Кръстникът

Деси ВЕЛЕВА

Българинът обича да е в ролята на кръстник. Вероятно смята, че с именуването ще влезе в историята и ще остане в паметта на поколенията. Или търси начин да докаже на съвременниците важността на личността си. По някой път кръстниците просто яхват вълната, за да враждуват с идеологически и политически противници или с други "вятърни мелници". Нещо такова се получи през последните седмици, когато с редица скандали общински съветници, наричащи се демократични българи, именуваха две новооткрити свободни пространства "Героите на Украйна" и "Борис Немцов". 

За да може законно да се именува или преименува улица, площад, обект и т.н., предложението трябва да идва от кмет, общински съветник, кмет на район, част от ръководството на обществени, стопански, научни, културни, неправителствени организации или от членове на  инициативен граждански комитет. Всички те имат правото да дават идеи за кръщаване, като спазват три забрани. Първата е новите названия да не са  приблизително еднакви на съществуващите. Не е позволено и именуването на жив човек. Третата възбрана е за имена, изгубили историческа актуалност, особено ако са свързани с тоталитарни идеологии и асоциирани с прояви на геноцид и всякакви форми на дискриминация. 

В последно време особено модерно стана боренето на руското присъствие по табелите в София. Десни активисти от години искат смяна на името на емблематичната "Граф Игнатиев", която да се превърне в "Самоковска". Наскоро ръководството на полуизвестното Консервативно обединение на десницата настоя Столичният общински съвет спешно да разгледа предложението му за преименуване на няколко улици в София с важно символно значение - бул. "Цар Освободител", ул. "Московска", ул. "Граф Игнатиев", бул. "Скобелев" и ул. "Гурко". Имената на централните улици бодат очите на знайни и незнайни столичани, а специално срещу ул. "Граф Игнатиев" върви и онлайн петиция, която за три години не е успяла да събере и 2000 подписа. 

Тревожно е обаче, когато политическите щения засягат и обекти от образователната система. Преди близо половин година в София с одобрението на управляващото мнозинство в Столичния общински съвет бе прекръстена Детска градина 1 в район "Възраждане". След 71 години забавачката, носеща името на героинята от антифашистката съпротива от Втората световната война Мара Петлякова, изведнъж се превърна в... "Червената шапчица". Странно е, че вносителите на доклада са възприели цвета на шапката, защото предложението можеше да бъде и далеч по-оригинално. 

Много столичани помнят, че до 1993 г. 138 СОУ се казваше "Юрий Гагарин", а политическата конюнктура го замени с "Проф. Васил Златарски". Поне плочата на Гагарин остана и до днес на входа на училището.

Възроди се и старата идея за прекръстването на 36 СУ "Максим Горки". Отново според десните то трябва да се нарича "Ген. Иван Колев" - командир на Първа българска конна дивизия по времето на Първата световна война. Засега предложението е в застой, но едва ли новото мнозинство от ГЕРБ-СДС и ДБ в Столичния общински съвет ще бъде спряно от несъгласието на ръководството на училището и на районния кмет на "Красно село". 

Именуването на обекти пред посолства явно има заразителен ефект, тъй като неформално сдружение събира подписи в подкрепа на идеята си за преименуване на ул. "Козяк", където се намира посолството на САЩ. Предложението е тя да се нарече "Капитан Димитър Списаревски", въпреки че такава улица вече има в жк "Дружба" 1 в район "Искър". Българинът-кръстник обаче не се спира пред нищо. Затова вече е направил паралелна подписка, в която предлага същата улица "Козяк" да стане "чеченска" с името "Разман Кадиров"... 

Като че към "Козяк" са насочени най-много хрумки за прекръстване в последно време. С полушеговит тон групата на "Патриоти за София" в СОС предложиха по време на едно от заседанията на съвета улицата да се преименува на "Хирошима и Нагасаки". Другата идея бе ул. "Московска" да стане ул. "Дрезден", плочникът пред японското посолство - "Пърл Харбър", а улица "Балчик" да получи името "Адмирал Колчак". 

Неуместните идеи на пишман-кръстниците засегнаха и храм-паметника "Александър Невски", за чието преименуване от години се дават идеи. Едното предложение е той да се нарича "Св. св. Кирил и Методий", а другото - "Св. Иван Рилски". 

Далеч по-безконфликтни имена получиха наскоро безименни улици в различни квартали, за които нито някой чу, нито разбра, нито стана скандал. В район "Студентски" например се появи табела с името на Вълчан Войвода. В район "Кремиковци" вече има "Новото ливаде", а в район "Банкя" - "Връх Добринова скала". Звучните наименования "Пъстрогор", "Люлинска падина" и "Дряновска" получиха три улици в "Овча купел", а в "Младост" ще има една по-семпла "Блана".

На фона на цялата безумица през последните седмици идеята за бъдеща ул. "Милен Цветков" изглежда най-разумна и вероятно няма да срещне съпротива. Предложението е ул. "549" в район "Подуяне" да вземе името на известния журналист, загинал трагично преди две години. 

Кръстниците у нас обаче няма да намалеят. Улици, алеи и новоизмислени площади - колкото щеш.