Кой ще ги спаси от конституцията?

"Къде е нашата армия?! Защо не ни защитава от тази проклета конституция?...

Актрисата Лия Ахеджакова, по телевизията, 4.10.1993 г. По повод на бунта на Върховния съвет на Руската федерация срещу президента Борис Елцин

"Ние живеем в епоха на чудовищна, непривична за руския народ свобода. Ако превъртим стрелките на часовниците 25 години назад, всички критици от интернет ще си затворят устата на мига..."

Рок музикантът Борис Гребеншчиков пред в. "Известия", 1.12. 2010 г.

"Исканията на митингуващите не са призив към революция, а към трансформация на съществуващия ред, насочен към властта. И е много важно тя да не изпусне своя шанс." Така започва редакционна статия на руското електронно издание "Газета. ру", посветена на големия опозиционен митинг на Блатния площад в Москва, който се проведе в съботния 10 декември. "Газета. ру" е издание, известно с опозиционността си спрямо властите в Русия. Там често може да се прочетат агресивни по тона си статии и коментари за "кървавия режим на Путин".
Интересно е, че уж в деня на големия триумф - шега ли е да се съберат 30 000 души на протест - на т.нар. несистемна опозиция изданието заема необичайно уравновесена позиция, вместо да сипе дитирамби по адрес на организаторите на митинга. И правилно. Защото на митинга "несистемните" бяха жалко (каквото са си били винаги) малцинство. Кои са обаче другите? Какво всъщност искат те? Защо дойдоха на площада? И какво означава всичко това?
Частичен отговор на тези въпроси дава самата "Газета.ру": "Съботните протести въпреки формалните признаци на политическата манифестация - трибуни, партийни оратори, партийни знамена, е трудно да бъдат наречени политически в пълния смисъл на думата. Огромната част от хората не се събраха под знамената и съдържанието на речите на опозиционните лидери също нямаше определящо значение." Според изданието опозиционерите не бива да възприемат събитието на Блатния площад като електорален успех.
И действително е повече от странно как маргинални движения като "Другата Русия", "Солидарност", "Левият фронт", забранената Национал-болшевишка партия, как "лидери" като Борис Немцов, Михаил Касянов, Владимир Рижков, Сергей Удалцев и Едуард Лимонов, които доскоро събираха за акции само по нeколкостотин отчаяни привърженици, изведнъж се обзаведоха с такава грандиозна публика.
Няма обаче никакво чудо. Никаква "руска пролет" или "руска зима", колкото и да им се иска на коментатори в пресата, пишещи в унисон с изказванията на ръководителя на Държавния департамент на САЩ г-жа Хилъри Клинтън. Която, както каза премиерът Владимир Путин, "даде сигнал" за началото на протестите.
На Блатния площад дойдоха не професионалните опозиционери, те всъщност дойдоха в традиционното си количество от неколкостотин души, а обикновени руснаци, които пожелаха да изразят недоволството и гнева си, че не са били "чути" на изборите. Дойдоха хора, които не искат никаква революция, още по-малко под чуждо дирижиране, не искат да свалят никого от власт, а да поискат от властите най-накрая да се съобразяват с тях и най-вече да покажат на същата тази власт, че просто ги има тези хора, че са много и че когато поискат, могат мирно да се организират и да заявят мнението си. Митингът, без никаква ирония, е голямо постижение, макар и само първото, за руското гражданско общество, за руската демокрация.
Силно доказателство за това, че мнозинството митингуващи нямаха нищо общо с ораторите, беше фактът, че последните бяха освиркани от публиката. Поместени в интернет видеоклипове от Блатния площад ясно показват това. Група младежи например заявяват пред камерата, че са дошли на митинга, за да "видят клоуните", т.е. организаторите. Лидерът на "Яблоко" Сергей Митрохин беше прекъснат с викове: "Ти се продаде на Америка!". В "Туитър" правеха репортажи от мястото на събитието: "Освиркани са: "Левият фронт", Касянов, Шандерович, Лазарева, Кликов, Гудков - т.е. половината от изказалите се." Активистът на "Справедлива Русия" Иля Понамарьов пише в популярния си блог: "Хората бяха обединени не от един или друг политически лозунг. Те не искат оставките на Путин или Медведев, в огромната си маса те са против революцията, те искат само да имат право на избор." А представителят на финансовия капитал, собственикът на Московската кредитна банка - Роман Авдеев, коментира в блога си: "Тези, които държаха речи на Блатния площад, не са популярни сред народа. И аз съм против това те да манипулират обществото и подема на гражданското чувство у хората в името на свои цели заради места в парламента или кабинети."
Явно тези настроения на протестиращите от 10 декември нямат онзи характер, който са очаквали да имат организаторите на митингите и хората от чужбина, които ги подкрепят.

Американската връзка

Ясно е, че сегашните протести на "несистемната опозиция" и външнополитическата подкрепа, преди всичко от САЩ, която им се оказва, имат по-далечен прицел, а имено президентските избори през март 2012 г. Залогът там е много по-голям. Ненапразно радикалните опозиционери, които уж протестираха срещу резултатите от парламентарния вот, носеха плакати с искане за оставка на Владимир Путин.
Редица анализатори на Запад сякаш по команда започнаха да пишат след парламентарните избори, че недоволството е започнало да зрее след решението на Путин и Медведев сегашният премиер да се кандидатира за нов президентски мандат. Това не е вярно. Владимир Путин продължава да остава най-популярният политик в страната. И не защото има някакви фантастични управленски и държавнически способности. А защото на фона на останалите политически лидери той просто няма алтернатива. Което, честно казано, е лошо за страната, но е факт.

Младежките организации, близки до "Единна Русия", организираха мощен митинг в подкрепа на партията и премиера Владимир Путин. Едва ли обаче скоро ще станем свидетели на митинги и контрамитинги, които да задават тона на политическата дикусия в Русия

Дмитрий Медведев можеше да бъде такава алтернатива, но действащият президент вече обясни своите мотиви, с които се отказа от надпреварата догодина - че Путин има по-голяма популярност от него в обществото. И това много прилича на истина. Освен това може би най-важният неизречен мотив е този за световната криза. В света назрява кризисна ситуация, която отива отвъд икономическите проблеми на САЩ и Европейския съюз. Вероятно усещането, че се задава нещо страшно в световен план, е подтикнало руското ръководство да отиде към варианта - Путин президент, защото той вече е доказал, че може да управлява държавата в много тежки моменти и да побеждава. Разбираемо е, че геополитическите противници на Русия не желаят тази силна фигура да се завърне в Кремъл в условията на все по-мрачна международна обстановка. Защото Путин превърна и превръща Русия във всичко онова, което американците не желаят да виждат в тази държава - в силна, суверенна, имаща и отстояваща, ако трябва и със сила, националните си интереси страна. Точно поради това информационният и дипломатическият удар е насочен всъщност срещу него и реално няма отношение към някаква загриженост за демократичните процеси в страната.
В практически план връзката на Държавния департамент на САЩ с "несистемната опозиция" вече беше осветена от руските медии. Впрочем не за първи път. Вече е известно, че акцията "Бяла лента" (имаща за цел всеки протестиращ срещу резултатите от изборите да си завърже бяло парцалче на ръкава) изобщо не е спонтанна, както беше представена. Домейнът на сайта www. belayalenta.com е бил регистриран още през октомври. Някои електронни издания публикуваха кореспонденция между неправителствената организация за мониторинг на изборите "Голос" и американски дипломати, от която става ясно, че на "Голос" му се плаща на парче - колкото повече нарушения регистрират, толкова повече зелени пачки ще получат. Освен това "Голос" е и директно закачен към хранилката на "Националния фонд за демокрация" на САЩ (NED), организация, свързана с американското правителство. Субсидията за "Голос" е в размер на 65 000 долара. С NED са свързани и всички водещи фигури от радикалната опозиция - Владимир Рижков, член на инициираното от NED Световно движение за демокрация, Алексей Навални, учредител на спонсорираното от NED движение "Демократическа алтернатива (ДА!)",  Мария Гайдар, която координира действията на "ДА!" с финансираната от NED Московска хелзинкска група. Да добавим към това зачестилите срещи на Гари Каспаров, Борис Немцов и Евгения Чирикова от движението "За защита на Химкинската гора" с одиозния сенатор Джон Маккейн. Същият, който заяви, че Путин ще свърши като Кадафи.
На 14 декември известната агенция за анализи от САЩ "Стратфор" публикува меморандум, посветен на събитията в Русия. В него има такива редове: "Медиите (особено на Запад) активно налагат гледната точка, че властта на Путин е под заплаха, дори въпреки мнението на тези, които са на мястото на събитията и оценяват ситуацията съвършено различно." От "Стратфор" пишат, че само за първите две седмици на декември Вашингтон е дал за финансиране на различни политически групи в Русия 9 млн. долара. И споменават, че тези пари отиват и при "една от най-известните организации за мониторинг, която оспорва резултатите от изборите, а също и при редица медии, които широко отразяват протестните акции". По този повод един читател на тази публикация в сайта "ИноСМИ" е оставил следния коментар: "Тези са по-лоши от фалшификаторите на изборите, които плащаха по 500 рубли за глас. Парите на фалшификаторите поне отиваха в хората, а тези подвеждат народа и заради това получават пари."

Какво показаха изборите за Думата

Гражданите на Русия искат да участват в политиката - това  е първият урок от изборите за Думата. Вторият е, че политическата система не е приспособена за това участие, писа тези дни в соченото за близко до властта списание "Експерт" политическият наблюдател Николай Силаев. "Единна Русия" (ЕР) взе 49,7% от гласовете, макар че й прогнозираха 53%. Местата й в парламента са 238, а трите опозиционни партии - КПРФ, "Справедлива Русия" и ЛДПР, увеличиха мандатите си от 134 на 212. "Експерт" прави интересно сравнение - в 12-те най-перспективни и удобни за живот руски града (по рейтинг на списание "Руски репортер") "Единна Русия" взема общо 40,69% от гласовете, което е с 9 на сто по-малко от общия резултат за страната. "Партията не може да не разбира, че подкрепа й отказа най-осигурената, образована и активна част от населението", коментира тези данни Силаев.
Подобна оценка на резултатите дава и един от участниците в митинга на Блатния площад, директорът на Института по проблемите на глобализацията Михаил Делягин. Според него на площада е излязла руската средна класа, която не е бедна или бездомна. Такива мнения се чуват и отвъд океана. "Ню Йорк Таймс" публикува статия, озаглавена "Подкрепената от Путин руска средна класа протестира срещу него". Протестът не беше срещу Путин, както вече писахме, но е факт, че средната класа показа рогата си. И слава Богу!  Защото този акт поне ясно показва, че тя съществува, нещо, което противниците на Путин отричаха като постижение на неговото управление. Протестът, макар да изглежда парадоксален, е обяснен от социолозите с това, че като стават по-богати, жителите на градовете имат склонност да изразяват недоволството си от политическата система. А средната класа в Русия няма партия, която да припознава като своя. И това е реален проблем.
Но има и други проблеми. И те действително са свързани с нарушенията по време на изборите. Тези нарушения може и да не са били от такова естество, че да променят кардинално крайния резултат. Но на хората им дойде до гуша от чиновническото престараване, произвол и глупост, включително и на изборите, и те излязоха на улицата. Как е възможно например "Единна Русия" да има почти съветски резултати в национални републики като Чечения (99,5%), в Дагестан (91,9%), в Мордовия (91,6%)? Не е възможно, разбира се. Но това, което действително взриви ситуацията, бяха резултатите в Москва. Вечерта на 4 декември екзит полът даде на ЕР малко над 27%, но на сутринта московчани бяха сюрпризирана с 46,6% за управляващата партия, което е с 10% повече, отколкото е средният резултат на ЕР за руските региони на страната. И избирателите в града приеха това като предизвикателство. За този резултат публицистът Максим Соколов писа следното: "... намерението да извършиш такова вълшебство в столицата може да се сравни с желанието да се изходиш по голяма нужда не някъде край входната врата, а направо по средата на Червения площад".
Проблемът на "Единна Русия" е, че се бюрократизира изключително много за изминалите години. За това говори и президентът Медведев, като каза, че партията е започнала да "бронзовее". Бюрократите имат свой начин да решават поставените задачи - като например спечелването на изборите. Но това далеч не е демократичен начин. И това е проблем и за управляващата партия, и за Путин, и за Медведев. Да, бюрократите спасиха Русия от хаоса и катаклизмите на 90-те години, но ако не се вземат мерки, те могат да погубят започнатото голямо дело по възраждането на Русия.

Двете основни беди на Русия

Да се върнем към цитатите в началото на статията. Изказването, че "В Русия има две основни беди - глупаците и пътищата", се приписва на Гогол, макар че според някои мисълта е родена от Салтиков-Шчедрин или Карамзин. Не е важно кой е авторът. Важното е, че това не е вярно. Ако Русия действително има две основни беди, то това са апокалиптичността на съзнанието (за обществото като цяло) и ниският праг на истеричност (за интелигенцията в частност). За последното свидетелства неадекватното изказване на Ахеджакова. Нищо че е с почти 20-годишна давност. За вечната руска фронда -  интелигентите, някои неща не са се променили от времето на Чаадаев досега. Изразът "къде е армията, да ни спаси от конституцията?" е диагноза за цялата интелигентска прослойка, която доказа, че превратно тълкува гражданските свободи.
Най-лесното е да кажем: толкова по-зле за интелигентите. Но не е точно така. Тази прослойка от руското общество има големи възможности да влияе върху общественото мнение и да напипва пулса на общественото недоволство. И да формулира, за жалост в истерична форма, исканията на гражданите. Тази фрондьорска и вечно недоволна част от населението обаче не може вече да задава вектора на общественото развитие. Тя се изхаби за последните 200 години. Тя имаше звездния си миг през февруари 1917 г. И се провали с ужасяващи последици за руския народ и за света. И още веднъж през 1991 г. Но тя трябва да бъде чута. И да се разговаря с нея. Хора като Ахеджакова не бива да бъдат слушани, но трябва да им се обърне внимание. Демонстративното презрение води само до още по-голяма радикалност и така се тръгва по една смъртоносна за обществото спирала.
Фрондата обаче има и други лица. Като например Борис Гребеншчиков. Неговото съждение е точно в десетката, но това осъзнаване на постигнатото за последния четвърт век, за което той говори, изглежда липсва на руското общество. Което потвърждава комунистическия постулат - с нарастването на благосъстоянието на трудещите се нарастват и техните потребности. В Русия вече не е достатъчно, че заплатите и пенсиите се изплащат навреме и че са нараснали в десетки пъти в сравнение с 90-те години. Хората искат по-високо качество на живота, а то не се постига само с икономически или финансови успехи. Трябва промяна и на политическата система, и на обществените отношения. Но за това е нужно време. И стабилност. И здрав разум сред избирателите. Те засега показват, че го имат. Време е властите да направят насрещния си ход.