Който смята да прави сериозна наука, да си сверява часовника с Китай

Тодор Радев


Това е тазгодишната класация Nature Index, която подрежда университети и изследователски организации на базата на публикувани висококачествени научни статии в подбрани престижни научни списания, избрани от независими експерти. Тази класация не е на базата на анкети, обща репутация, качество на преподаването и удовлетвореност на студентите, т.е. общо взето е може би най-надеждният в момента индикатор за научната продуктивност и международното присъствие на дадена институция, като е най-силна в природните науки и медицината.   
За първи път от десетилетие Харвардският университет слиза от върха, а в Топ 20, както се вижда от картинката, са 14 китайски институции, по 2 от САЩ и Германия и една от Франция. 
Масачузетският технологичен институт е извън Топ 20, там няма никой и от Великобритания. От 20 надолу пак са китайски институции, единствено Токийският университет е на 27-а позиция, а Оксфорд и Кеймбридж са от 30-та надолу, където започват да се появяват по-масово и американски университети. 
Другото впечатляващо за мен е, че в Топ 200 на класацията няма нито един индийски университет или институция, предвид човешкия материал, потенциал и постижения на отделни индийци в чужбина, които са абсолютно идентични на китайските. Но Индия е на светлинни години зад Китай в класацията.

Нищо от това не е случайно и е следствие от последователна и целенасочена десетилетна държава политика и финансиране, които доведоха до това, че:
- Китай изгради мащабна научно-изследователска инфраструктура, технологични клъстери и прави постоянни усилия за това научните постижения да не останат на хартия и в лабораториите, а да се реализират в конкретни пазарни продукти и от тях да се печели. 
- Китай обърна тенденцията за изтичане на мозъци и благодарение на програми за привличане на таланти хиляди водещи китайски учени, минали през топ европейски и американски университети и институции, продължават да се връщат в страната.
Много неща могат да се кажат по тази класация и тенденция, но според мен всички, които продължават да се отнасят иронично към тезата за „западащия Запад“ и как парите и умовете били в Европа и САЩ и това никога няма да се промени, е добре да прочетат анализите на Nature Index, да сравнят с предишни години, и да си отворят очите. Големите научни сили до момента – САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Япония, постепенно отстъпват, вследствие на по-ограничено финансиране, затваряне към сътрудничество най-вече с Китай в определени стратегически сектори, липса на мотивирани млади учени, академична корупция, паразитиращ „научен“ персонал на заплати и грантаджии без никаква добавена стойност и т.н. С което не казвам, че подобни явления няма навсякъде, но и от космоса вече се вижда, че Източна Азия и конкретно Китай, освен икономически център, се превръща и в нов гравитационен център на науката и знанието.
И „Западът“, но най-вече Европа, ще трябва да избира – или да се капсулира с цел да защитава интелектуална собственост и да се опитва да поддържа някакво предимство в сериозните науки, което без Китай неминуемо ще загуби, или да работи с него, тъй като в редица критични научни направления най-авангардните изследвания в момента се провеждат именно в китайски лаборатории.
Така че, който смята да прави сериозна наука, да си сверява часовника с Китай.


Фейсбук