Край на снишаването?

    В доклада си в неделя Сергей Станишев заяви, че "24 години БСП беше партията на компромисите. В зората на демокрацията взехме това решение... в името на националната кауза, съгласие." Но поради прекрачване на границите на търпението и разбирането за компромис през последната година "отказваме и няма да правим повече компромиси в управлението."
    В действителност обаче нещата са значително по-сложни. Да, още в началото на промените БСП обоснова и приложи последователна политика на търсене на съгласие по основните национални цели и предизвикателства, пред които се изправяше страната. И в името на такава цел бе оправдано да се търси коалиране с всички, които искрено се стремяха към национално помирение и съгласие.
    Едновременно с това обаче тихомълком бе възприет и друг вид "компромис", а именно т.нар. снишаване - съзнателното отбягване недвусмислено да се ангажираме с болезнените трансформации от централно планирана към пазарна икономика и от авторитарно към парламентарно управление. Поради което немалка част от осъществените на практика управленски компромиси бяха опорочени от двойственост и безпринципност.
    Така че пределът, който днес се маркира, следва да се отнесе на първо място не към евентуалните нови управленски коалиции, а към нещо друго - към скъсването със снишаването. Т.е. с високомерното пренебрежение спрямо общественото мнение, с апаратното управление на партийните дела, подменящо отговорния вътрешнопартиен диалог, с всякакви "релации" и недомлъвки по отношение на явлението "Пеевски и сие", и т.н., и т.н.
    Пред Михаил Миков се изправя именно това предизвикателство - скъсването със снишаването. Неговият предшественик не пожела или не можа да го направи. Шансът на новия председател се заключава именно в това да го осъществи убедено и докрай. И да инициира разработката и провеждането на нов курс за открито отстояване на истински демократичното начало за градежа на България като държава на свободата, сигурността и справедливостта!