Кой може да си представи София без НДК?

БОЙКА ОГНЯНОВА завършва архитектура със специализация "Опазване на културното наследство", докато работи като проектант. Докторант е по Градски изследвания към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Координатор на програми и проекти, автор на критика за архитектура, строителство, сграден мениджмънт, градска среда и дизайн. Член е на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места ИКОМОС. Програмен координатор е на фестивала "Sofia Architecture Week" (SAW), който инициира преди дни дискусията за бъдещето на комплекса Национален дворец на културата.


"Сградата е едно от нещата, които определят кои сме ние, тя е важна за нас като българи и граждани на столицата"


- Фестивалът за архитектура, който е с международно участие, предизвика обществени дебати за съдбата на една от най-емблематичните ни сгради. Като млад архитект и човек, как интерпретирате казуса НДК? Откъде идва проблемът?
- Националният дворец на културата е най-голямата сграда за култура в България и на Балканите. Проблемът с нея е проблем, който засяга всички граждани на София, не само архитектите или урбанистите. Той произлиза от факта, че това е сграда, строена по друго време, с други цели, която има нужда от постоянно обновяване, за да се движи напред с всички нас. Физически и архитектурно, тя почти няма връзка с околната среда и парковите пространства - затворена е като крепост, както и повечето сгради на тоталитарни режими. Функцията й в момента е културна до известна степен, само 20 процента от площите й са постоянно заети, налице е огромен ресурс, който не се използва. Но физическите и икономическите проблеми според мен са функция на проблемите със съдържанието и техническото обезпечаване на сградата в съвременни условия.
Съществуват два основни варианта за бъдещо функциониране на сградата. Ако това е сграда за култура, то има нужда и от подкрепа от държавата. Което означава субсидиране по същия начин, както операта, театърът и всички културни институции. Ако ли е бизнес предприятие и се самоиздържа, то тогава не е дворец на културата, а сграда, която приема всеки наемател, който би си заплатил. Тук обаче вече няма да става дума за дворец на културата и то национален, нито дори за конгресен център, а за нещо друго - сбор от наемни площи. Новото ръководство на НДК видимо има желание да положи усилия това да бъде дворец на културата. Оттук следва, че е необходима подкрепа от държавата, дори засега само на логистично ниво - за организиране на екип, който да подготви концепция за необходимите реконструкции и конкурс.
Мнението на "Sofia Architecture Week" като платформа за комуникация между участниците в този диалог е, че НДК трябва да е сграда за култура. За да стане това факт, е необходим обществен консенсус по този въпрос. Предвид необходимите за реконструкция средства, вероятно, единственият шанс за оцеляване на сградата е те да дойдат чрез оперативните програми от Европейския съюз. България по-трудно, вероятно, ще отдели необходимите милиони лева за това, но най-важното е да има обществен консенсус, че сградата е едно от нещата, които определят кои сме ние, че тя е важна за нас като българи, като граждани на София. Дори се появи мнението по време на дискусията в рамките на форума че, ако всеки българин задели по няколко лева за НДК, то ще бъде изплатена нейната трансформация.
- Необходимо ли е да се променя нещо по сградата - външният й облик, залите й, за да съществува адекватно на градската среда? Прокраднаха се мнения, че дори трябва да бъде съборена...
- Има няколко сценария за развитие на сградата - разрушаваме НДК и правим нещо ново на нейното място. Този вариант е много скъп, може би по-скъп, отколкото да се издигне друга сграда или старата да бъде цялостно реконструирана. Това е огромна бетонна конструкция, дори казват, че тук е най-сигурното място на Балканите при земетресение на 10-а степен... Не на последно място - можете ли да си представите София без НДК? Според мен този сценарий би убил част от нас самите. Второ - Националният дворец на културата е част от нашето минало и настояще, и когато влизаме в глобалния междукултурен разговор дворецът и културно-историческото ни наследство са едно от нещата, които ни правят различни. Гостите на "Sofia Architecture Week" от чужбина не само се впечатляват от НДК, това е едно от първите места, които посещават.
Следващата идея е тази на реконструкцията. При нея се мисли трансформация на пространствата, като според мен формата трябва да следва функцията. При всички случаи трябва да се реши какво правим с тази сграда, какво се случва вътре. Това, което е важно, е да се премахнат  бариерите, останали отпреди - да се отворят  партерните нива, да се организират медийни и културни международни събития, каквито са фестивалите на списание "Едно", да се предложи съдържание за по-младата публика и децата. Мисля, че всякакви бариери, наслагвани през годините, пречат на тази сграда да живее и тя трябва да се освободи от тях.
- Какво мислите за варианта НДК да се приватизира, да премине в частни ръце?
- Има такива варианти за публично-частни партньорства, които обаче не са предмет на обсъждане, защото НДК влиза в забранителния списък. Това беше предпазна мярка срещу недалновидни публични частни партньорства, за добро или за лошо. Смятам, че партньорства от този тип са нелош сценарий, стига да сме уверени, че сградата попада в добри ръце, гарант за което е прозрачно проведен конкурс.
- Как се гледа в чужбина на знаковите културни сгради? Какво е отношението към тях? Предава ли се някаква традиция между поколенията?
- Има различни подходи. В повечето случаи е редно държавата да има роля, тъй като това е нашето културно наследство. Смятам, че има варианти и за партньорство с бизнеса, в български условия обаче съществуват рискове и трябва да се подхожда внимателно.