Край на театрото

Идеите на Росен Плевнелиев за промяна на изборните правила са като хронична болест, която периодично тръшва в гърч обществото. От всичките идеи, които президентът и неговата псевдоинтелектуална клика се опитват да прокарат обаче, няма по-налудничава от тази за електронното гласуване. Всички знаем, че опитът да се въведе е, за да могат българите от чужбина масово да гласуват.
Но се питам - защо някой, който живее в чужбина и се връща в България един път на две години, ще има глас за това кой да управлява мен? Много е поетично да си живуркаш в Ню Йорк и да пишеш бойни статуси за това как ГЕРБ ще оправят България. След като Генерала ти харесва толкова много - ела на гърба си да изпиташ резултатите от неговото управление и да гледаш екзалтациите му по телевизията. Най-обичам, когато някой, който даже данъците си не плаща в България и живее в комфорта на западните социални държави, ми обяснява как страната ни се нуждаела от дясно управление. И гласува за разбесувалата се психиатрия Реформаторски блок. След като сте такива фенове - напуснете си хубавите работи на Запад и елате да видите какво е да се живее в антисоциална държава.
Същото се отнася и за тези, които живеят в Турция. Елате, живейте в България - тогава гласувайте - ако искате, за партията на марсианците. Смятам, че ако има едно правило в изборната етика, то ще гласи, че всеки, който гласува, като минимум трябва да изпита на гърба си управлението на тези, за които е гласувал.
Звучи много толерантно, че сънародниците ни зад граница трябвало да се чувстват съпричастни към нашите политически драми. Няма проблем. Като се върнат - да се чувстват съпричастни колкото си искат. А и кой гарантира, че хората, които стоят зад компютрите, гласуват по собствена воля и съвест? Кой?