Кой ще събуди Европа?

Светлана Михова

Европа не чува. Европа не вижда. Има всички признаци на амнезия, преследват я разни фобии. Събитията в Украйна поставиха тежката диагноза.
Разстройството на здравия разум блокира все повече глави. Лидери от 28 цивилизовани страни ден през ден се събират в Брюксел, за да повтарят едни и същи заклинания, които, уви, не носят изцеление. Обратно - засилват психозата и манията да накажат Русия.
Всички те в хор признаха новото правителство в Киев, дошло на власт - нека го кажем ясно - с помощта на преврат, извършен от ултрадесни и неонацистки партии и подвластните им паравоенни групировки. Нещо повече, възнаградиха ги с възлови постове в силовите министерства. Не само оставиха в ръцете им разграбеното от военни складове оръжие, но продължават да ги въоръжават. От щурмоваците на националистическата партия "Свобода" и организацията "Десен сектор" формират "Национална гвардия" - шпицкоманди, които вече тръгнаха на изток. Към рускоезичните области, към Русия.
Не бяха ли достатъчни първите стъпки на т.нар. проевропейско правителство в Киев, за да стане ясно в Брюксел, че то няма нищо общо с европейските ценности? Забрана на руския език, свобода за неофашистката пропаганда и нацистката символика, спиране на вестници и телевизии, несподелящи ксенофобските идеи за "чиста" украинска нация - това не е ли достатъчно за Европа да прозре накъде ще я тласнат послушниците й в Киев, които тя така грижовно отглежда. Не стигат ли призивите руснаците да бъдат изколени, евреите - избесени, безчинствата на въоръжени банди със свастики на ръкавите и маски на лицата, които отвличат, малтретират и убиват хора и хвърлят цялата страна в смут и хаос. Не напомня ли това на Европа за далечните страховити картинки отпреди 80 години? И тогава тя преживяваше икономическа криза. И тогава си роди и откърми едно кафяво чудовище. И тогава го тласна на изток. Но то премаза нея.
Възможно е Европа да няма проблеми с паметта, а тъкмо защото добре помни онези събития, да е решила да опита още веднъж. Освен това днес може да разчита на суперсъюзника САЩ. Някога, през 1961 г., за председател на военния комитет на НАТО бе назначен генерал Адолф Хойзингер. Тогава САЩ не се поколебаха да му дадат този пост въпреки, че 20-ина години преди това той бе шеф на сухопътните сили на Третия райх и един от авторите на плана "Барбароса". Очевидно Вашингтон не изпитва погнуса от видни фашисти. Така ли е и с Европа? Изглежда - да. Защото тя не се стресна от думите на украинския дипломат, който тези дни дръпна реч в ООН в защита на украинския нацист Степан Бандера.
Много неща Европа отминава с усмивка на снизхождение: и своите ултрадесни - задоволява се с някоя и друга "заклеймяваща" декларация, и младите ксенофоби и ветераните от СС в бившите съветски републики - тях дори насърчава, както става днес в Украйна. Страшното е, че никой не надава глас да извади Европа от опасната дрямка. Още по-тревожно е, че и гласът на европейската левица, който би трябвало да звучи най-силно, едва писука. В своето мнозинство тя казва: "Така правят всички". В това време подрастващото чудовище набира сили. Но през май идат избори. На другия ден в Европарламента достолепните депутати - от ляво и дясно, ще направят гримаса на крайно учудване: откъде се взеха в нашата компания толкова много бръснати глави. Пробуждането ще е закъсняло.