ал Занки" пускат видео, в което обезглавяват безмилостно  12-годишно момче, а говорителят на Държавния департамент на САЩ Марк Тонър с пелтечене обясняваше, че това е отделен инцидент и индивидуална грешка. След освобождаването на Алепо бе разкрито, че същите членове на "Ал Занки" са екзекутирали стотици сирийски войници и тероризирали хиляди хора.

Департаментът мълчи

Истината обаче излезе наяве. На 28 януари "Ал Занки" официално се обедини с "Ал Нусра", обявена за терористична дори от САЩ, и така бе основана нова група - "Тахрир ал Шам". Де факто се оказа, че САЩ са финансирали и въоръжили индиректно "Ал Кайда".
Към новоучредената формация от "Ал Нусра" се присъедини и "Джейш ал Суна", която също води началото си от Сирийската свободна армия (ССА). Бившият посланик на САЩ Робърт Форд остро критикуваше бомбардировките в Идлиб срещу "Ал Суна", но по-късно започнаха да излизат множество доклади, че групата използва деца-войници, които получавали по 100 долара месечно от саудитския й благодетел "Ал Мухайсни", сега патрон на "Ал Нусра". Сега същите "Ал Суна" вече официално също са към клона на "Ал Кайда".
И като споменахме "Джейш ал Суна", е редно да споменем и друга "умерена" група - "Катаеб ал Фарук", които действаха в Хомс и бяха част от ССА. Помните ли онова видео, което през 2013-а се въртеше по мрежите и в което бунтовник ядеше изтръгнатото сърце на сирийски войник? Това животинско престъпление бе извършено от командира на "Ал Фарук" на име Абу Съкар. Тогава ССА обеща да направи разследване, но всичко, което се случи, бе разпръсването на групата и обединяването й с различни формации, нейни членове постъпват в Движение "Ал Хизм", в "Ал Суна", а през 2017 г. официално са част от "Ахрар ал Шам".
Така стигаме до споменатата "Ахрар ал Шам". Въпреки че вече бившият американски държавен секретар Джон Кери на няколко пъти се изпусна, наричайки групата радикална и престъпна, към днешна дата тя не се счита за терористична организация. През май 2016 г. САЩ, Франция, Великобритания и Украйна блокираха предложението, внесено от Русия, в което "Ахрар ал Шам" да се определи като терористична. Което е нечувано лицемерие, като се има предвид, че самият основател на групата Абу Халид ал-Сури е бивш член на "Ал Кайда", пратен от Афганистан, лично от лидера й Ал Зауахири, за да сдобрява ИДИЛ с "Ал Нусра", вследствие на което се появи "Ахрар ал Шам". Групата официално отрича демокрацията, а уахабизмът (салафизъм) е основната й идеология и е отговорна за масовите кланета на християните в Идлиб. Към нея се присъединиха групи, които се подвизаваха и в ССА като "Армия на муджахидините" и "Фастаким".
Ако отворим сайтовете на "Ал Нусра" и "Ахрар ал Шам" - групите към които се обединиха десетки други отряди, и зачеркнем на картата всички територии, за които те твърдят, че са под техен контрол, веднага ще излезе следното заключение: "Ахрар ал Шам" (към тях наскоро се обединиха и "Джейш ал Ислам"), "Ал Нусра" и ИДИЛ владеят почти всички бунтовнически земи. Никоя от тях не иска демокрация, всички искат салафизъм, уахабизъм и шериат. Всички те имат една и съща схема на управление. Гонят голяма част от хората (предимно богатите и малцинствата), отнемат им имотите, после ги раздават на семействата на бунтовниците и членовете на различните групи. По този начин правят масова чистка и се заобикалят от лесно манипулируеми, бедни и необразовани, но затова пък твърдо верни и решени на всичко да запазят придобитото последователи.

Религията се използва умело

като военен, икономически и политически инструмент.
Тази технология на управление носи и своите логически последици. В областта Идлиб "Ахрар ал Шам" и "Ал Нусра" се сбиха помежду си преди няколко седмици, като най-вероятна причина за това е разпределението на оръжия и плячка. След като Турция предприе лек завой заради нарастването на кюрдските територии и влезе във войната, за да се вклини между двата кюрдски анклава, посредством завладяването на град Ал Баб, Ердоган явно е обещал на руснаците да не въоръжава повече "Ал Нусра", а само групи около "Ахрар ал Шам". По тази причина бе свикана и конференцията в казахстанската столица Астана, където всички страни искаха да покажат, че не са съгласни кюрдите да вземат Северна Сирия. Поне по тази точка са съгласни и Турция, и бунтовници, и сирийските власти. Игнорирането на "Ал Нусра" вероятно е ядосало членовете им и те щурмуваха няколко склада на "Джейш ал Муджахидин", а оттам се разрази голям спор между отделните групи. Пет групи от "Ахрар ал Шам" се присъединиха към "Ал Нусра", която отново си смени името и вече официално е "Тахрир ал Шам". Миналия петък (24 февруари) те извършиха поредица от самоубийствени атентати в град Хомс, от които загинаха над 50 души - откровено послание към всички, участващи в поредната конференция в Женева. Поредните опити за мир... Мир, който може да се постигне единствено, ако вземат предвид реалните факти. Над 65-70% от сирийците подкрепят правителството, около 20% - бунтовниците, а към 10% искат кюрдска държава. Дали ще се намери решение на този казус? Това зависи от склонността на САЩ (наред с партньорите им от Саудитска Арабия, Катар и Турция) и Русия (с Иран и Китай) да се разберат и да си разпределят газопроводите...


Джихадистките групи извършиха миналия петък поредица от самоубийствени атентати в Хомс и убиха над 50 души


В териториите на опозицията има само мъже с дълги бради, шериат и забрадени жени. Без християни и без други неверници...

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1305

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 100

Буря повреди Тадж Махал

автор:Дума

visibility 1

Гърция ще допуска чужденци от всички страни

автор:Дума

visibility 87

Принц Йоаким е заразен с коронавирус

автор:Дума

visibility 104

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 691

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1857

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ