Кралица Елизабет I - владетелка с остър ум и огнен темперамент

Книгата "Елизабет I: Триумфът" на Алисън Уиър, най-проникновената изследователка на живота на великата английска кралица, излезе преди дни от ИК "Персей". Под влиянието на нейните книги са всички останали съвременни автори, интерпретирали в творчеството си образа на кралица Елизабет I - като Филипа Грегъри, Маргарет Джордж, Ан Съмърсет и др.
Благодарение на своите остър ум, огнен темперамент и невероятна енергия кралица Елизабет I се превръща в най-великия владетел, който Англия е имала. Тя не само успява да оцелее в един свят на борба за власт и надмощие, но става любимка на народа и слага своя отпечатък върху цяла епоха. Елизабет можела да бъде и плашещо непредсказуема: в един миг да утешава, да се заиграва в любезности и да споделя своите въжделения, а в следващия да е властна, заплашителна и нетърпяща никакви възражения - с една дума: родена била за примадона. Ала същевременно притежавала и завидно чувство за хумор.
Царувала във време на мащабен сблъсък между протестанти и католици, Елизабет I се превръща в европейски водач на протестантството. Тя става обект на заговори за убийство и планове да бъде детронирана, а на английския престол да се възкачи Мария Стюарт. Но благодарение на мрежата си от шпиони кралският съветник Уолсингам винаги получава информация за тях.
За да постигне пълния си триумф като владетел, Елизабет трябва се справи със съперницата си Мария Стюарт и най-големия си враг - испанския крал Филип II, чиято Непобедима армада се насочва към бреговете на Англия... За да отблъсне нападението, Елизабет се доверява изцяло на храбрия морски капитан Франсис Дрейк.
Непобедимата армада от испанските галеони трябвало да срази английската флота и да подготви трасето за прехвърляне през Ламанша на базираната в Нидерландия армия на Пармския херцог, за да нахлуе в Англия. И когато впоследствие Елизабет бъде свалена от престола, цялата съпротива на англичаните бъде сломена и положението в кралството - овладяно, Филип II трябвало да влезе тържествено в Лондон, за да предяви претенциите на дъщеря си към короната и да утвърди католическата религия като официално вероизповедание.
Но испанците изгубват две трети от хората си. Докато англичаните изгубват общо към стотина моряци и нито един кораб. Елизабет можела заслужено да се гордее, че при нейното царуване англичаните постигнали една от най-забележителните победи в своята история. Докато се радва на всеобщата любов на народа си, в кралския двор Елизабет е в центъра на борба за надмощие между фаворитите си.