Кръвопродаване

Обещаха нова информационна система, която да позволи на кръвните центрове в страната да се свързват помежду си лесно и да обменят информация за кръводарителите. Надеждите са това да пресече мигриращите кръводарители, които от години са обичайна гледка пред всяка голяма болница, в която има спешна помощ и се правят тежки операции. Всеки посетител на болницата ги подминава, но те са спасителният пояс, когато на операционната маса лежи наш близък. В такъв момент никой не се замисля за сумата, която ще даде на "професионалния" кръводарител. Немотията най-вероятно е накарала тези хора да намерят препитание в този... бизнес.   
В известен смисъл еретично мнение преди време изказа в британско радиопредаване трансплантолог по отношение даряването на органи (очевидно и на Острова подобно "дарителство" се извършва от хора, които се нуждаят от средства - акт, който напомня за "Клетниците" от Виктор Юго). Та идеята на британския професор бе държавата да се намеси на този черен пазар, като го узакони и регулира: "По-добре е да има държавен ценоразпис, в който ясно да е записано, че даряването на бъбрек например струва 3 хил. паунда, вместо семейството на чакащия трансплантация да бъде изнудвано с 5 или 10 млн. паунда." Звучи логично! Само така може да бъде избегнато търгашеството с безценното - живота и здравето. Макар да е сложно и трудно за организиране, не е невъзможно.
В същото време актът на благородно дарителство се размазва и губи моралната си стойност. Но човек, ако е решил да дарява - кръв, орган, тъкан или клетки, ще го направи и без пари. Пример за това бе зовът за помощ от МЗ през миналата есен, когато в района на София и Западна България се бяха изчерпали запасите от кръв и кръвни продукти. Само за 7 дни в дарителската акция безкористно се включиха близо 2500 души. Значи може. И значи пак държавата е тази, която може по подходящ начин в подходящия момент да обедини хората около благородна кауза. Иначе още години ще бъдем свидетели на кръвопродаване от маргинализирани групи пред кръвните центрове.