21 Септември 2020понеделник02:28 ч.

Мнение

Кой отговаря за прехраната на българите

Ние нямаме политика за изхранване на населението с родни продукти

/ брой: 89

автор:Въто Христов

visibility 1595

През последните десет месеца въпросът КОЙ се изхаби от многократна употреба. Протестиращи, политици и журналисти се надпреварваха, понякога много ожесточено, да го задават. Ясен отговор не получиха, макар на обществото да беше известно, че предложителят е един от двама-трима известни лидери. При това положение поставящите го се измориха и престанаха да питат. Много по-лесен е отговорът на въпроса - кой в България отговаря за прехраната на населението? Отговорът е - НИКОЙ! Мнозина ще ме упрекнат, като кажат, че въпросът е излишен. Други, като мен, ще повдигнат рамене и ще потвърдят този абсурд. Трети ще кажат - това не е вярно, нали имаме Министерство на икономиката, Министерство на земеделието и храните (МЗХ), Агенция, Държавен фонд "Земеделие", голям брой производители на земеделска продукция, фирми за преработката й, вносители и износители, развита търговска мрежа и какво ли още не.
В един разговор с проф. Димитър Греков, министър на земеделието и храните, го попитах: "Кой в България или коя държавна институция отговаря за прехраната (продоволствието) на населението?" Отговорът беше лаконичен и точен - НИКОЙ!!! Министърът е прав. Той, както се казва, е от няколко месеца. И за това време не би могъл да обхване всички проблеми на сферата, за която отговаря, камо ли да ги реши. Ето какво е положението:
Имаме МЗХ. Човек, като чете или произнася това име, ще каже - това е ведомството, което отговаря за

изхранване на населението

В действителност не е така. Последната дума в неговото наименование "храните" включва у нас само контрола на тяхното качество чрез изградената агенция. В Германия - страната, от която ужким се учим, институцията се казва Министерство на продоволствието (прехраната), земеделието и контрол на храните. Още в наименованието се вижда разликата, а ако надникнем във вътрешната структура и функциите, сигурно ще видим други съществени и по-големи разлики.
Други ще кажат - имаме мегаминистерство на икономиката и енергетиката, към което е хранителната промишленост. Някой да е чул, че то се занимава с изхранването на населението и е произнасяло тези две думи, камо ли да е свършило нещо. Аз не съм чул, видял или прочел. За сведение на читателите ще съобщя наименованието на институцията, която се занимава и отговаря за прехраната на една страна, 2,5 по-малка по територия и с 2 пъти повече население от България - Холандия. Тя се казва Министерство на икономиката, земеделието и иновациите. Мисля, че само тези два примера са достатъчни, за да се разберат абсурдите и сагата, които продължават вече 25 г. Ние сме в Европа, членове сме на ЕС, ама не съвсем.
Някой да е чул, че се обсъжда или е приет някакъв норматив за различните хранителни продукти, които трябва да произвеждаме и консумираме? Къде и как сме в сравнение с другите страни? Такива въпроси нашите политици и държавници не си задават, а камо ли да ги решават. Росен Плевнелиев при встъпване в длъжност заяви, че си поставя задача в края на неговия мандат българите да живеят по средния стандарт на европейците. Как ще стане това? Направи 1-2 несръчни опита да се занимава с проблемите на земеделието на България и общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. и престана. Сега се е заел да оправя голямата международна политика.
Има научно-изследователски институти в БАН, Селскостопанска академия (ССА), Министерство на здравеопазването. Достатъчно е да се види тяхната тематика и ще се разбере, че и те

не работят достатъчно

по този жизнено важен въпрос - храната. Показателен е случаят с многото неуспешни опити да се разработи стратегия за развитие на земеделието и хранителната промишленост в България за периода 2014-2020 г. Не липсват разработки, наречени стратегия, програма, приоритети, но нито една от тях не отговаря на такъв документ по същество. Никой не пое задължение да ги утвърди, а още по-малко да ги претвори в живота. Погрешен беше подходът при формиране на работните групи - от различни институции, които нямаха ясно поставена цел. Какво да кажа за похабения труд и време на повече от 100 компетентни научни работници и специалисти, които разработиха "Национална стратегия за развитието на земеделието в България за периода 2014-2020 г." Мнението ми за нея публикува в. ДУМА на 09.10.2013 г. под заглавие "Земеделието ни страда от много стратегии и неясни цели". Дългогодишният в миналото директор на Института по аграрна икономика проф. Кръстю Брусарски разработи концепция какво да съдържа подобен документ, но никой не си направи труда да вникне в нейното съдържание. Тук не беше ползван опитът на страни като Франция, Холандия, Полша, как постъпват в подобни случаи.
Не може такива важни въпроси, какъвто е прехраната, да са предмет на инцидентни разработки. Това е непрекъснат процес, времената се променят, изискванията също, и трябва постоянна работа. Още повече, че на нас ни трябват

 български продукти

от нашата земя. Няма да забравя циничния отказ на д-р Мирослав Найденов, когато беше министър, на ССА да й бъде възложено да разработи стратегия за развитие на земеделието. Отказът беше мотивиран с твърдението, че тя не е в състояние да направи това. Тогава кой може? В МЗХ има дирекция с наименование "Стратегическо планиране". В досегашните разработки тя не е участвала, нейното име не фигурира!
Тези дни на посещение у нас бяха господата Ричард Рън, Роналд Ът и Марк Блумфийлд. Те имаха наглостта да кажат, че нашите правителства са виновни за разрухата, защото техният план не бил приложен както трябва. За успокоение ни съобщиха, че сме по-добре от Украйна. По-голяма циничност от тази не бях чувал. Ние от Украйна сме били винаги, и то много по-добре, и на 25-30-то място в света по жизнен стандарт. Сега сме последни в Европа и след 80-то място в света. С пребиваването си господата се заеха да защитават и хвалят своята рожба -  Института по пазарна икономика, който според тях работел много добре. Всъщност той провежда техните указания и се обявява против всяко държавно регулиране на процесите в земеделието.
Бъркотиите в земеделието ще продължат, ако не се предприемат

спешни спасителни мерки

Наскоро се разбра, че е създаден Институт по агростратегии и иновации, оглавяван от г-жа Светлана Боянова, бивш заместник-министър в Министерството на земеделието и храните. Как е създаден този институт, какво точно ще работи, в чия система е, кой го финансира, какви специалисти ще работят в него и още много въпроси засега нямат отговор. Аз поздравявам госпожата, че е видяла нишата аграрикономическа наука и е създала института. Няма да се изненадам, ако след време се появи предложение за закриване на Института по аграрна икономика към ССА, защото новото звено е поело неговите функции.
Ние нямаме политика за изхранване на населението с български продукти. Превърнахме се в суровинен придатък на ЕС и някои съседни и по-далечни страни, като изнасяме предимно стоки с ниска добавена стойност - зърно и маслодайни семена, а внасяме хранителни продукти с висока добавена стойност. Вече надминахме себе си - на 12-то място сме в света по износ на пшеница и първо по износ на слънчогледово семе. От реколта 2013 г. до средата на март т. г. сме изнесли повече от 5 млн. т зърно (пшеница, царевица и ечемик), от които 66% за ЕС. Износът на маслодайни семена - слънчогледови и рапични, възлиза на повече от 1 млн. т., от които 82% за ЕС. Положителният валутен баланс се дължи на тези 2 вида семена и възлиза през различните години на 1-1,5 млрд. щатски долара. През 80-те години на миналия век това число е възлизало на 4-5 млрд. щатски долара, главно от тютюн и тютюневи изделия, плодове и зеленчуци, консерви, месо, месни и млечни продукти и много други. При една ниска консумация от 50-55 кг месо и месни произведения само 20-22 кг са собствено производство. Ежегодно внасяме 200-230 хил. т. месо. Всяка година нараства и вносът на мляко и млечни продукти. Известен е големият внос на плодове, зеленчуци, грозде, боб, картофи. Добре познаваме техния вкус.
Френските държавници често заявяват, че когато посетят магазините и констатират наличие на повече от 10-20% вносни хранителни продукти,

започват да се тревожат

и предприемат мерки за увеличаване на националното производство. Тревога при нашите не съм забелязал, макар положението да е трагично и обратно на френските проценти. Потърпевши от тази недалновидна политика в земеделието сме всички. Доволни са само господата Ран, Ът, Блумфийлд и част от българските им съмишленици.
Националният статистически институт, БНБ, Агенция "Митници", МЗХ (отдел "Агростатистика"), Евростат изобилстват с данни, които илюстрират незавидното състояние на земеделието и хранителните продукти за консумация. Достатъчно е да го прочетат, анализират и набележат ефективни мерки, за да се храним със стоки, произведени от българската земя.
Напоследък тревогата ми нараства от обстоятелството, че президентът, министър-председателят, министърът на земеделието и храните интензифицираха посещенията си в други страни, пък и посрещат чуждестранни делегации, разговарят, обещават, сключват договори за увеличаване износа на български хранителни стоки. В същото време производството на някои от тях намалява или се задържа на ниско равнище. Логично е да се мисли, че при подобна ситуация ще се увеличи вносът на чужди хранителни стоки. Вкуса им вече го познаваме, а за влиянието на този внос върху икономиката не ми се мисли.
Струва ми се, че няма по-подходяща за политически консенсус тема от прехраната на населението. Известно е, че храната няма политически цвят. Всеки според възможностите си ежедневно се докосва до нея 2-3 пъти. Нека парламентарните и извънпарламентарни партии и особено изпълнителната власт се замислят по този въпрос.

Половината алкохол у нас бил нелегален

автор:Дума

visibility 458

/ брой: 179

Петкова се активизира за фактурите на "Топлофикация"

автор:Дума

visibility 549

/ брой: 179

Проф. Вучева за новия заем: ГЕРБ никога не се отчитат

автор:Дума

visibility 712

/ брой: 179

Ферибот заседна в Балтийско море

автор:Дума

visibility 70

Стрелба в Минск

автор:Дума

visibility 178

Заразените с коронавирус по света надхвърлиха 31 милиона

автор:Дума

visibility 123

Над 200 000 починали от коронавирус в САЩ

автор:Дума

visibility 487

Как търпим това десет години?!

visibility 1143

/ брой: 179

Ще покаже ли ЕС сила във външната политика?

visibility 548

/ брой: 179

Датата

автор:Дума

visibility 432

/ брой: 179

Английските "щикове" и 9 септември

автор:Христо Георгиев

visibility 818

/ брой: 178

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ